Тази година животновъдното изложение в Сливен беше организирано от Изпълнителната агенцията по селекция в животновъдството. Представени бяха над 600 животни – коне, биволи, говеда, овце, кози, пернати – кокошки, патици, гъски и екзотични екземпляри, които привличаха посетителите. Отриването на Изложението, по традиция, беше от министъра на земеделието, а така също беше уважено и от министър- председателя Бойко Борисов, който посети щандовете и поздрави фермерите.

Поздравления бяха поднесени от изп. директор на ИАСРЖ – зооинж. Георги Йорданов и от председателя на УС на месопреработвателите. На изложението Асоциацията на месопреработвателите като единствена и най-голяма браншова организация в България организира и проведе „Дни на българското месо” със следните мероприятия: състезание „Майстор месар”, с което да се популяризират професиите „транжор” и „кулинар”, конкурс „Да сготвим заедно” с ученици от професионална гимназия по хотелиерство и туризъм „Акад. Неделчо Неделчев”, а така също и шоу „Детска фантазия” с деца под 10-годишна възраст, които приготвяха вкусни и красиви сандвичи. Оценените и класирани животни от всяка порода и категория от екипи на научни работници и селекционери  дефилираха по манежа и получиха своите награди. Представена беше и техника за млеко- и месопреработването, за силажирането, за направата и поддържането на web-страниците на фермерите.

Танцовите състави, конната полиция от София и хубавото есенно време създадоха празничното настроение сред множеството посетители, които скоро не бях виждала да са толкова много…

За Ил дьо Франс на изложението в Сливен

Покрай клетките на изложените овце от породата Ил дьо Франс виждам и се включвам в разговора с д-р Евгения Ачкаканова, изп. директор на АИлФБ, и Таня Минкова от Асоциацията за развъждане на млечни овце в България. И двете споделят мнението, че е крайно време браншовите организации да се намесят и да върнат традициите в консумацията на агнешко месо и овче мляко, сирене и кашкавал. Таня Минкова е убедена, че по-младите хора не познават вкусовете на тези продукти и затова е необходимо да се създадат условия за успешни директни продажби, да се преустанови практиката от всички овце да се дои мляко и да се добива месо… Д-р Евгения Ачкаканова също е на мнение, че трябва да има разделно изкупуване на леки и тежки агнета, според нея, малко са месодайните породи овце в България и те трябва да се използват по предназначение, т.е. реализацията да е разделна – за мляко и съответно за месо за нашия пазар… А не само да се изнася поголовно – хубави разплодни животни да се продават на външния пазар с неоправдано ниски цени. Питам, ценообразуването при търговските сделки кой ги определя, а Таня Минкова отговаря, че това е държавна политика и браншовете организации трябва да се намесят…

Междувременно разговорът продължава само с д-р Ачкаканова, която дава пример – как се случват нещата във Франция:

Във Франция нещата са много ясни. Там има организации, които изкупуват стоковите животни – примерно на агнета до угояване и предаване, когато става дума за клане и съответно тези организации работят с големите стокови ферми с животни над хиляда бройки. При нас нямаме такива ферми, по-скоро нашите развъдни организаци, контролират селекционната пабота на производителите, от които се отделят животни за продажба и клане. Мога да кажа, че при Асоциация Ил дьо Франс има 3 -4 ферми, които продават истински животни за разплод и изнасят навън.

Д-р Ачкаканова, от Вашата Асоциация всяка година излагате животни, тук на изложението в Сливен. Какво е по-различното през тази година от предишни..?

Винаги сме се стремили да участваме с най-доброто на това изложение. И тази година -животните са от фермите: „Агроевроплант” на Пламен Николов и „Винарска изба” Оряхово – Георги Диков, които участват с млади хубави животни, мъжки и женски и възрастни овце и кочове. Част от животните са плод на лапароскопско осеменяване, като семенната течност беше закупена от френската Асоциация Ил дьо Франс и сега проследяваме техните приплоди. Това е, работата продължава, стремим се да работим като по учебник, на много добро ниво по отношение развъдна селекционна работа, контролират се много стриктно фермите, които сме допуснали като кочопроизводни ферми в рамките на нашата Асоциация.

Има ли интерес от млади фермери към породата Ил дьо Франс?

Интерес има, но за съжаление, от стопани с малки на брой стада, под 50 животни, т. е тепърва стартират.

Говори се, че тази порода – Ил дьо Франс, изисква най-много финансови ресурси, т.е. не е икономически изгодна?

И да, и не… Ако ще работим съгласно изискванията на селекционната програма, да изискват се много ресурси за стационарно отглеждане, но ако т.нар. стокови фермери, които използват кочове Ил дьо Франс, произвеждат качествени агнета за клане, т.е. месо за консумация – те могат да отглеждат голям брой животни пасищно, тогава разходите са по-ниски, стадата с голям брой животни може да се гледат само от собствениците, т.нар. семейно фермерство, което снижава себестойността… Трябва да има пасища, за да се оптимизират разходите.. Не се изисква голяма механизация и автоматизация на процесите, ниски са технологични са инвестиции, което също е важно за добрата прогноза на разходите.

Преди изложението тук екип от сп. „Животновъдство БГ” бяхме в Клермон–Феран, на най-голямото изложение в Европа „Сомме дьо Елеваж”. Там се срещнахме с Вашите френски партньори, какво бихте споделили за това партньорство?

Ние сме в изключително тесни контакти с френската Асоциацията Ил дьо Франс и с нейното ръководството. Ежегодно по няколко пъти разменяме визити,присъстваме на техни изложения, споделяме идеи, намерения и вече конкретни стъпки за съвместна работа, които започнаха от миналата година. Те все още са в процес на развитие и когато имаме реални постижения вече, разбира се, че ще споделя с Вас.

Успех, д-р Ачкаканова, на цялата Асоциация, че и на овцевъдството в България…

Благодаря, до нови срещи!

разговорът води Станислава Пекова
снимки: Красимир Петков