Истинско сиромашко лято в края на октомври. Заедно с доц Оджакова и експерти от   Асоциация за развъждане на Среднородопска, Каракачанска и Родопски цигай породи овце пътуваме за ферма, намираща се между Разлог и Банско.

Обръщам се към доц. Оджакова с молба още преди срещата с фермера да представи своите колеги, да направи своето въведение…

ЦО: Радвам се на тази среща, защото всички заедно ще видим фермата на един от най-добрите земеделски производители в Разлог, а именно – Благой Велев. Както разбирате, фермата се намира на едно от най-красивите места в България, с традиции в животновъдството и с богата история на тукашните работливи и упорити животновъди. В този регион по високите части между Родопите и Пирин се намира най-голямата популация на  породата овце Родопски цигай. Тази порода е регистрирана  през 1990 г. и по-късно е утвърдена като Родопски и Старопланински цигай.

С Благой работим вече от 5 години, който е посветен изключително на животновъдството, членува и в други асоциации според вида и породата на животните, които обгрижва. Ще видите, че той отглежда не само овце, но има кози, крави, биволи, коне, отглежда и птици дори само като хоби.

В нашата Асоциация работят четирима експерти – селекционери, които се занимават с развъдната дейност. Имаме един офис и при нас члунуват 95 земеделски производители, повечето от които се намират из Смолянска и Кърджалийска област, а по-малко са ни членовете тук в Банско и Разлог, в Сандански и в Гоце Делчев.

СП: До неотдавна в Асоциацията ви беше включен и Каракачански кон?

ЦО: Да, така беше. Но съгласно разпоредбите на Закона за животновъдство в чл.8 една асоциация има право да работи само с един вид животни, така че вече нямаме лизинг за коне. А със Среднородопски и Родопски цигай работим само ние в цяла България.  Цигай, които са разпространени в Родопите са типични животни още от стари времена и сега нашата Асоциация работим за възстановяването им, тъй като тази порода има характерни, типични особености  подходящи за спецификата на този високопланински район, където овцете усвояват много добре пасищата и са много добре приспособени.

И ето вече пристигаме на пасище в подножието на планините, където овчарят е свалил овцете, за да ги снимаме, а Благой Велев ни посреща.

СП: Здравейте, бихте ли се представили на читателите на сп. „ЖивотновъдствоБГ” и на зрителите от oralo.bg ?

БВ: Здравейте на Вас и на читателите на сп. „Животновъдство БГ”, както и на всички фермери! Вече разбрахте, казвам се Благой Велев и съм от Разлог. Отглеждам  няколко вида  животни: овце, крави, кози, коне, биволи и всичките са на високо. Отдавна се занимавам с овце, а преди пет години съм се регистрирал официално в Асоциацията при доц. Оджакова и заедно с нейните колеги работим по всички селекционни изисквания на развъдната програма за Родопски цигай. Породата е много добре адаптирана към нашия район, именно между Рила, Пирин и Родопите и цяла година лавираме: през лятото се качват на Рила и Родопите, през зимата ги сваляме в подножието на Пирин, където подхранваме животните с фуражи. И в трите планини стадата остават до късно, за да са на въздух, да изпасват до край тревостоя, което е рентабилно и от там по-устойчиви са на болести, а и месото и е по-вкусно от това на промишлените породи овце.

СП: Доц. Оджакова, бихте ли ни разказали за някои особености на породата?

ЦО: Виждате, че стадото зад нас е смесено, има кози, има и две породи овце – Каракачанска порода и Родопски цигай, с която г-н Велев членува в нашата Асоциация. Общо на брой са 400 овце, от които под селекционен  контрол към нашата Асоциация са 200 броя. Теглото им варира от 40 до 60 кг за овце майки, а при  кочоветеот 80 до 90 кг Бързо наедряват, защото имат добър прираст. Те са и месодайни, и млечни, имат дойна млечност от 60 до 70 литра през дойния период. Не се доят в момента поради ниската изкупна цена, но за сметка на това се получават добри агнета, които до 6-месечна възраст достигат живо тегло от 25 до 30 кг и доколкото знам се реализират добре, защото имат добър пазар.

БВ: Да, наистина  имам добър пазар, агнета имам целогодишно. Не, не изнасям, защото агнешкото недостига дори за България. Овцете трябва да са повече, за да остане и за чужбина,  и да се предлагат на по-високацена.

СП: А какво ще кажете за здравния им статус, боледуват ли често овцете от Родопски цигай?

ЦО: Не, много сме доволни че овцете от тази порада са устойчиви и много здрави, защото дълго време след лятото,  през есента до сняг са на паша. Само през зимата се подхранват с фуражи и затова  имат много добър имунитет , много добре адаптирани за високопланинско отглеждане при тукашните климатични условия.

Пасищата в този регион не се косят, а се изпасват от животншти и това е едно от най-хубявите неща, на което обръщаме внимание, когато разговаряме с нови хора, желаещи да се занимават с тази порода.

СП: Г-н Тодоров, а Вие какво бихте допълнили към казаното досега?

ПТ: Да, аз съм Павел Тодоров и работя в Асоциацията с доц. Оджакова от самото начало. Както виждате, ние сме колектив от млади хора и също така издирваме още ентусиасти – млади фермери, които искат да се занимават с тази порода. Гордеем се с Благой, защото той е пример, че има за какво, заслужава си да се полагат усилия, може да се печели, ако всичко се прави както трябва.

В момента правим есенния преглед на стадата. След Банско и Разлог ще продължим към Сандански, където имаме двама земеделски производители. Ще проверим как стопаните се грижат за животните, спазват ли селекционните изисквания на развъдната програма..

ЦО: Трябва да се отпишат животни, които са отпаднали от селекция. Всичко това се записва в породната книга и се разнася по партиди, като по този начин можем да установим реално точната бройка на породистите животни, за които се получават субсидии. Виждаме с кои от тях продължаваме и кои отпадат, кои ценни агнета вече на 9–10-месечна възраст оставяме за разплод и стават овце майки.

СП: Благой, относно проблемите, които съпътстват работата по отглеждането на животните, как стои въпросът за пасищата?

БВ: Пасищата винаги недостигат… Общината дава каквото има, но земята– общинските мери и пасищата, е оскъдна. Как го решеваме този проблем? Ами наемаме частна земя, плащаме си. Много ни помагат горските паркове. Качваме овцете лятно време за 3–4 месеца високо на 2000 м надморска височина и това е много добре за нас. В съседни общини имат повече земя, уж трябваше да си помагаме, но нямаме достъп до тяхната земя… Условията за ползване на пасища не са уеднаквени. Някои ферми ползват тавана за пасищата, а за други ферми няма никакви!

ПТ: Неправилно се разпределят европейските пари. Необходим ни е задълбочен анализ – кои мерки  как действат и как да се получават от истинските животновъди

СП: Може би имате предвид източването на средства от т.нар.  виртуални стада? Кой може да се ангажира с решаването на този проблем, за когото се знае от десетилетия вече, но никой нищо не прави?

ЦО: Това е задължение на държавата, асоциациите нямат такива права. Такива разследвания и санкции може да правят от БАБХ и евентуално от компетентните съдебни органи.

БВ: Като си говорим за нерешени проблеми, да кажа и още нещо. В нашия район има 30 000 хектара ловни полета. Тревостоят там е уникален, златен… Но нямаме право на достъп. Едно време там са били пасаща и в Рила, и в Пирин, и в Родопите има Не знам откога са забранени със статут на ловни полета, но дълго време не са пипани, а дали пък не са и разширявани тези земи. Ние само искаме тревостоят там да може да се изпасва, не искаме пари..

СП: Как да искате, повечето лжвни стопанства са държавни? По-скоро те ще ви искат пари…

БВ: Ние не искаме това да е обвързано със субсидии, разбира се, че ще трябва ние да си плащаме, ако ни разрешат горските  такава хубава паша!

ЦО: Тук в планинските ферми се купува фураж за зимно подхранване. За да се подпомогнат животновъдите, би било добре по възможност да се косят ловните стопанства, иначе  се съсипват златни тревостои, които са толкова необходими. Това всъщност ще е полезно и за почвата в ловните стопанства, която ще укрепва  след като се поддържа…

Доц. Цонка Оджакова за новите сдружения на овцевъдните асоциации

СП: Добре, проблемите в овцевъдството и изобщо в животновъдството у нас са ясни. Защо не ги поставят пред новите НПО в бранша, примерно пред  Обединени български животновъди, пред консултативните съвети по животновъдство във всяка област или пред новосвормирания „Съюз на развъждащите местни породи овце и кози в Република България“ ?

ЦО: Срещайки се с животновъди из цялата страна, членуващи в различни асоциации, установявам, че проблемите, с които не могат да се преборят, навсякъде са едни и същи… Затова новосформираното сдружение  „Обединени български животновъди“, имащо за цел по-ефективната връзка между министерство и производството, а оттам и по-бързото и адекватно им решаване формулира стегнато и ясно исканията за подкрепа от компетентните органи в писмо до министъра на земеделието. А именно: да се изравни ставката за всички селскостопански животни, което да е нова мярка, свързана с естественото наторяване на пасищата, по-висок размер на плащане за пасищата, попадащи в зоните по „ Натура 2000“ за собственици. Също така да бъде уредено дългогодишното отдаване под аренда на пасища, мери и ливади не само от общинския поземлен фонд, но и от  държавния поземлен фонд, който направо се похабява.

(б.а.: Подобно предложение излезе от Асоциацията на доц. Оджакова, по-точно от ЗП Благой Велев. По този начин животновъдите смятат, че интересът към сектора от страна на младите бъдещи фермери ще бъде значително увеличен и ще има надежда за възвръщане старата слава на българските животновъди. Подписаното предложение, където се обобщават всички назрели проблеми е изпратено от 18 асоциации и организации в животновъдството до министъра на земеделието. Те са: Обединени Български Животновъди” с Председател г-н Бойко Синапов, „Асоциация на млекопреработвателите в България” с Председател Димитър Зоров, Сдружение „Асоциация на животновъдите в региона Странджа-Сакар” с Председател Христо Николов, „Асоциация за развъждане на Българска млечна порода овце” с Председател проф. Георги Димов, „БНОЗРПСЖ” с  Председател Бойко Синапов, Сдружение „Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България” с Председател доц. д-р Андрея Колев, „Земеделски стопани” с Председател Юлия Коюнджийска, „Старият Балкан” с Председател Дарина Шишкова, СНЦ „СРОМО” с Председател Димитър Добрев, „ОРАПОБ – КАЛОФЕР” с Председател Румен Стоянов, „Асоциация на българските биволовъдите” с Председател Мария Степанчева, „Национален съюз на говедовъдите в България” с Председател Димитър Зоров, „АРМПГБ“ с Председател Стоян Чуканов, „Съюз на животновъдите в България ” с Председател Иван Чалъков, „Асоциация за развъждане на цигайски и местни породи овце” с Председател Иван Цочев, СНЦ „Национално браншово сдружение на млеко- и месопроизводителите” с Председател Танчо Колев, „Сдружение за отглеждане и развъждане на маришките овце” с Председател проф. Дойчо Димов, „Асоциация за развъждане на Среднородопска, Каракачанска, Родопски цигай овце – Смолян” – Председател доц. Д-р Цонка Оджакова.)

Друга новосформирана НПО от овцевъди е Сдружението „Съюз на развъждащите местни породи овце и кози в Република България“. Там членуваме 9 асоциации и обмисляме следващия програмен период. Всички членуващи асоциации събират информация, правим си анализи, правим си заседания на Консултативните съвети по области, но промените в нормативната уредба са много динамични и може би се правят пропуски.Мисля, че трябва малко да забавим темпото, да се получи затишие и да се концентрираме върху новите промени в новата година.

Ролята на НПО и Консултативните съвети е да навлязат масово в писането на последните наредби,  така че на всички нерешени проблеми да бъде отделено внимание за следващия 7-годишен  програмен период. Очакваме активно участие от фермерите, членуващи в нашите асоциации, да участват активно в този процес, защото проблемите ще се решават съвсем на друга основа. С цел да се улесни производството земеделските стопани трябва да знаят, че могат да влияят на това какви мерки ще се разпишат през следващата година.

СП: Благодаря Ви, доц. Оджакова, мисля, че Вашите съвети ще са от полза на фермерите. Няколко думи за другото сдружение, с което ще се работи по мерките за новия програмен период. И то е новосъздадено, нали?

ЦО: Да, това е т. нар. „Съюз на развъждащите местни породи овце и кози в Република България” Там съпредседатели са доц. д-р Иван Цочев и Николай Кръстанов. Обединени са 9 асоциации, които  се занимават с решаване на проблемите, съществуващи само за местните, застрашени от изчезване породи овце и кози. Предстои ни провеждането на общо събрание,където ще се очертаят стратегическите задачи и подходът при решаване на общите проблеми.

СП: В заключение на нашия разговор какво бихте пожелали на читателите на сп. „ЖивотновъдствоБГ” и зрителите в сайта ни орало.бг?

ЦО: Пожелавам Вашите издания да се четат, да познаваме земеделски производители с високи достижения, така да се привличат млади хора и да се следят всички приложни иновации в практиката,  за да има просперитет. Пожелавам също, Вашите издания да се четат и от специализираните държавни институции, защото се надявам в новия програмен период  да има повече за животновъдството.

БВ: И аз искам да кажа – нека да има абонамен между нас фермерите, за да се получи по-добра комуникация, да си споделяме, да се отваря по-широк светоглед, за да има развитие нашият бранш.

Още за фермата на Благой Велев

След  един обяд, представляващ кулинарни фантазии от телешка глава и салати разни, вкусна пилешка каварма, някакви постни вкусни разядки и т.н., гледаме да не се застояваме, защото експертите от Асоциацията с доц. Оджакова продължават своята есенна обиколка към Сандански… Ние с гостоприемния Благой поемаме към следващите места, където вече да ни покаже някои от другите животни в неговата ферма. Ето ги и оборите за крави и телета. Тук в момента са отбитите телета, оставени  под селекционен контрол и такива за угояване. Има и кръстоска от Лимозин и от сивите. Тук са и телета, които се продават директно в чужбина, макар и не по много.

БВ: Има една софийска фирма, с която работя. Те ми помагат за износ на телешко в Косово, Албания и Гърция.. Доволен съм до неотдавна нямах пазар, но сега имам. Съжалявам, че нямам  пазар за телешков България… Едно време си беше традиция – телешко, говеждо, но сега дали заради кризата.., не купуват. Защо качественото и полезно телешко месе да се консумира навън, а не и тук.. Българите все още гледат да евтино, а не мислят, че евтиното може да излезе много скъпо. Още, какво… имам и бичета за угояване, и прасенца. Кравите и конете са по пасищата. Освен това вкъщи имам едни малки декоративни кокошчици Сега отиваме вкъщи да ви ги покажа.

На вратата ни посрещат дъщерите на Благой. Дара е каката – вече в 11 клас, а малката седмокласничка се скрива – много срамежлива, не си казва дори и името. Ето я и мама: Надя Велева. Декоративните кокошчици са нейна страст, нейно хоби. Макар че са повече от триста и заемат доста голям заден двор.

НВ: Породата им се казва Бреговска джинка, доставя ми удоволствие да си ги отглеждам. Иначе аз заедно с дъщерите ни се занимаваме с документацията на фирмата, защото работата, ако не е описана добре, може да не донесе приходи…

СП: Много хубаво семейство, много хубава къща – съчетание от съвременност и старинно-битов стил.

НВ: Старата част, плевнята е на повече от 100 години, а новата, в която живеем е построена на мястото на разрушената стара къща. Съпругът ми иска всичко старо да го реновираме, но да се запази старинният вид на масивното дърво и гредите, издържали повече от столетие. С голямо вълнение се готвим за  Старчевата..

СП: Какво е това „Старчевата”?

БВ: В Разлог Старчевата е много стар новогодишен карнавал. Не знам откога датира, мисля, че е откакто  съществува градът, ехейии още от турско.. Казва се така, защото уж старците се събират, облечени в космати животински костюми и маски, направени от обикновено от каракачански дългокосмести овце или калоферски кози, и гонят злите духове със силния звук на звънците, свалени от животните. Този карнавал е създаден от животновъдите и е изключително вълнуващо събитие тук в Разлог. Такова вълнение е този празник, голяма сила е . Седем групи се състезаваме и да подчертая, първи сме винаги ние от Дългата махала

НВ: Ето вижте още, проснала съм черги и халище да изсъхнат на слънце. Искам да застеля новия клуб на „Старчевата”. Там ще се събираме, ще обсъждаме, ще шиеме костюми. Всичко –  каквото трябва за карнавала, отделила съм място от дома си, защото искам традицията в този род  Велеви  да се запази. Дядо Благо е бил ръководитер на Старчевата, вършел е  чудеса и героизъм с много голям хъс и патриотизъм. Извеждал е кукерите в чужбина, на фестивали, били са във Франция и къде ли не, с което много се гордеем. Сега  Благой тръгва по стъпките му с не по-малко страст, за да поддържа традицията

БВ: Елате да видите звънците. На Нова година, на карнавала носим звънците с костюмите, а като се качват в планината през лятото животните, те  носят звънците, те гонят злите духове…Чувате ли, всеки има различен звук.

СП: Да, прекрасен звън…

Срещата ни приключва на пасището с кравите до пътя към София. Сега през есента Благой ги е свалил в подножието, но през лятото ги качва високо в планината. Води ги овчар, но са повече от 300 глави, ходят свободно през гората и се случва да ги нападат вълци. Ако не могат да се защитават и сами, стават жертва на вълчия глад, „но което си техно си е техно, има и за вълците, има и за нас” –  заключава философски Благой. 

БВ: Около стотина крави Лимозин са под селекционен контрол. Членувам в софийската месодайна асоциация при Искра Лазарова. И от тази асоциация съм много доволен, изпълняваме селекционните изисквания, вървят нещата, разбираме се, работим добре. Имат контакти хората, търсят ги турски, гръцки фирми, т.е. намират ни и пазар. То имаме и браншова организация на месодайното говедовъдство, но още си разработват стратегияга, нови са. С Асоциацията си работим най-добре, за всичко мога да ги търся, отзовават се веднага и много помагат.

СП: Имаш и наемни работници, колко са и разчиташ ли на тях?

Да, седем момчета са от малцинствата – българите и да гладуват бягат, вижда им се срамна тази работа. Разчитам на тях, мога да се разбирам с хората, как. Пари се дават достатъчно и напред. Кой каквото му трябва – получават, я агне, я теле, някой се жени…

СП: Хмм, и въобще не се оплакваш?

БВ: Но няма кой да ме чуе, хаха. Не, не се оплаквам. Семейството ми помага, имам си счетоводител. Но да се опише правилно работата в породната книга е много важно. Иначе няма субсидии.

Още какво? Разчитам Браншовата организация на месодайното говедовъдство да се организират и да имаме по-сериозна подкрепа. Животновъдството в нашия район някога е било за чудо и за приказ.. Искам да се възстанови и отново професията животновъд  да се смята за достойна.

С обещание да гостуваме по време карнавала Старчевата у сем. Велеви, взимаме си довиждане и с добро настроение поемаме по пътя за София.

Разговора води Станислава Пекова
Видео: Красимир Петков

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете Вашият коментар!
Моля, въведете името си тук