СВЕТОВНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ГЕНЕТИКА, ТЕХНИКА И ДОБРИ ПРАКТИКИ

В сърцето на Централния Масив, най-големият животновъден регион за месодайно говедовъдство на Европа, Соме дьо лЕлеваж, Клермон Феран, Франция е лидер на международните професионални изложения по животновъдство / млечно говедовъдство, месодайно говедовъдство, овцевъдство, коневъдство, козевъдство, техника, хранене и др.:

ПОСЕЩЕНИЯ НА ЖИВОТНОВЪДНИ ФЕРМИ

Желаещите имаха възможност да се запознаят с породите говеда, овце, кози от региона на Централен масив, а така също да посетят агро-индустриални предприятия – кланици, мандри, депа за експорт на животни.

Организирани  безплатни посещения, а към всяко от тях имаше експерт и преводач, за да бъде разбрано всичко, което представлява интерес за всеки клон от животновъдството на Франция.

Основните сектори, които бяха представени на изложението са: хранене на животните, генетика, хигиена и ветеринарни услуги, оборудване за доене и съхраняване на млякото, сервиз и оборудване за животновъдството, сгради и обори, възобновяеми енергии, машини и прикачна техника.

  • 175 дка изложбена площ
  • 95 000 посетители професионалисти от които 4 000 чуждестранни посетители от 70 държави
  • 1 500 изложители, които представят последните иновации в животновъдството

Безплатен вход, персонализирано посрещане, преводачи, групово посещение с гид на изложението, организация на срещи по интереси.
Международният клуб от 300 m² бе на разположение на ВИП гостите, където се организираха и провеждаха делови срещи.
И тази година пред клуба имаше място за размяна визитни картички, посетители и изложители, които желаят да се срещнат си оставяха съобщения.

За овцевъдите на Соме дьо Елеваж

Жан Полро за френската Вандейска порода овце

Здравейте, бихте ли се представили с всичките си позиции, с всичките си агажименти в овцевъдството на Франция?

Казвам се Жан Полро, първо животновъд – овцевъд съм,  президент съм на Асоциацията Мутон Вандеен, вицепрезидент съм  към Раас льо Франс  на всички породи овце, освен това съм президент и на Франс женетик е,лваж, т.е. президент на организацията, третираща развитието на овчата генетика във Франция.

Каква е структурата на управление на селекцията на овце във Франция?

Имаме станции, в които се подбират най-добрите мъжки екземпляри  на породата, и при спазване точно технологията на отглеждане те се измерват редовно и се оценяват всички качества. Освен това имаме стада под селекционен контрол, където редовно се правят всички измервания, за да се оценят първо средните качества на стадото, а след това и най-добрите от женските и от мъжките животни – и във фенотип и в генотип. Така получаваме индексите, ето например това стопанство има индекс за плодовитост – 1,8 агнета средно за овца, а теглото на агне за 30 дни е 11,800 кг средно тегло на агне, когато са две агнета, близнаци от една майка.

При Вас каква е формата на контрол, за да се получат добрите резултати?

Имаме селекционни органи за контрол и фирмени – от асоциацията, органи за контрол, които се занимават съответно редовно с всички измервания. И за да направим сравнения между различните стопанства  имаме една обща спецификация, в която е указано кога,  колко пъти и по какъв начин се правят съответните контролни измервания и това се спазва много строго от всеки животновъд.

Накратко може да се каже, че има голямо сдружаване между овцевъдите?

Никога не се сравняват качествата между различните породи, сравняваме само в едната порода и различните стада. За тази цел всеки овцевъд подписва една карта със съответните изисквания за породата, която е задължен да спазва стриктно, така че никога да не се отклонява от нормите за теглене, за мерене и т.н. , за да има сравнимост наистина.

Има ли случаи, когато някой не изпълнява изискванията на тази карта и ако има, какво се случва?

Контролът за качествата и постиженията при различните породи е външен, не е от асоциациите, така че когато ние съобщим за проверка, която е безпристрастна, стопаните поемат своята отговорност. Има някои животновъди, които сами се контролират, но след тях минава селекционен на асоциацията орган, който да потвърди резултатите. Новият регламент на ЕС е в сила, така че асоциациите могат сами да осъществяват контрол и съответно да поемат отговорност за стадата си.

С Вандейската порода, от която имате собствено стадо, какви отношения имате в България?

Първото стадо, което продадохме в България беше през 2018 г. Един начинаещ животновъд хареса нашата порода, закупи 250 животни и ги отглежда в Сакар планина, при идеални условия. Два пъти ходихме там, много добре наддават, много добре се адаптира нашата порода –  в отлични условия с добри пасища. Убедени сме, че нашата месодайна Вандейска порода може в кръстоска да допринесе много за конформацията на месните породи и съответно за развитието на пазара на агнешко месо в България.

Е, чудесно пожелавам успехи  в общото ни бъдеще…

Мерси.

Вие какво бихте казали за другите породи овце. Например Ил дьо Франс имат добър опит в България по-отдавна…

Вандейската порода, която се отглежда на пасища, е с много добри месодайни качества и конформация и е икономически по-изгодна от Ил дьо Франс, която е също много добра порода, но се отглежда в кошара и изисква усилия и много храна, и излиза много по-скъпо.

Какво бихте пожелали на българските овцевъди, чрез списание „Животновъдство БГ”?

От една страна, в България има един огромен потенциал за развитие на овцевъдството и, от друга, ние с Вандейската порода можем да допринесем за повишаване на качеството на месото, такова каквото се търси днес на френския пазар. Знае се, че след Брекзит Франция няма да може да внася агнешко от Англия, тъй като ще бъдат наложени високи мита, и в този случай,защо не.. да внасяме от България? Това е, което нас много ни интересува, тъй като във Франция само 40% от консумацията на агнешко месо е собствено производство.

Благодаря Ви г-н Полро, и до нови срещи!

Разговора води Станислава Пекова
Превод Мила Александрова
Снимки Красимир Пеков