Днес, 24 ноември на масата на Европейския парламент е за ратификация ново споразумение за либерализация на търговията и инвестициите между Европейският съюз и Чили. В декларация, подписана от повече от 100 европейски организации, включително повече от двадесет френски организации , гражданското общество призовава европейските евродепутати да гласуват против това споразумение, което ще постави Чили в повишена зависимост от износа на минни и селскостопански суровини, в ущърб на местното население и околната среда. От европейска страна, при пълна мобилизация на фермерите, това споразумение, подобно на споразумението между ЕС и Нова Зеландия, ратифицирано през декември, ще доведе до вноса на все повече селскостопански продукти от другия край на планетата и ще дестабилизира допълнително селскостопанските пазари.
Според Европейската комисия това споразумение ще улесни доставките на ЕС на суровини, които са от решаващо значение за енергийния преход, и ще разнообрази техния произход. Всъщност подобно споразумение ще увеличи зависимостта на Чили от износа на суровини и от световните пазари, вместо да насърчи развитието на местна индустрия и икономика, които създават местни работни места. Това споразумение наистина включва разпоредби, благоприятни за Европейския съюз, които допълнително ще ограничат капацитета на Чили да промотира своите суровини на своя територия: облагане на износа на добив, подпомагане на местния бизнес, диференциране на цените в зависимост от дестинацията. , регулирането на достъпа до чуждестранни инвеститори ще се счита за пречки пред търговията и може да бъде претекст за санкции. В резултат на това мултинационалните компании, които експлоатират, търгуват и внасят суровини, ще бъдат големите печеливши в ущърб на чилийския народ, неговите територии и планетата.
Ако Чили се класира само на 21-во място по внос на селскостопански продукти в Европа, квотите за безмитен внос ще се увеличат допълнително за свинско, говеждо и овче месо. Това на птиче месо се удвоява и достига 38 000 тона. Създават се нови квоти за плодови заготовки (1000 тона), зехтин (11 000 тона) и етанол (2000 тона). Наистина ли искаме отново да увеличим вноса на селскостопански продукти от другия край на планетата през 2023 г.? Освен това споразумението не включва никакви разпоредби, изискващи чилийски селскостопански продукти да бъдат приведени в съответствие със законодателството, уреждащо производството на европейски продукти. Чилийските селскостопански продукти, съдържащи пестициди, ще трябва да отговарят на максималните граници на остатъци, определени в международен план, граници, които може да са по-високи от тези в сила в ЕС.
И накрая, европейските компании, присъстващи в сектора на услугите, ще имат голяма полза от това споразумение, което отваря редица чилийски публични пазари (доставки, телекомуникации, морски транспорт и финансови услуги) при условия, които ще ги облагодетелстват в ущърб на местните компании. По-общо казано, разпоредбите, свързани с климата, са слаби или необвързващи и непременно ще противоречат на ангажиментите на Парижкото споразумение.
За да избегне възможна съпротива срещу ратифицирането на това споразумение в държавите-членки на ЕС, Европейската комисия раздели това ново споразумение на две части:
т. нар. „разширено рамково“ споразумение, включващо трите глави, свързани с инвестициите, финансовите услуги и капиталовите потоци, което представлява смесената част от споразумението, подлежащо на валидиране от държавите-членки,
временно търговско споразумение (временно споразумение за свободна търговия), включващо 33 глави, отнасящи се до изключителните компетенции на ЕС, които не подлежат на национална ратификация.
Ако Европейският парламент гласува положително за това временно търговско споразумение, то ще бъде ратифицирано и може да влезе в сила. Разширеното рамково споразумение трябва да бъде ратифицирано от всяка държава, преди да бъде ратифицирано също.
За 100-те организации, подписващи декларацията на гражданското общество, „споразумението между ЕС и Чили е част от остарял бизнес модел, който трябва да бъде изоставен, ако искаме зеленият преход на ЕС да бъде наистина справедлив. Неоколониалните търговски сделки са нещо от миналото. Причини, поради които призоваваме членовете на ЕП да гласуват ПРОТИВ това споразумение.
И ако за икономическите лидери на ЕС това споразумение е изгодно, за България е „дежа вю“. Да заменим Чили с България и да си припомним крокодила Дънди!
Мила Александрова
