Ефект на формировките Гюйо и Кордон Роая и зелените операции върху качествените показатели на десертния сорт Дунав

Увод

Производство на десертно грозде заема важно място в България, като качеството на продукцията е определящ фактор за нейната пазарна реализация и икономическа ефективност. Наред със сортовите особености, агротехническите мероприятия и системата на формиране на лозите оказват съществено влияние върху морфологичните и биохимичните показатели на гроздето, включително масата на гроздовете, добива от лоза, захарното съдържание и киселинния състав (Иванов и кол., 2024; Стефанова, 2024).

Сред най-широко използваните формировки в практиката у нас са Гюйо и Кордон Роая, които се отличават със специфичен начин на натоварване и разпределение на плодните звена. В комбинация с тях зелените операции – филизене, колтучене и кършене се разглеждат като ключови агротехнически мероприятия за регулиране на вегетативния растеж, подобряване на микроклимата в зоната на плододаване и оптимизиране на съотношението между добив и качество. Въпреки това, ефектът от взаимодействието между формировката и зелените операции върху качествените показатели на десертното грозде често е силно зависим от сорта и конкретните екологични условия (Emurlova & Ivanov, 2023; Emurlova & Yoncheva, 2023; Попов, 2017; Keller, 2010; Брайков & Ковачев, 2007; Мержаниан, 1953).

Сортът Дунав е български десертен сорт с добър продуктивен потенциал и добри вкусови качества, но в научната литература са сравнително ограничени данните относно влиянието на различни системи на формиране и прилагането на зелени операции върху неговите захарно-киселинен баланс и добивни характеристики. Това налага провеждането на целенасочени изследвания, насочени към оптимизиране на агротехническите решения при отглеждането му.

В този контекст настоящото изследване има за цел да анализира влиянието на формировките Гюйо и Кордон Роая, както и на прилагането на основни зелени операции, върху качествените показатели на сорта Дунав, като се търси баланс между добив и качество при условията на Северозападна България.

Материал и методи

Изследването е проведено през периода 2024–2025 г. в района на гр. Видин. Обект на изследването е десертният сорт Дунав, присаден върху подложка СО4. Лозовите растения са на възраст от пет години и са отглеждани при поливни условия, при схема на засаждане 2,5 m между редовете и 1,5 m вътре в реда.

За реализиране на експеримента са използвани общо 40 лози, разпределени по 10 лози във всеки вариант. Натоварването при лозите, формирани по системата Гюйо, е осъществено чрез два чепа и една плодна пръчка с 14 очи, докато при формировката Кордон Роая натоварването е формирано от пет чепа.

През вегетационния период при опитните варианти са прилагани зелени операции, включващи филизене, колтучене и кършене, докато при контролните варианти тези агротехнически мероприятия не са извършвани.

Захарното съдържание на гроздето е определяно по рефрактометричен метод, а титруемата киселинност по общоприетата лабораторна методика чрез титруване.

Средната маса на един грозд е определяна чрез осредняване на масата (в грамове) на 10 представителни грозда за всеки експериментален вариант. Средният добив от една лоза е изчисляван чрез сумиране на масата на всички гроздове, формирани върху съответната лоза.

В експеримента са заложени следните варианти:

• V0 – Контрола (формировка Гюйо): без филизене, без колтучене и без кършене;
• V1 – Контрола (формировка Кордон Роая): без филизене, без колтучене и без кършене;
• V2 – Формировка Гюйо: с прилагане на филизене, колтучене и кършене;
• V3 – Формировка Кордон Роая: с прилагане на филизене, колтучене и кършене.

Данните са представени като средна стойност ± стандартно отклонение (SD). Стандартното отклонение е изчислявано на база индивидуалните измервания за всеки показател.

Целта на изследването е да се установи влиянието на различните системи на формиране и прилагането на зелени операции върху качествените показатели на сорта Дунав, изразени чрез съдържанието на захари и титруеми киселини, при два от най-широко използваните начини за формиране на лозите в България.

Резултати и анализ

Средната маса на един грозд е един от основните морфологични показатели, характеризиращи продуктивността и качеството на десертното грозде, като тя е пряко свързана както с генетичните особености на сорта, така и с приложените агротехнически мероприятия и системата на формиране.

От получените резултати се установява, че най-ниската средна маса на грозда е отчетена при контрола V0 (279 ± 18 g). Това показва, че при липса на зелени операции натоварването на лозите и конкуренцията между вегетативните и генеративните органи водят до формиране на по-дребни гроздове. При контрола V1  (305 ± 21 g) се наблюдава увеличение на масата на грозда с приблизително 9 % спрямо V0, което свидетелства за по-добро пространствено разпределение на плодните звена и по-благоприятен микроклимат в зоната на плододаване при тази формировка, дори при отсъствие на зелени операции (Таблица 1)

При вариантите със зелени операции се отчита значително повишение на средната маса на грозда. Най-висока стойност е установена при вариант V2 (370 ± 25 g), което представлява увеличение с около 33 % спрямо контролния вариант V0. Това ясно демонстрира положителния ефект на зелените операции върху оптимизирането на листно-плодовото съотношение, подобрената осветеност и повишената фотосинтетична активност на ефективните листа, което създава по-добри условия за нарастване на гроздовете.

При вариант V3 (355 ± 23 g) също се отчита съществено увеличение на масата на грозда спрямо контролата V1 (около 16 %). Макар стойността при V3 да е по-ниска от тази при V2, тя остава значително по-висока от контролните варианти, което потвърждава, че прилагането на зелени операции има доминиращо значение за този показател, независимо от формировката.

Стойностите на стандартното отклонение (±18–25 g) показват умерена вариабилност на показателя в рамките на вариантите, като по-високите SD при V2 и V3 са логични предвид по-интензивния растеж на гроздовете и по-силното влияние на индивидуалните особености на лозите. Въпреки това, разликите между контролните и опитните варианти значително надхвърлят вътревариантната вариабилност, което позволява резултатите да бъдат интерпретирани като биологично значими.

От получените резултати се установява, че най-висок среден добив е отчетен при контролата V0 (6,3 ± 0,4 kg). Това е закономерен резултат, тъй като при този вариант не са прилагани зелени операции и е запазена по-голяма част от генеративната маса, което води до по-висок брой гроздове и съответно по-голям общ добив. Сравнително ниското стандартно отклонение показва добра изравненост на лозите и стабилност на добива в рамките на варианта.

При контролата V1 (5,7 ± 0,5 kg) се наблюдава намаление на добива с около 10 % спрямо V0. Това може да се обясни с особеностите на формировката Кордон Роая, при която натоварването е разпределено между по-голям брой чепове с по-къси плодни звена, което често води до по-равномерно, но и по-умерено плододаване. По-високата стойност на стандартното отклонение при този вариант отразява по-голяма индивидуална вариабилност между лозите.

Съществено понижение на средния добив се установява при вариантите със зелени операции. При V2 (5,4 ± 0,3 kg) добивът е намален с приблизително 14 % спрямо контролния вариант V0. Това намаление е резултат от целенасочено ограничаване на излишната вегетативна и генеративна маса, което води до по-добро снабдяване на останалите гроздове с асимилати и подобряване на техните качествени показатели. Ниското стандартно отклонение при този вариант показва, че ефектът на зелените операции е последователен и устойчив.

Най-нисък среден добив е отчетен при вариант V3 (4,8 ± 0,4 kg), което представлява редукция с около 24 % спрямо контролния вариант V0. Комбинираното действие на формировката и зелените операции води до значително ограничаване на добива, но същевременно създава условия за формиране на грозде с по-високи качествени показатели, както е видно от повишеното захарно съдържание и понижената киселинност при този вариант. Стандартното отклонение остава относително ниско, което показва добра повторяемост на резултатите и отсъствие на силно изразена вътревариантна хетерогенност.

Най-ниско захарно съдържание е установено при контролата V0 (17,0 ± 0,2 °Brix). Тази стойност съответства на ранна до средна технологична зрелост и показва, че при отсъствие на зелени операции част от асимилатите се изразходват за поддържане на по-голяма вегетативна маса и по-голям брой гроздове, което ограничава интензивността на захарното натрупване. Ниското стандартно отклонение свидетелства за добра повторяемост на показателя в рамките на варианта.

При контролата V1 (17,3 ± 0,3 °Brix) се наблюдава леко повишение на захарното съдържание спрямо V0. Това увеличение, макар и умерено, може да се обясни с по-доброто пространствено разположение на плодните звена и по-благоприятния светлинен режим при формировката Кордон Роая, което води до по-ефективно усвояване на фотосинтетично активната радиация от листата в зоната на плододаване.

Съществено по-високи стойности на захарите се установяват при вариантите със зелени операции. При вариант V2 (18,2 ± 0,2 °Brix) захарното съдържание се увеличава с около 1,2 °Brix спрямо контролния вариант V0. Това нарастване е показателно за положителния ефект на зелените операции върху оптимизирането на листно-плодовото съотношение, редуцирането на конкуренцията между органите и подобряването на микроклимата около гроздовете, което стимулира натрупването на въглехидрати в зърната.

Най-високо захарно съдържание е отчетено при вариант V3 (18,7 ± 0,3 °Brix). Увеличението с 1,7 °Brix спрямо V0 и с 0,5 °Brix спрямо V2 показва, че комбинираният ефект на формировката Кордон Роая и зелените операции създава най-благоприятни условия за захарно натрупване. Този резултат може да се обясни с по-добра аерация и осветеност на гроздовете, както и с по-равномерно разпределение на асимилатите между по-малък брой плодове, което ускорява и задълбочава процесите на узряване.

От получените резултати се установява, че най-висока титруема киселинност е отчетена при контролата V0 (6,2 ± 0,2 g/L). Тази стойност е характерна за по-ранна фаза на технологична зрелост и показва, че при отсъствие на зелени операции процесите на разграждане на органичните киселини, особено на ябълчената киселина, протичат по-бавно. Ниското стандартно отклонение свидетелства за добра изравненост на пробите в рамките на варианта

При V1 (5,9 ± 0,3 g/L) се наблюдава умерено понижение на киселинността спрямо V0. Това намаление може да се обясни с по-благоприятния микроклимат в зоната на плододаване при формировката Кордон Роая, който съдейства за частично разграждане на ябълчената киселина, дори при липса на зелени операции.

Съществено по-ниски стойности на титруемата киселинност се установяват при вариантите със зелени операции. При вариант V2 (4,9 ± 0,2 g/L) киселинността намалява с около 21 % спрямо контролния вариант V0. Това понижение е показателно за напреднала технологична зрелост и е резултат от ускореното разграждане на ябълчената киселина вследствие на по-добрата осветеност и по-високата температура в зоната на гроздовете, предизвикани от зелените операции.

Най-ниска титруема киселинност е отчетена при вариант V3 (4,4 ± 0,2 g/L). Тази стойност показва късна технологична зрелост и е в пълно съответствие с най-високото захарно съдържание, установено при същия вариант. Комбинираният ефект на формировката и зелените операции води до максимално редуциране на ябълчената киселина, докато винената киселина остава доминиращ компонент в общата киселинност.

Таблица 1. Средни стойности (±SD) на основните качествени показатели и добив на сорта Дунав при формировки Гюйо и Кордон Роая

Вариант	Средната маса на един грозд (g) ± SD	Среден добив от 1 лоза (kg) ± SD	Захари (°Brix) ± SD	Киселини (g/L) ± SD
V0	279±18	6,3 ±0,4	17,0±0,2	6,2±0,2
V1	305±21	5,7±0,5	17,3±0,3	5,9±0,3
V2	370±25	5,4 ±0,3	18,2±0,2	4,9±0,2
V3	355±23	4,8 ±0,4	18,7±0,3	4,4±0,2

Изводи

Системата на формиране оказва съществено влияние върху морфологичните и биохимичните показатели на десертния сорт Дунав, като формировките Гюйо и Кордон Роая се отличават с различен ефект върху масата на гроздовете, добива от лоза и захарно-киселинния баланс.

Прилагането на зелени операции (филизене, колтучене и кършене) води до значително увеличаване на средната маса на гроздовете, независимо от формировката. Най-висока средна маса на грозда е установена при формировка Гюйо със зелени операции, което показва по-ефективно използване на асимилатите и подобрено листно-плодно съотношение.

Контролните варианти без зелени операции се характеризират с по-висок среден добив от лоза, което е резултат от по-голямото натоварване с генеративни органи. Това потвърждава, че отсъствието на зелени операции благоприятства количеството, но не и качеството на продукцията.

Прилагането на зелени операции води до закономерно понижаване на добива, но същевременно създава условия за значително подобряване на качествените показатели на гроздето, което е от съществено значение при производството на висококачествено десертно грозде.

Захарното съдържание на гроздето се повишава значително при вариантите със зелени операции, като най-високи стойности са отчетени при формировката Кордон Роая в комбинация със зелени операции. Това показва, че тази комбинация осигурява най-благоприятен микроклимат в зоната на плододаване и най-ефективно натрупване на въглехидрати.

Титруемата киселинност намалява съществено при прилагане на зелени операции, което е показател за по-напреднала технологична зрелост на гроздето.

Комбинацията от формировка Кордон Роая и прилагане на зелени операции се откроява като най-ефективна по отношение на баланса между захари и киселини, което я прави особено подходяща за производство на десертно грозде с високи вкусови и търговски качества.

Получените резултати потвърждават, че ефектът от формировката и зелените операции е сортово и екологично обусловен, което подчертава необходимостта от провеждане на целенасочени регионални изследвания при българските десертни сортове.

Изследването допринася за разширяване на научните познания относно агротехническите особености при отглеждането на сорта Дунав и предоставя практическа основа за оптимизиране на системите на формиране и управление на лозовите насаждения в условията на Северозападна България.

Литература

1. Брайков, Д., & Ковачев, В. (2007). Лозарство. Аграрен универси- тет – Пловдив, България.
2. Иванов, М., Димитрова, Д., & Илиев, А. (2024). Десертното гроздопроизводство в България. Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 27(6), 360.
3. Мержаниан, A. (1953). Лозарство. Земиздат – София, България.
4. Попов, К. (2017). Лозарство, Издателска къща при ЛТУ
5. Стефанова, E. (2024). Традиции и перспективи за развитието на сектор “Лозарство” в България (Traditions and perspectives for the development of the vineyarding sector in Bulgaria). Икономически и социални алтернативи, 30(3), 31–43.
6. Emurlova, F. & Ivanov, A. (2023). Effect of green pruning on the fruitfulness of winter buds, quantity and quality of yield in Cabernet Franc cultivar. Agricultural Science аnd Technology, 15 (3), 61-67.
7. Emurlova, F. & Yoncheva, T. (2023). Impact of summer green pruning on the phenolic content of grapes from Cabernet Franc cultivar. Bulgarian Journal of Agricultural Science, 29(4), 703–708.
8. Keller, M. (2010). The science of grapevines: Anatomy and physiology. AcademicPress.

Марко Михайлов

Лесотехнически университет – София

Email: marko.mihaylovltu@gmail.com