Ако се случи да пътувате из Стара планина и селищата около гр. Котел и се озовете в самия град, няма как да не възкликнете, Боже, каква неземно хубава земя, все едно е в рая!
В моя случай, целта ми бяха срещите със земеделски производители, членуващи в Асоциацията за развъждане на Котленска порода овце. Разбира се, първо ни посреща председателят на АРКПО, д-р Христо Караджов… И не е истина, но приключението светкавично започва! Широка прегръдка, широка усмивка, а после всичко по същество: „Сценарият е следният, работна вечеря заедно с кратко описание на породата Котленска овца, давам ви план-график за утрешния ден, с кого, къде и защо се срещаме, искам фотографа да снима много, че и за мен да оставите снимки…” – делово и с внимание към детайла ни въвежда в задачите д-р Караджов. – „И така, за породата може да прочетете от много места, но нека аз да ви представя най-важното за нея. Котленската овца произхожда от народна, тукашна селекция и е порода, застрашена от изчезване. Ареалът й на разпространение у нас е Стара планина и селата около гр. Котел. Породата има компактно тяло, много добре зарунено, включително и корема. Опашката достига до скакателните стави и е зарунена. Животните са дребни и приземни, главата им е сравнително малка, фина, слабо зарунена, с прав профил. Краката са сравнително тънки и здрави, с копита, подходящи за дълги планински преходи. Руното при по-голяма част от овцете е пигментирано от сивокафяво до черно. Навремето бялата вълна се е боядисвала с орехови зелени черупки, които съдържат йод, за да може униформите на турската войска да бъдат цветни.Вълната е груба, смесена с дълги осилести и къси пухови влакна. Мъжките са с рога, а женските са безроги, понякога с малки, навити рогца. Издържливи са, раждат нормално, най-често по едно агне. Живото тегло на овцете майки е 31–32 кг и 35–45 кг на кочовете. Селекцията за подобряване на продуктивните признаци се провежда само чрез производството на кочове за разплод. Предвижда се изграждане на трайна породна и генетична структура от стада и генеалогични линии, с което ще се осигури строго контролирано родствено развъждане. Основен фактор на развъдната политика е съхраняването на типичността и идентичността на Котленската порода овце. За целта ще се прилага ДНК-анализ, имащ за цел пълна генетична характеристика на породата. От разплод ще се отстраняват всички овце с дефекти на челюстите и вимето, а при избора на кочове ще се изисква да бъдат типични за породата, да са с правилна постановка на крайниците и здрав копитен рог. От разплод ще се изключват разплодници със скъсена горна или долна челюст, крипторхизъм и кочове с малки тестиси. Преценката на животните от всички възрастови категории по тип се извършва при провеждане на индивидуален преглед и бонитировка, съгласно утвърдената от земеделското министерство „Инструкция за контрол на продуктивните качества и бонитировка на овцете” от 2003 г. Организацията и контрола на продуктивността и произхода се извършва от фермери, членове на Асоциацията, по признаците и правилата, залегнали в инструкцията за бонитировка на аборигенните овце. Контролират се плодовитостта, живото тегло, произходът, датата и типът на осеменяване и раждане.”
Наближава полунощ и за да сме бодри на сутринта, предлагам да продължим с Котленската овца на другия ден, когато следват срещите с отличниците на Асоциацията от фермите в с. Могилец и с. Остра могила.
Хасан Ешрефов Хасанов е регистриран като земеделски производител още от 1995 г. в гр. Омуртаг. А в с. Могилец, в бившето АПК е реновирал сградите на 3 обора, като в тях поотделно се отглеждат овце от Котленска порода, от Шуменска медночервена и от Синтетична млечна популация… Всичко постига със собствени средства и разбира се, с предприемчивост…
Г-н Хасанов, офцефермата Ви изглежда впечатляващо, как се справяте?
Да Ви кажа, много е трудно, и то не толкова от работата, колкото от ограниченията, които шефовете от София налагат. Това една асоциация да не надхвърля 10 000 глави овце е просто недостатъчно, тази цифра е по-подходяща за един земеделски произвоител. След 10 години няма да има животновъдство въобще в Бължария. Такива правила, които са еднакви за страни с ъс свръхпроизводство и такива като нас с малко поголовие обричат животновъдството да не може да има развитие у нас, това е което ме смущава… Аз например отглеждам общо около 2500 овце. За това село относно пасищата няма повече капацитет Ето, погледнете по билото на планината моите кошари, цяло лято овцете са на паша. А сега довършвам четвърти обор в с. Зелена морава и пак щеима нови пасища.
От трите породи, които отглеждате, коя Ви е най на сърце?
Е, сега не защото Ицо Караджов, нашият селекционер за Котленска, е тук, но наистина Котленската порода ми носи най-много задоволство. Занимавам се с тази порода от две години. Лесно се гледа, лесно ражда, издържлива е при променливи климатични условия, агнешкото ѝ е едно от най-вкусните – мраморирано, при печене изтича мазнината и остава само крехкото… Много е вкусно това агнешко и имам пазари.
Друго, което държа да споделя, дано да го прочетат в министерството на земеделието,е че имаме проблем с реализацията на вълната. Някакси получава се много непрактично. По това време овцете задължително се стрижат, плаща се по 3 лв. за овца и после се чудим къде да хвърлим вълната. Много се надявам компетентните органи да решат този проблем, да помогнат, да няма загуби…
В разговора се намесва и д-р Караджов, който разказва, че : Преди 1989 г. в България е имало близо 11 млн. овце, сега няма и 1 млн., а селекцията е нещо сложно и изисква време и средства… Хасан има и друг бизнес, притежава 15000 дка гори, собствен транспорт – 15 мерцедес тирове за извозване на дървесината при търговията му с Турция, така от дърводобива заделя средства за строителство и разширява базата на овцефермата. Ето вижте, в момента завършва къщата за овчарите, където за всеки един ще има пълен комфорт баня, топла вода и всякакви удобства. Като се прибави и доброто заплащане, него – Хасан, не го напускат, има си авторитет човека… А за вълната проф. Радослав Славов обеща да ни помогне, трябва да има решение на висико ниво, нали, проблемите са затова, за да бъдат решавани.
Добре, г-н Хасанов, имате ли някакви изисквания към председателя, д-р Караджов?
Искам да алармира, ако трябва в Брюксел, два са най-тежките проблеми: ограниченията за поголовието и реализацията на вълната!
Д-р Караджов: Ти върви в Брюксел, а аз ще дойда с тебе, хаха… Не че ми пречи, наистина някой трябва да постави нашите въпроси в Брюксел, а аз отивам с него за подкрепа.
Да, прав е доктора, има ли желание, има и решение, г- Хасанов. Виждам колко много сте постигнали, и то със собствени средства, какво още предстои да постигнете в този прекрасен и може би със заможни хора регион?
Хм.., нашият район е беден, с изключение на мен, всичката земя е моя, води се на ЗП Хасан Хасанов и съм я купувал още от 1995 г. и веднага съм започнал да строя, стъпка по стъпка да реновирам всичко това, което виждате сега. Какво ми предстои? Как да си го представя с всичките ограничения, спънки и недалновидно управление на земеделието и животновъдството. Бих се развивал, бих бил много успешен, ако имам право да увеличавам поголовието. Иска ми се да направя мандра, да произвеждам овче кисело мляко и овче сирене. Ще Ви пратя тогава и овче кисело мляко, и овче сирене да видите за какво става дума..
Г-н Хасанов, д-р Караджов сподели, че имате двама хубави и успешни синове…
Да, може да се каже, те вече са големи, зрели и отговорни хора, самият аз съм роден 1963 г… Първородният ми син е кмет в Омуртаг, на 35 години е, а малкият е 32-годишен и се занимава с транспортната дейност във семейната фирма. Скоро го оженихме…
Благодаря и си взимам довиждане, но само до обяд в с. Зелена морава, където Ицо Караджов е резервирал маса за обяд в едно киправо крайпътно заведение заедно и с други членове на АРКПО.
***
Тръгваме на път с джипа на д-р Караджов, който като една топка жива енергия непрекъснато разказва, подрежда…къде отиваме, кого ще видим, че какво добро момче е – чисто злато, образован, работлив, как си разбира от работата… И да, вече сме на мястото. И тук, зашеметяваща красота, която прелива от добрите лица на родителите му… дори от припкащите агънца и техните майки. Великолепно!… Но Караджов не понася заплесната ми физионамия и вкарва безапелационните си режисьорски умения: „Таня, започваме, казва се Илия Илиев и от две години е член на АРКПО! Застанете ето там… на сянка!“
Да, здравейте г-н Илиев, моля, бихте ли се представили – себе си и професионалните си дейности, за читателите на сп. „Животновъдство BG”?
Здравейте! Казвам се Илия Иванов Илиев, роден съм на 6 април 1984 г., Завършил съм Лесотехническия университет в София, от 2010 г. до 2013 г. съм работил като лесничей на държавна работа, но от 2015 г. съм в семейния бизне с животновъдство, след като се регистрирах като земеделски производител. През последните четири години тук, в с. Остра могила се занимавам с отглеждането на Котленска порода овце. Видях, че има възможност да кандидатствам за проект по програма 6.1, който спечелих. Беше за отглеждане на овце и създаване на овощна градина, което започнах през 2016 г. Стартирах с 400 и стигнах до 680 броя овце в момента. Намеренията ми са да се развивам стъпка по стъпка, преследвайки висока технология и механизация в овцевъдството, така че човешкият труд да се минимализира, а и на животните да им е комфортно. Всичко това виждам, че може да се реализира, като участвам по програма 4.1. Решил съм със собствената си земя да кандидатствам през община Котел за виза за строеж и да построя модерен обор. Отговарям на всички изисквания, извън селото е овцефермата ми, имам над700 животни под селекционен контрол. След предишни проекти за овцеферма имам всички необходими документи. Искам този обор, бих се улеснил максимално и щеможем да работим само със семейството и ако е възможно с минимално участие на наети гледачи. Всички ние – майка ми, баща ми и аз сме регистрирани последователно във времето като земеделски производители. Всички къщи с прилежащите им парцели около овцефермата съм закупил със собствени пари.
И как успяхте?
Как успявам ли… С добра организация, ясно поставени цели и непрекъснато преодоляване на трудностите с обединени усилия на цялото семейство.
Да, моите родители много ми помагат, често безвъзмездно, разчитам на тях, но в един момент ще ми трябва повече и квалифициран персонал..Един Господ знае как ще го намеря…, но ще го измисля.
Какво Ви привлече в Котленската порода овце?
Когато човек работи, когато години в е в един тежък бизнес какъвто е животновъдството, той израства. Така оценявам себе си, променя се разбирането ми, полагам повече усилия, става ми интересно.. Така и опознавам Котленската порода – издръжлива е, като имате предвид, че я отглеждаме високо на 850 м надморска височина и сурови зими, сняг до колене , тогава овцете са на оборно отглеждане, но цял ден са навън на въздух и на фуражно хранене. Затова са ми охранени. Не се разболяват. Раждат самички, намирали сме агнето сутринта, родено на леда и нищо му няма. Породата е с живо тегло около 40 кг., месото е с уникални качества, вкусно е и не се оплаквам, имам пазар. Може да се каже, че производството ми е почти биологично, иначе има изискване за изхранване със сертифициран биологичен фураж. Селото ни отговаря на на всички екологични изисквания – пустеещи земи, чист въздух, никакви замърсяващи производства..
Ако Ви попитат Ваши връстници, желаещи да стартират такъв бизнес, какво бихте ги посъветвали, заслужава ли си?
Да, заслужава си, овцевъдството е сериозен бизнес,никога няма да изчезне, нямаш почивен ден, но няма да останеш гладен, даже може да станеш заможен човек, ако си разбираш от работата и си предприемчив. През изминалите пет години постигнах повече отколкото съм допускал, но разбрах, че не трябва да се бърза, да търсиш само личната облага от къщи, коли и разни луксозни вещи…, а, преди всичко, да се инвестира, да се влага в производството, да минаваш на по-високо ниво в професионално отношение.
„Таняяя, тръгваме, отиваме в офиса“ – чувам д-р Караджов да ме вика и да, тръгваме към офиса на Илия…. Там са и родителите му, посрещат ни с леденостуден айрян в горещия юлски ден. Майката е приготвила торбичка с овче сирене и бърза първо да ни го подари… Благодаря ѝ, трогната съм.
Майка ми се занимава със стадото крави, което сега е на паша в планината – споделя Илия. – Винаги си плащаме пашата предварително. Важното е да няма проблеми, дела, разправии Това спестява много излишни нерви. Цялото семейство, всеки си има приоритети и така неусетно времето минава и недостига…
На 36 години си, чудесна възраст за израстване в един сериозен бизнес.., удовлетворен ли си?
Спокоен човек съм, преди по-малко се ангажирах, занимавах се изключително само с документите, но с времето се включвах с повече отговорности. Имам случаи, когато заспивам от умора, без да съм вечерял, дори не съм взел ракийка или вино за отпускане, напълно смазан и физически, и психически…заспивам.
Д-р Караджов: Да, той не пие, така евъзпитан не само от родителите си. Бил е шьофьор в София на главния мюфтия, това религията го забранява… Много работливо момче е, радвам се да има и млади в Асоциацията…
В нашия район поминъкът е животновъдство. – продължава Илия – Това предлага природата. Тук с. Остра Могила е като сгушено в полата на майка си –Лиса планина… Може би затова неотдавна изкарах курс за планински водачи към Български туристически съюз, София… Усещах, че курса ще ми бъде полезен в работата.. Учеха ни на оцеляване в криза, видове възли,използване на челник за видимост, а не като преди свещи, запалки и хаха какви ли не глупости. Много е удобно през зимата, когато обикалям кучетата, имам тринадесет Немски овчарки, трябва да им се порадвам, да усетят,чеимат стопанин, те идват веднага при мен, галя ги, харесвам ги. То се разбира, ако кучето не идва при теб, значи нямате връзка, т.е. не е добър стопанинът и как тогава ще ти свърши хубава работа. Ето с този пинчър например не се разбрахме. Исках да влезе в преносима клетка за животни и малко го натиснах и това беше, не ми е приятел, напрегнат еи не забрави…
И последно, за какво ще се борите да постигнете с вашето семейно сдружение?
Баща ми не вярва, но аз си вярвам. Ще кандидатствам по програма 4.1, ще устоя и ще успея. Само ме притесняват мудните действия на администрацията в София по одобряване на документите, влачат се с месеци и не мога да разбера не са обучени кадрите им ли или какво.. И по този въпрос нещо трябва да се направи…
С много прекрасни впечатления решавам да благодаря..,когато Караджов отново дава знак, че тръгваме.. „Бързо, бързо, хората ни чакат за обяд.” И хукваме. Илия и той щял да дойде…
***
В малкото кокетно ресторанче вече ни чакат членове на АРКПО, събираме се общо десетина души. Настроението е приповдигнато, хората се радват да се видят, да споделят мнение по общата кауза – Котленска порода овце. Д-р Караджов въодушевено заявява, че в Асоциацията членуват 48 земеделски производители и това са най-стабилните хора, човеци не само животновъди. Много е горд с ветеринарния си лекар Метин Исмаил, който отново поставя въпроса за ограниченията – до 10000 овце под селекционен контрол, заедно с Хасан Хасанов. Те не виждат как един земеделски производител ще се развива, как цялата Асоциация ще постигне поставените ѝ задачи?! „Ама това е абсурд, тази бройка може да е достатъчна само за един стопанин”– идва си на думата днес за втори път г-н Хасанов. Разбирам, това е важна тема за него, но го питам, защо се концентрира само върху болните въпроси.. Би могъл да говори повече за успехите, за хубавите неща в живота си.. Отговаря ми, че иска да има хубави неща и в бъдеще…
Метин Исмаил в качеството си на частнопрактикуващ ветеринарен лекар, нает от председателя на АРКПО, д-р Христо Караджов ми споделя, че ареала на разпространение на Котленската порода овце включва с. Могилец, с. Зелена морава, гр. Омуртаг, гр. Котел и селищата около него. И още, че земята тук е чиста, горе по билото пасищата също са чисти, би могло да се работи като за биологично животновъдство… Доктора изрази надежда, че всички от Асоциацията ще се обединят и заедно с най-успешния в региона Хасан Хасанов, ще си построят кланица. Хасан Хасанов прави пауза, след което каза, че всяко нещо с времето си… Моторът на всяка дейност съвместно с Асоциацията е, разбира се д-р Караджов. Той познава всички в областта, познава хората си, знае кой на какво е способен и как да бъде подпомогнат, познава Котленската порода овце… и много интересни неща им предстоят!
Какво да кажа, хубави, работливи хора и даже мечтатели, но аз вярвам, че всичко добро, което са си намислили, ще го бъде. Пожелавам им го!
Интервюто води Станислава Пекова
Снимки Красимир Петков
