С юбилейна международна научна конференция „Животновъдната наука – предизвикателства и иновации”, проведена от 5-и до 7-и ноември в столичния Парк-хотел Москва, ИЖН Костинброд отбеляза 75-годишнината от създаването си. В нея взеха участие учени от над 10 държави от Европа, Азия и Африка.
„Днес не само откриваме научен форум, Днес честваме 75 години знание, постоянство, вдъхновение и труд, 75 години, през които поколения български учени и специалисти полагаха усилия, за да изградят институция, която се превърна в емблема на животновъдната наука в България и уважаван партньор в международното научно пространство”. С тези думи на директора на Института, проф. д-р Мая Игнатова, участниците във форума бяха приветствани и беше даден старт на конференцията. Бяха прочетени поздравителни адреси от Министъра на земеделието и храните д-р Геогрги Тахов, от Посолството на Китайската народна Репулика, от Председателя на Селскостопанска академия проф. Стефан Гандев, както и от множеството институти от състава на Селскостопанска академия като: Институт по земеделие – Кюстендил, Институт по земеделие – Карнобат, Институт по земеделие и семезнания „Образцов чифлик” – Русе, Институт по полски култури – Чирпан, Институт по лозарство и винарство – Плевен, Институт по рибарство и аквакултури – Пловдив, Научен център по земелие Средец, Земеделски институт – Шумен, Земеделски институт – Стара Загора, Институт по биология и имунология на размножаването при БАН, от Ветеринарно-медицинския факултет към Лесотехническия университет – София, както и от ректора на Лесотехническия университет – София, от декана на аграрния факултет на Тракийския университет в Стара Загора, от д-р Георги Йорданов Изпълнителен директор на ИАСРЖ, от Федерацията на независимите синдикати в земеделието, от Института по изследване и развитие на храните – Пловдив и др.
„Горд съм като костинбродчанин, че Институтът с такава история, с такова име, с толкова големи резултати през годините се намира именно на територията на град Костинброд и на Община Костинброд” каза в своето кратко привествие кметът на Община Костинброд г-н Трайко Младенов.
За списание „Животновъдство БГ” бяха любезни да споделят свои мисли някои от чуждестстранните гости:
К.П. – Здравейте, разбрах, че сте от Южна Африка? Бихте ли се представили за читателите на сп. Животновъдство БГ?
М. М. – Казвам се професор Махлако Макгахела и съм мениджър на изследователската дейност в животновъдството и генетиката на селскостопанския съвет на Южна Африка. В момента имам удоволствието да присъствам на научната конференция с международно участие на тема „Животновъдната наука – предизвикателства и иновации”, която е посветена на 75 години Институт по животновъдни науки – Костинброд.
К. П. – Как започна вашето сътрудничество с Института по животновъдни науки в Костинброд България?
М. М. – Нашата съвместна работа започна чрез програмата Еразмус, когато Евгения /Ачкаканова б.а./ посети Южна Африка през ноември 2024-а и ние подписахме Меморандум за разбирателство, което ускори нашето сътрудничесттво в областта на изследванията и когато тя напусна Южна Африка, ние отново се свързахме и обсъдихме нови съвместни проекти. Така установихме развъждането на овце от породата Ил дьо Франс като една от областите, които можем да започнем да развиваме заедно. Изготвихме и представихме за анализ и обсъждане проект за започване на програма за развъждане на овце от породата Ил дьо Франс в Южна Африка, като отчитаме разликите при отглеждането ва породата в двете страни.
К.П. – Има ли голямо разпростравнение на породата в Южна Африка?
М. М. – Както можем да видим от изследванията, разбира се, популацията на породата Ил дьо Франс в България върви по-бързо и е по-голяма, отколкото в Южна Африка. Ние можем да напреднем бързо и да установим по-голямо изобилие от брой животни в Южна Африка, но мисля, че печелившият, избран от България начин, е като обърнем внимание на продуктивността и подобряваме генетичната предразположеност при развитието на бедрената част /бутчетата/ на агнетата от тази порода.
К. П.– А какви са възможните области на изследвания , по които да работите с Института по животновъдни науки в Костинброд?
М. М. – Да, вчера посетихме офисите на Института и обсъдихме възможните области на изследвания, в които можем да си сътрудничим, и една от тези области е тази за консервация и обмен на данни от тези изследвания. Това е и темата на нашата презентация на коннферецията – „Сравнителен анализ на продуктивните характеристики на агнета при отбиване от породата Ил дьо Франс, отглеждана в Южна Африка и в България”. Другата тема би могла да бъде за пчелите. Пчелите в Южна Африка могат да бъдат много агресивни, докато пчелите в България са малко „по-кротки”. Пчелните семейства могат да дават повече продукция, без да ни атакуват, което е важно за фермерите у нас.
К.П. Благодаря Ви много! Желая Ви успех във Вашето струдничество и в цялата Ви дейност.
М. М. – Благодаря много! И Честит Юбилей на Института.
К. П. – Здравейте. Най-напред, моля, представете се за читателите на сп. „ЖивотновъдствоБГ”.
– Казвам се Весна Левков и съм редовен професор към Института за Животновъдство и рибарство към Университета Св. Кирил и Методий в Скопие.
К. П. –Как си струдничите с Института по животновъдни науки в Костинброд и откога започна това сътрудничество?
В. Л. – С Института вече имаме дълги години съвместна работа. Заедно си струдничим при публикуване на трудове, заедно участваме в научни конференции, ще помоля колежката ми, която е по-дълго на работа в нашия институт, да отговори:
К.П – Моля, бихте ли се представили и Вие?
Н. Гьорковска – Казвам се Наташа Гьорковска, доктор съм и моята специолност е изхранване и диететика на животните в същия Институт по животновъдство и рибарство към Университета Св. Кирил и Методий в Скопие. Официално не сме имали съвместни проекти, но сме работили при изпитвания и опити, също така сме работили заедно при анализиране на качеството на кръмни смески, качеството на яйцата, животновъдството и сме публикували заедно с колегите от Института в Костинброд трудове с импакт-фактор.
В. Л. – С колегите от Института в Костинброд също така си разменяме гостувания по програмата Еразъм, като те са имали престои в нашия институт, а, от наша страна, колежката също е била в Костинброд.
Н. Гьорковска – Да преди две години. Тогава съм изнасяла, чела лекции по програмата Еразъм в Института.
К. П. – Имате ли намерение в близко бъдеще да изпълните съвместен проект било за овце, било за крави със Института по животновъдство в Костинброд?
В. Л. – Наистина се надяваме, защото в нашия Институт имаме Център по животновъдство, където се работят доста проекти и за овце, и за кози, има и Център по изхранването, така че, доколкото може да се отвори възможност за съвместни проекти, бихме си сътрудничили.
Н. Гьорковска – Имаше билатерални проекти както в Македония, така и в България, но мисля че, откакто влязохте в Европейския съюз, тези програми вече са затворени и сега вече ще можем по Европейските програми вече да си сътрудничим.
В. Л. –Мисля , че в Центъра ни по изхранването и технологиите, който е отворен за такова сътрудничество, ще е подходящо да се осъществят съвместни изследвания. С колегите вече от ИЖН, Костинброд, толкова време се познаваме, сигурно ще можем заедно да работим.
К П. – Ползвате ли лабораториите в Костинброд или Вашите лаборатории са по-добри и ползвате тях.
В. Л. – Знаете ли, Що се отнася за лабораторията за храната и за животните, ние ги модернизирахме през последната година. Успяхме да спечелим Грант и изградихме нова лаборатория на практика, а колегите от Института по животновъдни науки в Костинброд са по-добре, защото имат много опитни станции и отглеждат животни. Ние засега такава възможност нямаме, така че тук може да се направи някаква комбинация в научните изследвания и практика.
К. П. – Казвате, че при храненето може да се направи програма и да се приложи в ИЖН, а резултатите да се изпратят при Вас?
В. Л. – Да. При нас да се правят анализите. Ние и досега сме работили по този начин с колегите и сме постигали добри резултати, публикували сме хубави трудове, които също са били цитирани.
К. П. – Надявам се да има полза от тези неща.
В. Л. – И ние се надяваме. Очакваме и ще работим да се затвърди нашето сътрудничество.
К. П. – Искам да ви пожелая успех и да Ви приветствам, че уважихте юбилея на Института, все пак поводът е празничен.
В.Л. – Благодаря Ви, разбира се, че поводът е празничен. Няма как да не сме тук, приятели сме от години и си сътрудничим.
К.П. – Тя се казва Мерием Айед и участва в международната научна конференция на ИЖН, посветена на 75-годишната му история, като дипломиран инженер по хранене, по точно по хранителната сигурност в Португалия. Каква е Вашата специалност и в коя сфера на храненето е нейново приложение?
М. А. – Моята магистърска степен е в областта на сигурността и качеството на храните и тяхната безопасност за храненето на хората. Тук съм заедно с моя професор /Вашку Кадавеш б.а./ и представям моето изследване „Динамика на срока на годност на кефира от козе мляко: технологична, микробиологична и сензорна еволюция – обикновени и ароматизирани видове”.
К.П. – Какви теми ще обсъждате с експертите на Института по животновъдни науки?
М.А. – Да. Първо аз обичам да пия кефир и аз искам да представя базовите изходни данни от писмени източници от цял свят и също работя по сиренето, козето сирене, и имам разработени доста изследвания по отношение вкусовите качества на този продукт.
К.П. – Нали знаете, че този кефир има нещо общо с българското кисело мляко.
М. А. – Това е общото, че става въпрос за ферментационен процес, но производството на кефир се отличава, тъй като той се прави от козе мляко с помощта на кефирени зърна – смес от дрожди и полезни бактерии и млечни полизахариди. Това го прави много полезен за здравето и освен това е и мното вкусен.
Ж. Предвиждате ли да си сътрудничите и по други въпроси с българските учени.
М. А. – Да. Ние се надяваме да си сътрудничим. Надявяме се наистина. По принцип е добре в областта на науката да има международно сътрудничество с учени от други страни. Тепърва ще се обсъждат възможностите за общи проекти между нашите две страни. Благодаря Ви! Пожелавам Ви успехи!
Красимир Пеков
