Горите на Родопите съхнат, предупреждават институции и учени

Изнесен форум в гората, за гората…

„Заедно с водещи представители на лесовъдската наука, неправителствени организации, централна и местна власт, трябва да уведомим медиите и обществеността, че гората на Родопите съхне. Голяма част от територията на страната е поразена от корояд и гъбни вредители, това налага взимането на спешни мерки“. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на инспекция в горските територии на ДГС Ардино и ДЛС Женда, поделения на Южноцентрално държавно горско предприятие. Присъстваха областните управители на Кърджали – Никола Чанев, на Смолян – Недялко Славов, зам. областен управител на Кърджали Владимир Гърбелов, зам.-кметове на община Ардино – Недми Ходжолов и Наско Кичуков, началник Сектор „Гори” – Ерсан Исмаил, директорът на Южноцентрално държавно предприятие Ботьо Арабаджиев, представители на следните дирекции: Регионална дирекция по гори – Венци Фурлански, Регионална дирекция по горите в Кърджали – Юсеин Ефендиев, областна дирекция „Земеделие”, Кърджали – Йорданка Гочева, и областна дирекция „Земеделие” в Смолян – Ваня Георгиева, РИОСВ Смолян – Екатерина Ганчева, както и акад. Александър Александров от СУ „Св. Климент Охридски” и проф. Иван Палигоров и директорът на ИАГ – Григор Гогов, Валентин Карамфилов – зам.-директор, от Лесозащитна станция Пловдив – инж. Пенчо Дерменджиев. Участие още взеха учени от Института по гората към БАН и Лесотехническия университет.

Изнесеният форум в гората, за гората откри директорът на ИАГ – инж. Григор Гогов, който скицира какви са мерките за справяне с проблема – съхненето на горите. Основна причина за увеличаване на нападенията от корояди е добрата хранителна среда за развитие им. Голямото количество увредена дървесина – над 2 млн. куб. метра от абиотични фактори – ветровали, ветроломи, ледоломи и снеговали и невъзможността за бързото ѝ извличане и усвояване в рамките на 1 година, поради високия процент недостъпни терени, са фактори, изискващи адекватни мерки за спасяване на гората. „Мерките са набелязани преди месец и са в ход. Държавните предприятия, в едно с Изпълнителната агенция по горите започват работа по всички насаждения. В момента имаме проблем с работната сила, но смятам, че той ще се разреши с придвижване на техника и работна ръка от другите предприятия. Петната от съхнеща гора се развиват с една геометрична прогресия. Преди да започнем сечите сме набелязали мерки, с които да възстановим тези терени – тъй като предстои една промяна на ландшафта, ще изчакаме един вегетационен период, за да видим какво се е случило ….. Инвазивните и нежелателни видове ще бъдат отстранени и там, където е необходимо ще се предвиди залесяване с фиданки. Т.е. където естественото възобновяване не може да се справи само, там ще се намесим ние като специалисти и надявам се, тези терени няма да останат в един нелицеприятен вид.”

„Процесът е обезпокоителен и е наложителна спешна човешка намеса”, заяви академик Александър Александров от Института по гората към БАН. „Короядните петна се разширяват, понякога и с метър на ден и трябва да лекуваме тази гора и това става със сеч. На места се засяга и дървесината около короядните петна, където короядът се е преместил и започва да ползва хранителната среда”, каза още той. „Да се отсече сухото, обаче не само сухото, а и това, което е около сухите петна, тъй като короядите са напуснали сухите петна и те се преместват в съседните дървета, където започват да ползват хранителната среда. Поради тази причина трябва да обясним на обществеността, на неправителствени организации, на мас-медиите, че е необходима спешна човешка намеса, а тя е отсичане на изсъхналото и край него на всичко това, което има признаци за корояди. Там лесозащитните станции, а те са три в България, ще окажат необходимата помощ, тъй като те знаят как, а и другите колеги в практиката също така са наясно. Това, което има да се решава не е по силите само на нашата агениция, а и на Министерството. И други министерства имат отношение – това са Министреството на околната среда и водите, тъй като националните паркове са към тях. И там проблемът е същият, даже някъде е по-сериозен. Освен това –тези сухи петна след известно време стават огнища на пожари и това ще наложи и включването на Министерство на вътрешните работи да вземе участие. Може би Академия на науките и Лесотехническия университет имат дял в тази дейност и трябва да обясним нашите намерения, защото понякога някои неправителствени организации не са съвсем коректни, когато започват да обвиняват лесовъдската колегия, че тя сечала и т.н. Има лечение, което е само сеч. Това, което има да се решава не засяга само институциите, а и всички собственици на гори. Предстои труден период на извличане и усвояване на тази дървесина и нека да оставим лесовъдите да си свършат работата”, подчерта акад. Александров.

Валентин Карамфилов – зам.-изпълнителен директор на ИАГ, заяви, че иска специално да акцентира върху две неща, използвайки присъствието на областните управители от Пловдив и Смолян, на кметове на общини и журналисти: „Първо, по силата на Закона за горите, защитата на горите е задължение на собствениците и се изпълнява за тяхна сметка. Три са формите на собственост – държавна, общинска и частна. За държавните горски територии, които доминират, отговорни са управляващите, това са държавните предприятия горски и ловни стопанства. За общините, това са общинските съветници, кметовете и структурите, каквито са длъжни да имат, когато са собственици на гори, за частниците – всеки носи отговорност, еднолично или като съсобственик. Проблем е, когато се започне усвояването на увредена от корояд и патогенни гъби гора и се окаже, че собствеността е мозайка от собствености, тя е заедно и държавна, и общинска, и частна. В момента сме в процедура по издирване на собсвеници на частни имоти. Ако общината или частния собственик са известени за заболяването и не могат да се справят, то биха могли да сключат договор с държавното горско или ловно стопанство и за сметка на стопанството да си получават парите от реализираната дървесина. При тези, които не можем да открием, ще влезем принудително в техните имоти, защото няма и как да оставим увреденото петно да продължава да заразява околната гора. На техните партиди, на среден кубик „обезличен” на средна продаваема цена, ще стоят пари на тяхна сметка и когато си ги потърсят, ще си ги вземат. Това е много важно и разчитаме на областните управи със съответната информационна кампания, включително и ние, което трябва да правим, да обясняваме на горовладелците какъв е проблемът и как трябва да се справят с него. Второ, много важно – това е една много желана трансформация. Тя трябваше да стане още преди години, досега трябваше да се започне усилена работа. Тези гори вече са си изпълнили предназначението и те вече са обречени. От тук нататък ще съхнат. Ако не е корояд, ще е сечко, ако не е сечко ще е гъботворка, патогени има най-различни. Номер едно задача сега е да се усвои тази дървесина, защото всички губим, ако се бавим. Тази дървесина, ако я оставим, тя ще се похаби, ще изгние и освен зарази и болести, няма да може народното стопанство, най-общо казано – всички собственици, да си получат това, което заслужават. Още, виждате, че отдолу почти навсякъде израстват и има хубав естествен подраст, така че с изсичането ще подпомагаме естественото възстановяване и така правим една трансформация, която ще бъде в полза на местното население. Защо? Тези монокултури, тези изкуствени иглолистни гори, които са създадени, те изсушават почвата. Местните знаят и са говорели, че: „Тук имаше рекички и ние ловяхме риба. Във всички кладенци имаше вода. Сега няма.” Кладенците са изсъхнали, защото иглолистната дървенсина транспирира няколко пъти повече влага, отколкото широколистната. С тази трансформация – иглолистни–широколистни, много бързо ще се залесят териториите и те няма да останат голи. Освен това хидроложкия режим ще бъде много по-добър. Това включва и всички други функции. И още, което г-н Карамфилов сподели е, че „Широколистната гора е „топла” гора. В нея има гъби, има билки. В иглолистните гори – отдолу няма нищо. Има кисел хумус и не бива да съжаляваме. Ако някой трябва да съжалява за тези гори, най-много ще съжаляват лесовъдите, защото това е тяхно дело. То е правено и с усилията и на българския народ. Било е време на крупни, мащабни залесявания. Няма защо обаче да роним сълзи, дошъл е момента, трябва да започнем активна трансформация. Това, което виждаме сега като проблем, е от бездействие, т.е. няколко ръководства просто не са имали досега куража да вземат решение за активна дейност, а процесът на трансформация ще трае около 15–20 години.”

Размерът на засегнатите площи е много динамичен и не може да се направи точна оценка, но по последна информация са приблизително около 300 хил. дка. В последните години проблемът се разраства и разширява. От средата на 2016 г. в страната се наблюдават тревожни тенденции за увеличаване на размера на засегнатите иглолистни култури. В сравнение с 2015 г. е регистриран ръст на засегнатите площи от 66 хил. дка на 180 хил. дка или близо 3 пъти. Само до месец юли 2017 г. засегнатите площи са колкото за цялата 2016 г. Съхнещите гори са с възраст 40–50 години, която се определя като пределна за тези изкуствени насаждения, посочиха представителите на научните среди.

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите Григор Гогов заяви, че в засегнатите райони са ограничени сечите на здрава дървесина и се дава приоритет на усвояване на увредената.

Станислава Пекова
снимки: Красимир Петков