Българските селекционери с признание за своя принос към земеделието

Съюзът на изобретателите в България отличи изявени учени и млади специалисти
в конкурсите „Селекционер на годината 2026“ и „Млад селекционер на годината 2026“
На 15 октомври 2026 г. в Националния дом на техниката в София се проведе
официална церемония по връчване на наградите в конкурсите „Изобретател на
годината 2026“, „Селекционер на годината 2026“ и „Млад селекционер на годината
2026“, организирани от Съюза на изобретателите в България. Събитието събра
представители на научната общност, изследователски институти и специалисти, чиито
разработки допринасят за развитието на българската наука, земеделие и технологии.
Особено място в церемонията заеха постиженията на българските селекционери –
учени, чиято работа има пряко значение за създаването на нови сортове и
подобряването на качествата на културните растения. В условията на климатични
промени, нарастващи производствени разходи и необходимост от по-устойчиво
земеделие селекцията остава един от основните инструменти за повишаване на
конкурентоспособността на българското производство.
Признание за младите селекционери
В конкурса „Млад селекционер на годината 2026“ бяха представени четирима
специалисти от водещи научни институти в страната. Техните разработки обхващат
различни направления на селекцията – от зърнено-житните култури и царевицата до
овощните видове и тютюна.
Сред номинираните беше асистент Димитрина Николова от Добруджанския
земеделски институт – Генерал Тошево. В рамките на своята професионална и
научноизследователска дейност тя участва в селекционния процес и създаването на
осем сорта зърнено-житни култури: един сорт пивоварен ечемик, един сорт фуражен
ечемик, един сорт зимно тритикале и пет сорта зимна пшеница.

Гл. ас. д-р Сашка Савчовска от Института по овощарство – Пловдив, беше
отличена с номинация за своята работа в областта на проучването на местни и
интродуцирани сортове и хибриди праскови и нектарини. Научните ѝ интереси са
насочени към подобряването на качествените показатели на плодовете и повишаването
на устойчивостта им към биотични и абиотични стресови фактори.

Асистент Юлиана Йорданова от Института по царевицата – Кнежа, представи
постижения, свързани с разработването на четири нови царевични хибрида от ФАО
група 400–500: „Кнежа 491“, „Кнежа 492“, „Кнежа 493“ и „Кнежа 494“.

Четвъртият номиниран участник беше гл. ас. д-р Аделина Христова Гаръпова от
Института по тютюна и тютюневите изделия – Марково, чиято научноизследователска
дейност обхваща слънчогледа и ориенталския тютюн. Тя участва активно в
сортоподдържането на ключови сортове ориенталски тютюн, включително „Хански
277“ и „Хан Тервел 39“.

За победител в конкурса „Млад селекционер на годината 2026“ беше обявена
асистент Димитрина Николова. Останалите номинирани също получиха признание за
своите постижения и принос към развитието на селекционната наука.
Дългогодишен научен принос и нови сортове
В конкурса „Селекционер на годината 2026“ бяха представени трима утвърдени
специалисти, чиито научни разработки са свързани със създаването на сортове от
важни за българското земеделие култури.
Доцент д-р Велентин Косев от Института по фуражните култури – Плевен,
участва в селекцията на пет сорта фуражен грах – „Велин“, „Павел“, „Борил“,
„Михаел“ и „Ивкос“, два сорта бяла лупина – „Гайа“ и „Моника“, сорт фий „Витан“,
сорт бакла „Белослава“ и сорт секирче „Йодай“. Неговата работа е пример за
значението на селекцията на фуражни култури за развитието на животновъдството и
осигуряването на разнообразна растителна суровинна база.

Доцент д-р Галина Михова от Добруджанския земеделски институт – Генерал
Тошево, има принос в създаването на шест сорта зимна пшеница – „Радослава“,
„Ахинора“, „Цвета“, „Шибил“, „Чудомира“ и „Федора“, както и четири сорта ечемик –
„Брилянт“, „Ларимар“, „Цитрин“ и „Хелиодор“. Тези култури заемат съществено място
в структурата на българското растениевъдство, а селекционната работа при тях е от
ключово значение за производителността и стабилността на добивите.

Доцент Валентина Димитрова от Института по полски култури – Чирпан, беше
номинирана за своя принос към селекцията на пет сорта памук: „Анабел“, „Тиара“,
„Селена“, „Сияна“ и „Мелани“.
За победител в конкурса „Селекционер на годината 2026“ беше обявен доц.
Валентин Косев. Номинациите и отличията подчертаха значението на
последователната научноизследователска работа и приемствеността между
поколенията селекционери.

Селекцията – инвестиция в бъдещето на земеделието

Създаването на нов сорт е продължителен процес, който изисква задълбочени
познания, системни наблюдения, експерименти и многогодишна оценка на растенията.
Зад всеки нов сорт стоят години труд, научна експертиза и стремеж към съчетаване на
добри стопански качества, качество на продукцията и адаптивност към условията на
отглеждане.
Българските научни институти продължават да изпълняват важна роля в този
процес. Разработването на сортове, приспособени към местните почвено-климатични
условия, е особено важно за устойчивостта на земеделското производство. Селекцията
на зърнено-житни и фуражни култури, царевица, овощни видове, памук и тютюн
показва широкия обхват на научната работа и значението ѝ за различните направления
на селското стопанство.
Отличаването на млади специалисти има и допълнителна стойност – то насърчава
професионалното развитие, популяризира научните постижения и подкрепя
приемствеността в селекционната дейност. Участието на млади учени в разработването

на нови сортове и хибриди е важна предпоставка за продължаването на традициите на
българската селекция.
Наука, изобретателство и практически решения
В рамките на церемонията бяха връчени и наградите в конкурса „Изобретател на
годината 2026“. Сред представените разработки бяха инженерни решения за
автоматизация и роботизация в селското стопанство, интелигентно дозиране на фураж,
предотвратяване на инфекции при роботизирано доене и предварително охлаждане на
млякото. Тези разработки показват как научните идеи и технологичните иновации
могат да намерят приложение в реални производствени условия.
Връзката между селекцията и технологичните иновации е особено важна за
съвременното земеделие. От една страна, новите сортове създават предпоставки за по-
ефективно използване на природните ресурси и по-добра адаптация към променящите
се условия. От друга, дигитализацията, автоматизацията и роботизацията предлагат
възможности за оптимизиране на производствените процеси и повишаване на
ефективността на стопанствата.
Церемонията на Съюза на изобретателите в България беше не само повод за
връчване на отличия, но и възможност да се привлече общественото внимание към
труда на българските учени и изобретатели. Техните постижения напомнят, че зад
развитието на земеделието стоят знания, дългогодишна изследователска работа и
стремеж научните резултати да намират практическо приложение.
Подкрепата за селекционерите, изобретателите и младите изследователи е
инвестиция в бъдещето на българското земеделие и икономика. А признанието за
техния труд е важна стъпка към по-широкото популяризиране на научните постижения
и утвърждаването на ролята на науката в развитието на устойчиво и
конкурентоспособно производство.