Промените в климата са основен акцент в програмата на на изложбите АГРА, ВИНАРИЯ И ФУДТЕХ тази година. Участниците от ССА представиха иновативни решения и разработки в борбата с климатичните промени и замърсяването на почвите.

Председателят на ССА проф. д-р Мартин Банов обяви, че в изложбата за иновации на Академията, която се провежда ежегодно, има 40 участници с иновативни решения в своите области, като много от тях са дело на институти от Селскостопанска академия и най-вероятно ще намерят приложение в родния бизнес.

Предизвикателства и решения, свърани с климатичните и екологичните поблеми

„Зелената архитектура“ в земеделието е основното направление на Общата селскостопанска политика на Европа за периода 2021–2027 година. Целта е приспособяване към промените в климата и опазване на околната среда. „Предизвикателствата и решенията за земеделието, свързани с климатичните и екологичните промени“ – беше темата на кръглата маса, която се проведе в рамките на изложението АГРА – 2020, в Пловдив.

 Д-р Виолета Божанова, зам.-председател на ССА, откри Дискусионен панел, организиран от Селскостопанска академия, съвместно с МЗХГ с въвеждащите думи, че… 

„Дискусионния панел на тема „Предизвикателства и решения за земеделието, свърани с климатичните и екологичните поблеми”. Проф. Банов в първата презентация представя какви са ни били мотивите и защо сме се фокусирали точно върху тази тема. Ще отбележа само накратко, че зелените приоритети и амбиции на Общата селскостопанска политика стават все по-големи. Вероятно всички четете и знаете за Зелената сделка. Всичко това ще бъде изнесено в първата презетнация от проф. Мартин Банов. Във втората презентация проф. Казанджиев от Националния институт по метеорология и хидрология ще представи конкретни факти, свързани с някои климатични промени и метеорологични факти в България, така че ще очертае каква е реалната картина. Ще ви бъдат представени и съвременни агроекологични подходи и агротехнически  практики за устойчиво земеделие от проф. Атанасова от института „Пушкаров”, ролята на растителната селекция при зърненожитни култури в отговор на климатични и екологични проблеми ще бъде представено от д-р Галина Михова от Добруджанския земеделски институт, възможности за оползотворяване на отпадни води от производство на розово масло, ще бъдат предстанвени от проф. Иван Атанасов от Агро Био Института в София, за възможностите за намаляване на екологичния отпечатък в животновъдството ще направи презентация проф. Живко Кръстанов от Земеделския институт в Стара Загора, за представяне на проекта на тема „Мрежа за ефективен трансфер на знания  за безопасно и икономически обосновано използване на отпадните води от селското стопанство в Европа”, ще говори доц. Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив. Колегите изявиха желание да се включат в в нашите панели, предполагам защото всички сме единомишленици… Надявам се да ви бъде интересно!“

Микрофонът е за проф. д-р Мартин Банов, Председател на Селскостопанска академия:

„Колеги Здравейте!
Тъй като всички сме наясно, че новата селскостопанска политика, която започва и трябва да се прилага през следващия програмен период  2021–2027 година, поставя пред нас доста предизвикателства, включва амбицията за справяне с климатичните и екологични промени. Формулирани са девет цели, четири от които са фокусирани върху климатичните промени и борбата с тези предизвикателства, свързани с опазването на околната среда. Какво означава изразът „Зелена архитектура”… , това е новият термин, зад който стои борбата с климатичните промени и опазването на околната среда, които са екологично обвързани със схеми от Стълб 2, задължителни за старните членки и екологични схеми по Стълб 1 за фермерите – та са доброволни, но постаявт едни високи  изисквания към фермерите по отношение на това, да прилагат практики, които опазват климата и опазват околната среда, т.нар. „климатично неутрални технологии”, които фермерите да използват при производството на храни и при отглеждането на животните. Тук са представени набор от политики, които водят до трансформацията, свързана с общата селскостопанска политика. Това, което забравих да ви спомена, е, че новият национален стратегически план за новия програмен период по отношение на общата селскостопанска политика в областта на земедилието се разработва от Министерството на земеделието, храните и горите с участие на МОН в лицето на Института по аграрна икономика, който е част от ССА, на Аграрния университет – Пловдив, и на Университета по национално и световно стопанство, което беше споменато и от министър Танева пред журналистите, че всички те разчитат на нашето активно участие при разработването на този Национален стратегичаски план. Една от основните теми, по които ще се работи през този период, е т.нар. „Стратегия от фермата  до трапезата”. Мисля, че навремето имаше един подобен приоритет, който се наричаше „от полето до вилицата и лъжицата”. Това е подобно и е свързано пак с борбата срещу изменениаята на климата и защитата на околната среда и опазването на биологичното разнообразие, като ключовите инструменти, които ще се използват, това са Общата политика в областта на рибарството, за което ще стане дума и по-нататък и Общата селскостопанска политика. Тази стратегия ще разчита на две основни направления, това са:

1) Биоикономиката, което означава производство на възобновяеми биологични ресурси превръщането им в храни, фуражи, биологични продукти и биоенергия;
2) Кръговата икономика, която е свързана с производство и потребление, ограничаващи до минимум отпадъците, като тези две направления са неразривно свързани и са част от проекта на ССА – стратегия за укрепване ролята на аграрния сектор в биоикономиката.

И тук опираме до т.нар. „Зелена сделка”, която е свързана с  мобилизиране на научните изследвания и насърчаване на иновациите, които са в няколко направления:

  • Нови технологии;
  • Устойчиви решения и иновации, които са от решаващо значение за постигане целите на европейската „Зелена  сделка”;
  • Програмата „Хоризонт Европа”, която ще има основна роля за привличане на национални публични и частни инвестиции, като най-малко 35% от бюджета на „Хоризонт Европа” ще бъдаг заделени за финансиране на нови решения за климата и за постигане целите на „Зеления пакт”.

Тук е важно да отбележим, че ССА се присъедини към инициативата на ИНРА и други научни организации, която е под надслов „Към селско стопанство без химични пестициди”. Това е едно ново направление, което сега набира скорост и се надяваме да доведе до позитивни резултати и има за цел да насърчи международния диалог и да изгради консенсус около този научен приоритет, да се идентифицират конкретни изследователски теми за постигане на селскостопанско производство без използване на пестициди, като се очаква около инициативата да се формират много изследователски проекти, където и ние ще намерим, надявам се, нашето място. В връзка с това е и инициативата „Биоийст”, която е предложена от страните от Вишеградската група, като България се присъедини към тази инициатива, целта на която е изграждането на Обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации, във връзка със създаването на устойчива биоикономика в страните от Централна и Източна Европа. По този повод са създадени 5 тематични работни групи с участници от всяка една страна, както и учени от ССА и някои университети. Това е конкретно Проектът „Биоийстсъб”, който е под надслов „насърчаване на устойчива кръгова биокономика в страните от Централна и Източна Европа, финансиран по програма  „Хоризонт 2020”, който има за цел да подкрепи инициативата „Биоийст” и плана за действие за преминаване на страните от Централна и Източна Европа към биоикономика и да се улесни създаването на политики, основани на реални данни. Искам да подчертая, че биоикономика не означава „биологично земеделие”, а означава преминаване към биологични препарати, а не към химически такива за отглеждане на растения и за хранене на животни, за което говорих малко по-рано в презентацията. 

Какви са предизвикателствата за разрешаване, свързани с климатичните промени. Ще коментирам само отрицателните, положителните мисля че са ясни.

Кои са отрицателните факти, това са: повишаване на нападенията от вредители и болести, неприятели и плевели, повреди по културите поради екстремни температури, повишена ерозия, намалена ефективност на пестицидите и повишен стрес от суша и влага. Това са основните, диференцирани по отношение на неблагоприятните климатични промени, а по отношение на предизвикателствата за земеделието, свързани с промените в околната среда, са отличени няколко позиции. Това са: загуба на биоразнооразието, в това число и пчели, деградация на почвите. Тук визираме ерозия, засоляване, вкисляване, отделяне на парникови газове. Нарочно е поставено в отделен ред замърсяването на почвите и водите с нитрати, пестициди и тежки метали. Всичко това влияе негативно върху здравето на хората.

Какво предлагаме ние, за да може да се промени тази негативна тенденция. Генетични и селекционни изследвания, насочени към създаване на сортове, устойчиви на болести и неприятели, създаване на сортове, устойчиви на студ и суша и създаване на сортове, подходящи за по-малко вложения и почвени обработки, в това число и подходящи за биологично земеделие, адаптиране на нови земеделски култури.

Ако се замислим, ако се огледаме, ще видим, че всеки един от нас, всеки един институт работи точно към създаване на такива нови сортове, растения и породи животни, които да са устойчиви на суша, устойчиви на болести, студоустойчиви и това е нещо, върху което ние продължаваме да работим, т.е. ние сме на прав път, свързани с новите изисквания, които поставя пред нас Общата селскостопанска политика.

По отношение изследванията и решенията във връзка с поддържането и възстановяваето на почвеното плодородие.

На първо място, това е оценката на почвеното плодородие в условията на устойчиво земеделие, т.е. време е да започнем да преоценяваме почвеното плодородие във връзка с това, което се променя в околната среда. Агротехнически решения за поддържане плодородието на почвата, в т.ч. и минимални обработки, нещо което в момента е много актуално, но тук ми се струва, че ние изоставаме като научни постижения и разработване на добри практики за натрупване на въглерод в почвите, включително използване на биовъглен, използване на някои биоторове и органични торове.

Във връзка с поддържане на почвеното плодородие можем да добавим варианти за осигуряване на целогодишно покритие на обработваемата площ с посеви на зърнени и фуражни култури, нещо което, така или иначе, е изискване към фермерите. Необходими са: оценка на ерозионния риск и пригодността на земите за ефективно ползване земеделски и планински територии, усъвършенстване и разработване на нови елементи от технологии за отглеждане на нови култури в условията на биологично земеделие.

Във връзка с растителното здраве и безопасност за околната среда има няколко направления, по които би следвало да съсредоточим нашите изследвания. Това е разработване на биостимуланти и други природоидентични активни субстанции и методики за прилагането им. Включително стана дума, ако си спомняте, за нехимически инсектициди и това е свързано с това направление на изследване, изпитване на биоцидната активност на екстракти на етерични медицински растения, използване на биоагенти за интегрирано управление на вредителите и изпитване на широкоспектърни инсектициди на базата на естествени пиретрини от растителен произход. Друго, което е важно да се спомене по този повод, е, че в момента е създадена интегрирана система за дистанционно определяне на състоянието на посеви на земеделски култури, което е на ниво предварителна нучна разработка. Очаква се нейното внедряване. По този повод има предявена претенция за иновация, така че в това отношение ние продължаваме да търсим иновативни и практически верни решения и се създават също така алгоритми за разграничаване на конвенционално и  биологично отглеждани земеделски култури при използване на данни от полеви замервания, аероснимки от дрон и сателитни изображения от  Сантинел-2. Наскоро при една презентация, или по-скоро разговор, във Фонд „Земеделие” се спомена, че те очакват на базата на сателитни снимки да се контролира отглеждането на култури, като вид култура и като площ на разпределение, така че в скоро време проверките, които се правят от експертите в Държавен фонд „Земеделие” по отношение на заявените от фермерите площи, върху които отглеждат определени култури, нищо чудно да стане във висок процент и да стане на базата на сателитни снимки, а не с посещения на място, което много ще улесни експертите и ще увеличи точността за това, дали заявеното отговаря на реалното.

По отношение на животновъдството и това, което трябва да намери решение по отношение на климатичните промени и опазването на околната среда, има редица интересни инициативи, но ще оставя това на проф. Кръстанов, който има специална лекция. Мисля, че той ще ви представи по-подробно и по-точно какво трябва да се направи.

Също така говорим за намаляване на въздействието върху околната среда на секторите за преработка на храни и търговията с тях. Забележете, че производството на пластмаси се увеличава в световне план и достига към 2015 г., защото данните са оттогава, до 322 млн. тона, като от потреблението на пластмаси в Европа около 40% са предназначени за опаковки. В това отношение бих искал да похваля и да представя постижението на Института по хранителни технологии и криобиология, които в конкурса за иновации участват с опаковки, които са подходящи като съхраняващи качествата и безопасността на хранителните продукти и в същия момент са биоразградими, включително и могат да бъдат изядени. Ако някой се интересува, може да отиде на техния щанд и да се информира. Аз вчера го видях, така че ви казвам: – Това е вярно! Има с разчни вкусове при това. Така че ви съветвам да отидете и да се запознаете.

Ето стигаме и до  рибарството и аквакултурите. Проф. Хубенова и доц Петрова биха могли да ви дадат допълнителни разяснения в това отношение, какво се работи в нашите два института, които се занимават с рибарството и рибните ресурси, но лично аз искам да ви кажа, че двата института са изключително актуални. Техните решения и научни проекти все повече намират приложение в практиката и освен това те са търсени партньори както по отношение на състоянието и перспективите на използването на Черно море, така и на вътрешните язовири и водоеми на територията на страната.  Бих се се радвал, ако тези два института успеят да намерят едно достойно място както и финансиране, а не само като научни постижения. Тук са описани и проектите, по които тези институти работят и няма смисъл да ви ги чета, всеки който се интересува може да ги намери на сайта на Селскостопанска академия.

Отново искам да завърша с този слайд, който беше един от първите, които ви представих, за да ви обърна внимание, че новата селскостопанска политика и новият програмен период дават много възможности за участие на нашите звена, като решаване на тези проблеми, а и като представяне на иновативни възможности и решения за справяне с климатичните промени и за опазването на околната среда. Още повече, че както се видя, ние имаме вече такива разработки, просто сме напред по една или друга причина. Работим вече в тази посока и колеги, поне за мен е важно да се  отбележи, не се плашете от терминологията и аз бях в началото стъписан, като чух за „Зелена архитектура” , помислих си „сгурно е някаква сграда с дървета върху нея”, след което присъствах на една презентация и рабрах, че говорим за околна среда, говорим за климатични промени, т.е. време е отново да усвояваме „брюкселсия език” – „Зелена сделка”, „Зелена архитектура”, „Зелен пакт” и т.н.

И накрая, искам да завърша с нещо доста позитивно, според мен. По данни, които се цитират медийно и предполагам, че са верни, Европа произвежда около 9% от въглеродния диоксид в света, което не толкова много, реално погледнато. Но това не означава, че ние не трябва да търсим решение за намаляване или дори достигане до нула на това замърсяване, ако не за друго, то поне за да дадем пример на останалите страни по света как трябва да се борим срещу това, което заплашва цялата планета, защото светът е един. Благодаря за вниманието!“

Станислава Пекова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете Вашият коментар!
Моля, въведете името си тук