Тук не съм за първи път, но винаги се вълнувам, винаги очаквам нещо ново, очаквам неочакваното. Соме дьо л’Елеваж, събитие, което не искам да пропусна и за което тая надежда през цялата година, че ще дойда пак през октомври. Вървя през залите, през отворените пространства, където пъстрота, разнообразие се смесват с глъчка, смях и приповдигнато настроение, когато чувам българска реч:
Здравейте, бихте ли се представили! Вие сте от България?
ЗИ: Да. Казвам се Здравко Иванов, управител съм на компания за репродукция и изкуствено осеменяване и от 22 години се занимавам със сложните задачи в този сектор, който е свързан с репродукцията както на едрите, така и на дребните преживни животни. Компанията не е голяма, включва 10 души, с които работя от дълги години и покриваме територията на България. Едновременно с това се занимавам и с внос на млечни и месодайни животни. Реализирал съм внос от Франция на говеда от порода лимузин, от породите овце съм реализирал внос на нормандска във България, защото има интерес, както и други породи от други държави.
С каква цел сте на това изложение в Клермон Феран?
ЗИ: Трябва да кажа, че аз съм посещавал Франция няколко пъти по програма за индивидуални посещения на ферми като говедовъдни, козевъдни, овцеферми съответно в млечно и месодайно направление. Тук на това изложение съм за първи път и целта ми е с моите колеги да осъществим контакти за създаване на мобилни групи за осеменяване на овце, което е следващата крачка за развитието на моята компания, т.е. намеренята ни са да осъществим опит, ноу-хао и стойностни приятелски връзки с френските колеги.
Разбирам. Ще изчакам и се надявам в края на събитието да сте удовлетворен и да ми разкажете за впечатленията си.
ЗИ: Още от сега мога да Ви кажа, че съм очарован от мащабите, разнообразието и качеството на изложените експонати и животни, а за контактите – ще видим…
Продължавам обиколката на изложението с групата на Здравко. Води ни Мила Александрова, представителката на изложението за България и Македония. Тя обгрижва всички българи, превежда и помага за осъществяването на контакти, тук, веднага, на място. Площта на конгресния център, върху която е разположено изложението, е огромна и още след първия ден се движа с мускулна треска. Не ѝ обръщам особено внимание, защото всичко е много интересно. Най-накрая, след известно лутане намираме въпросния павилион, където Здравко с помощта на Мила си прави проучване за угояване на пернати птици.
От представител на френска фирма за кокошки Здравко разбира следното: Във Франция селското стопанство е много интегрирано, тъй като животновъдите (птицевъдите) са собственици на земята и на сградния фонд, но не са собственици на животните (в случая птиците), нито на храната, нито на ветеринарно-медицинските препарати, които се осигуряват от кланиците. От птицевъда се иска само да отглежда птиците и в зависимост от качеството, което той постига, получава съответното възнаграждение. Така че, в момента кланиците и доставчиците на пилета до пазара, са тези, които решават как да се развива птицевъдството във Франция. В нашия регион произвеждаме стандартни пилета, които са на 35–36 дни, сертифицирани пилета, бързорастящи. Пилето, което е с червен етикет, е на 90 дни. След това изборът на генетика се прави в зависимост от системата на отглеждане, съответно и на разчета на разходите и нуждите на кланиците, за да отговорят на търсенето. Това, което ви интересува, е пилето с червен етикет? Но вие в момента сте на буква А.
Здравко пояснява, какво точно го интересува, а именно че желанието на неговите клиенти е да изкупуват сексирани петли за угояване от тук, от Франция и коя порода е подходяща за това, поддава ли се на угояване. Отговаря му се, че няма определена порода и специална технология и е въпрос на вкус. По-скоро е стил на отглеждане, на хранене. Шато Молбрес, ролсройса на птицевъдството, накрая го доугояват в клетка. Хранят го с царевица и мляко на прах.
Оказва се, че фирмата не продава сексирани петли. Всеки сам предприема кастрацията. Възможно е да се купят само мъжки пилета и по списък на такива специализирани фирми от Югозападна Франция, може да се намерят такива, които кастрират.
С групата на Здравко се видяхме и на организираното от ръководството на изложението посещение на Центъра „Фе датест” за запазване на генетика, репродукция и изкуствено осеменяване, който се намира над Клермон-Феран в Централен масив. Там имат две основни сгради – два различни обособени центъра – надясно са кочовете, където са младите кочлета за естествено осеменяване и друга част, от която се взема семенна течност, а наляво се правят тестовете за месодайните качества на животните. Има и една част, в която се събират животни за износ от породата бяла от Централен масив. Не можахме да видим Центъра за изкуствено осеменяване поради ветеринарно-медицински изисквания заради пандемията. Това смути българската група, чиито интерес бяха именно технологиите, свързани с изкуственото осеменяване. Но имайки контакта и впечатленията си, вероятно на по-късен етап двете фирми биха преговаряли.
Породите кочове, които са в Центъра за изкуствено осеменяване, са бизе, бяла от Централен масив, лимузин, черна от Веле и рават. Те се купуват от различни селекционери-овцевъди и има системи за контрол. Най-добрите животни се подбират според документите им. Средната възраст е 70 дни и не трябва да има разлика във възрастта повече от 25 дни. След поредица изследвания на контрола накрая се оценява визуално, след което се квалифицира, дали отговаря на стандарта на породата и дали генетичните му качества са над средните. Най-добрите отиват в Центъра за изкуствено осеменяване, добрите отиват за естествена репродукция при фермерите, а останалите – на кланица. Най-добрите кочове идват в този център, който е кооперативен.
От залата за презентация отиваме при животните, които са от различни породи в отделни заграждения. Относно храненето имат 50 дка зърнени и 50 дка царевица за 1500 животни. Автономни са, но допълнителните храни се купуват от други производители. За да подновят животните тук в станцията, купуват от селекционери.
Всички агнета оттук заминават на кланица, а 350 дзвизки се купуват всяка година. През ноември ги пускат на кочовете. Издават се протоколи за паразитизъм, за тонус на агнетата. Правят се изследвания за фенотипа за индексацията на животното.
Как избират животните за експорт? Има и класификации по групи, първи са най-добрите животни – майки на кочове за реновиране на стадото и запазване на генетиката, тях фермерите ги запазват за себе си. Следват майки на дзвизки, които са две трети от състава на стадото – от тях се продава, а останалата част се изпраща на кланица.
След неформални разговори, обменяне на информации и въпроси групата се разделя с любезните домакини и оставяйки умопомрачително красивите пейзажи на Централен масив, тръгваме за Клермон-Феран, животновъдната столица на Франция. По пътя настроението ни е приповдигнато. Имам намерение да разпитам Здравко, с какви впечатления ще напусне Соме дьо л’Елеваж, когато го чувам да разговаря по мобилния си много разпалено и: „Братче, какво животновъдство?! Това не е животновъдство, това е религия!” Очарована съм, наистина!
Няма по-точно определение за елитното животновъдство на Франция. И няма какво повече да разпитвам какво мисли Здравко…
Станислава Пекова
