Семейната ферма – гарант за успех

Софийска (Елинпелинска) порода овце

На път към с. Блажиево доц. Андрея Колев, председател на Развъдната асоциация на аборигенни породи овце от Западна България ни разказва и ни осведомява за собствениците на следващата ферма, където отглеждат стадо от породата Елинпелинска овца: „Избрал съм фермата от с. Блажиево, обл. Кюстендил, където с отглеждането на овце от Софийската порода се занимава отново семейство животновъди. Ще ви представя Иван Билярски – баща, и Кирил Билярски – син, които освен с растениевъдство се занимават и с овцевъдство. Много се гордея, че в това семейство има приемственост, бащата леко се изтегля и дава преимущество на сина си, който е 32-годишен и с много мерак и любов обгрижва овцете от породата Елинпелинска под селекционен контрол”.

Семейството ни посреща в предверието на дома си, където на една дълга маса, казват, че събират повече от 20 души… Сядаме на чашка кафе и се разприказваме – аз питам, а те – баща и син, ми разказват:

СП: Здравейте г-н Билярски, Вие се занимавате с породата още преди създаването на Асоциацията, от кога сте регистриран като земеделски производител и доволен ли сте от избора си, от постигнатото?

ИБ: Регистриран съм още от 2003г. и се занимавам със земеделие и животновъдство доста години и ако нямах здравословни причини, щях да продължа много по-активно да работя. Но слава Богу синът ми, Кирил от малък проявяваше интерес към работата във фермата, все около мен се въртеше и на много неща се научи от практиката. След като се регистрира като земеделски производител, вече той членува в Асоциацията.Много труд сме хвърлилипрез годините, нищо не сме получили даром, но все пак успяваме. Ето от 100 овце изкарваме по 120 агнета. Всичко, което произведем, е за лични нужди, а за малък кръг клиенти, които идват тук, остава да купуват мляко и агнешко. Сирене и кашкавал ни прави приятел от една мандра…и не остава много за продажба.Фуража си го произвеждаме сами. Сеем пшеница, слънчоглед, люцерна и др. Обработваме 1300 дка земя под аренда. Плащаме си рентата с фуражи и след като заделим за нашите си животни, остава много малко за продажби. Какво още да си кажа, да, плащаме си данъците, стараем се да нямаме дългове. Това не е ли богатство?

СП: А, Вие Кирчо, какво ще споделите за себе си. Как решихте да останете във фермата, тук на село, повечето младежи си търсят мястото по градовете, че и по чужбина…?

КБ: Да, така се получи, в региона, измежду всички фермери се оказа, че съм най-млад. Със земеделие се занимавам, откакто съм се родил. По- сериозно съм започнал от 2008г. Учех се в движение, изкарах курсове, необходими ми за работата. Много ми помага жена ми, най-вече с документите, води породната книга. Но най-много съм научил от баща ми и от майка ми. Обичам дома си, да съм със семейството си, обичам животните. С удоволствие се занимавам, виждам как с ръцете си създавам качествени неща… Изморявам се, но съм доволен. Отглеждам 86 овце под селекционен контрол и 25 подрастващи…

СП: А, защо точно тази порода сте избрали да възстановявате?

КБ: Какво да кажа, красиви са, приятна ми е гледката на едно стадо Елинпелинска порода здрави овце и агънца на фона на планински възвишения и тучни пасища. Нищо че са по-нежни от другите местни породи, по-трудно раждат, трябват повече грижи след това за агънцата НО НЕ СИ ПРЕДСТАВЯМ ДА ПРАВЯ НЕЩО ДРУГО. Обичам си работата.

СП: Тук е и доц. Колев, какво бихте споделили за Асоциацията, добре ли работите заедно?

КБ: Много съм благодарен, помагат от Асоциацията… С доц. Колев си работим много добре. Дава ми насока, съвети, винаги е готов да отговори на въпросите ми. Така имам чувството, че правим нещо значимо, важно! Разбираме се и той не щади нито усилията си, нито времето си.

АК: Бих искал да подчертая, чеоще от самото начало на съмвестната ни работа с Иван Билярски усетих огъня, обичта му към животните и това много ме впечатли. При идентификацията на животните той спазваше всички указания стриктно, документацията му се водеше регулярно и точно, нищо не претупваше. Затова заради такива стопани като него Елинпелинската порода се налага, тя е с бъдеще, защото тя е местна порода, притежава ценни качества, като лесна приспособимост и в равнината, и на Балкана. Тази ферма например се намира на 600 м надморска височина.

И на Елинпелинска порода направихме изследвания с доц. Диана Христова от Тракийския университет, в резултат на което се откри алел, отнасящ се до казеина в млякото. Това беше първа стъпка, но се налагат и следващи изследвания, за да се стигне до селекция на качества за по-висока плодовитост, от 100 овце до 150–160 агнета, а млякото – до 140–150 л от овца. Че е добра породата, то е ясно, но пример за това е и случилото се на едно от изложенията в Хановър, където имахме щанд. Тамошни търговци поискаха да направим доставка на 10 000 овце от Елинпелинска порода…?! Но как да стане, тогава цялото поголовие в Асоциацията на породата беше едва 2300 броя. И сега нямаме голям капацитет. Породата се характеризира с много хубав ъншен вид, вкусно месо, добри млечност и плодовитост. С Кирчо и със семейството му работим много добре. Той е млад, переспективен, има голям капацитет да се развива напред и нагоре, а ние с баща му ще помагаме.

СП: Кажете, Кирчо, вече сте се сблъскал с проблемите на работата, с какво не сте съгласен, относно правилата на администрацията?

КБ: Лично аз съм недоволен от недомислиците по отношение регистрацията на животните. Трябва да има допустима бройка на отпаднали животни поради смърт или болести… Няма сигурност, че точната бройка на 100% ще остане същата през цялата година.

АК: Разумно ли е според теб, че за всяка липсваща бройка санкциите са да се умножи по три?!

КБ: Точно това исках да кажа, би трябвало санкциите да са поне едно към едно, ако не приемат, че животното е умряло или бракувано поради болест… Естествен процент животни винаги отпадат и загубата за нас е голяма. Като че ли администрацията съставя правилата в движение, защото никой от шефовете горе не се е занимавал с животновъдство в практиката.

СП: Да, например във Франция има правила, че не можеш да бъдеш отговорен фактор, дори да си ръководител на държавно ниво в животновъдството, ако не си собственик на стадо…, ако нямаш представа от истинските проблеми в животновъдството.

АК: Трябва да има ясни и постоянни правила, и не на последно място – тези правила задължително да се обсъждат със земеделски производители с реално съществуващи стада.

Още искам да кажа, че образованието човек може да получи по различен начин. Ако има интерес и силно желание, той се самообразова от практиката и от конкуренцията, като „краде” занаята. Иначе насила хубост не става.

Излизаме навън при красивите овчици, както казва Кирчо. Намираме ги на зеленото пасище с овчар с гега, между планински върхове, пасторална картинка, упойваща красота. Мъжете си говорят, шегуват се, настроението е като на щастливи хора. Не ми се тръгва, но все пак – сбогуваме се със семейство Билярски, пожелават ни лек път, да внимаваме и ние си тръгваме.

Разговора води Станислава Пекова
Снимки Красимир Петков