Иван Генчев Трънков е роден на 25.10.1934 г. в с. Върбица, Плевенски окръг. Завършва средно образование в Плевен, а висше агрономическо образование – през 1957 г. във ВСИ, София.

През периода 1957–1962 г. работи като участъков агроном в с. Старо село, Силистренско и в с. Долна Малина, Софийско. През 1962 г. е избран за научен сътрудник в ИЗР, Костинброд, а през 1964 г. – за асистент във ВСИ, София. Научната степен „кандидат на селскостопанските науки” (сега „Доктор”) получава през 1973 г.,к като същата година е избран за главен асистент, а през 1975 г. – за доцент. От 1976 г. е преподавател в Отраслово-икономическия факултет при УНСС, където през 1990 г. е избран за професор по специалност „Общо земеделие”.

През периода 1957–1962 г. работи като участъков агроном в с. Старо село, Силистренско и в с. Долна Малина, Софийско. През 1962 г. е избран за научен сътрудник в ИЗР, Костинброд, а през 1964 г. – за асистент във ВСИ, София. Научната степен „кандидат на селскостопанските науки” (сега „Доктор”) получава през 1973 г.,к като същата година е избран за главен асистент, а през 1975 г. – за доцент. От 1976 г. е преподавател в Отраслово-икономическия факултет при УНСС, където през 1990 г. е избран за професор по специалност „Общо земеделие”.
През периода 1979–1987г. е бил зам.-декан на факултета за чуждестранни студенти и докторанти при УНСС, а през 1990–1991 – ръководител на катедра „Технология на аграрно-промишленото производство”.
Бил е на специализация във Висшия селскостопански институт в гр. Жамблу, Белгия (1973 г.).

Научно изследователската му дейност е свързана с разработване на проблеми от три научни направления: зонални и алтернативни системи на земеделието; хербология и интегрирани системи за борба с плевелите; технологични аспекти на биологичното и устойчиво земеделие. Във всички научни работи има и елементи, третиращи проблемите на качеството на земеделската продукция.

Резултатите от неговите научни изследвания са отразени в 2 монографии, над 110 научни статии и доклади, 8 книги, над 45 научно популярни статии и 10 учебника и учебни пособия.

Срещата с проф. Иван Трънков – педагогът, човекът, ученият, започва с удоволствието пред необхватния диапазон знания и умения и продължава с многобройните им превъплъщения във все­кидневния живот на науката Земеделие.

Той е един неподражаем модел на светоусещане, към който всеки негов колега, сътрудник или възпитаник се е чувствал приобщен. С лекота, с превъзходна дарба да се вмества в изявите и проблемите на околните и то като верен и безкомпромисен приятел.

Който е имал щастието да получи от него рецензия, мнение, отзив или препоръка, освен от невероятната му ерудиция е бил впечатлен и от яснотата на духа, от една изчистена, кристално чиста индивидуалност.

Един авторитет без поза, без претенция за вмешателство, без сянка от упрек, с жива реакция, поднесена с пословична тактичност и изисканост. Един авторитет, нямащ нищо общо с евтиното благоговение, един авторитет, на който поколения агрономи можеха да се облегнат, на пестеливите му, но всеобхватни препоръки, на изисканите му виждания и чрез неговия духовен финес да контактуват с високия професионализъм.

Безсмислено е със суеверна точност да се опре­делят натури, които като него, дори и едно отделно нещо да работят, винаги намират неговия отпечатък в лика на цялото, дори и само заради това, че не биха могли сами да принадлежат на нещо отделно. Освен, ако това не е единната цялост с нейната хипотетична сила.

Поколения випускници на ВСИ и УНСС имаха шанса да бъдат въведени в науката „Общо земеделие” чрез неговия тънък усет към теорията и практиката, и то в изящни по стил и построение крайно прости форми.

Едва ли има някой да не си спомня за неговото неподражаемо чувство за строгост и сериозност, заредено с доброжелателност, благост и мъдрост. И винаги в един стил на всеопрощаване, всеобхватност и високи критерии, със загадъчен ореол на неизтощимите творчески енергии, прииждащи с познатото ни равномерно постоянство.

Той е учен отвъд наградите, които има, отвъд блясъка на звездността, които презираше, отвъд понятията живот без работа и без научност в науката. Той работи до последния си дъх по проблемите на земеделието. Да му мисли науката и тези, които вървят след него в науката, защото критериите, издигнати от него, са високи и претенциозни. Да му мислят и бъдещите създатели на историята и развитието на Земеделската наука.

Членувал е в СУБ, секция „Агробиология”, в Европейската асоциация за борба с плевелите (EWRS) и е отговорен редактор на научно популярното списание „Земеделие плюс”.

От 1992г. последователно е бил зам.-председател на СНС по Общо земеделие, растениевъдство и растителна защита, член на СНС по Общо земеделие, почвознание и агрономия (1995–1997 г.) и член на Научната комисия по агрономия и лесовъдство при ВАК (1998–2003 г.).

Награден е с орден „Кирил и Методии” II степен (1987 г.).

проф. д.т.н. Георги Тасев