За проблемите в сектора през погледа на експертите

В края на своето управление министър Танева даде няколко интервюта пред Фермер.бг, които ме провокираха да напиша няколко статии, в които да изразя моето мнение като експерт. В едно от интервютата министърката в оставка коментира как трябва да стимулираме конкорентоспособността на отрасъла. От направеният икономически анализ за двугодишният период министър Танева прави изводи и променя схемите на подпомагане основно в животновъдството като вкарва т.нар. „обвързано подпомагане”. Нищо не споменава за анализа – кой го е направил, върху каква част от фермите и с каква достоверност са направените му изводи и препоръки. Най-вероятно това е правено от икономиста Н.Вълканов, когото незнайно защо е признат като най-добър в този бранш.

Аз обаче не мога да се съглася с неговите „анализи”, правени на една-две ферми и преценявани едиствено и само по един показател, а именно отглеждани бройки животни. Тези негови анализи, не са обсъждани от експерти, а се приемат като нещо гениално. Някой трябваше да обясни на министър Танева,че когато правим такива анализи на дадено прозводство трябва да анализираме всички фактори, които участват в даденото производтво, като отчетеш и претеглиш влиянието на всеки един върху крайният продукт. Когато имаш този анализ, можеш чрез различни инструменти да повлияеш върху крайния продукт, така че да направиш производсвото по-ефективно и конкурентноспособно. Въздействието върху отделните фактори зависи от целта, която преследваш. В  Израел, например, не се интересуват от себестойността на млякото, а гонят количество, други пък търсят висока печалба.

Най-добре е при такива анализи да се ползват разработени математически модели на програмиране и оптимизиране на производствените процеси. Тези модели ни показват как можем да постигнем целите си и се залагат в програмата. В миналото ние сме използвали такива модели и затова нашата цел беше 5000 т. мляко от фуражна крава. Притеснителното в този случай е това, че министър Танева без да е експерт подходи повърхностно, защото производството на животновъдна продукция се извършва от частни субекти и всеки един сам определя кое му е изгодно и колко да му е печалбата от тази дейност. Всеки сам управлява този производствен процес и не е работа на държавата да се меси в частния бизнес и да му казва как да го прави. Такъв подход имаше по времето на социализма и беше доста по-добро производството, от това което е в момента. Видно е, че липсват експерти, които да обслужват сектора и да подпомагат производтвото. Жалко е, че бранша, които би трябвало да го прави, не реагира като такъв и когато него го няма се явяват великите икономисти и започват да творят „правила”, от които страдат най-вече производителите. Правилно министър Танева е забелязала, че фермерите са неграмотни и от това произтичат проблеми, защото производството на животновъдна продукция е биологично производство, т.е средство за производство е самото животно. Ако ти не познаваш физиологията на това животно, ако не знаеш как и с какво се храни и как да го управляваш, ти просто си обречен и само ще мъчиш животнотите и себе си. Ето затова трябваше да се създадат производствени структори, които да обучават фермерите и да контролират целият пароизводствен процес, така тези хора ще могат да продължат да си произвеждат.

Жалко, че министър Танева така и не успя за 2 години да разбере каква е ролята на аграрния сектор. Основната роля на аграрния сектор е да обработва земята, като я подържа в добър аграрен вид и произвежда храни за изхранването на нацията. Не е работа на министъра да определя рентабилността и конкурентността на определено производство. Неговата работа е да произвежда храни достатъчни по количество и с добро качество, които да задоволят енергийните и белтъчни нужди на нацията. Прозвежданите храни трябва да са винаги собствено производство, защото само тогава ние можем да ги имаме винаги и да гарантираме здравословното изхранване на нацията. Храните не са обикновена стока, която трябва да калкулираме и оценяваме, защото нямат алтернатива и са единственият източник на енергия за човека. Затова всички държави имат към Президенството комисия по изхранването и военновременния запас, само ние нямаме. Защо? Чрез производството на храни се прави социалната политика на една държава, само ние не го правим. Обема на производство на храни се определя на базата на европейските норми за хранене, така че да се гарантира необходимата енергия за човешкият организъм, както и необходимите му аминокиселини за нормален растеж.

Ето по тези въпроси трябваше да говори министърката в оставка, вместо да ни говори небивалици. За да стане ясно на всички български граждани колко е „велика” дейността на министър Танева, ще дам няколко числа, които показват на какво ниво ни е аграрното производство. До момента в аграрният сектор са вкарани 13.5 милиарда лева, а производството на аграрна продукция „основни храни” е намаляло с 25%, като при млякото намаленито е с 50% и от 986 хил. тона е паднало на 523 хил. тона, произвеждаме едвам 28 кг. месо на глава от населението и сме с най-ниската консумация –  само 58 кг. на глава от населението, като това го постигаме с 207 хил. тона внос на месо. Само за сведение, Китай произвежда и консумира 68 кг. на глава за милиард и триста и четиридесет милиона души, а ние за 6.5 милиона души произвеждаме едвам 28 кг. Това е срам и позор за аграрна България, която винаги се е изхранвала и е изнасяла месо. В XXI век с доста добра техническа въоръженост и финансова мотивираност аграният сектор да не може да изхрани нацията /?!/ при положение, че сме го правили, когато сме орали с воловете.

Ето това са „постижения” на Танева и ако това може да те прави най-харесвания министър на МЗХ значи, че българските граждани са някакви…., които им харесва да са гладни и да внасяме почти всичко. Това трябваше да има в отчета на министъра в оставка Десислава Танева, а не колко пари и по какви програми са раздадени, защото както сами виждате  парите, които са наляти в сектора, хич не са малко, но производство няма. Това показва, че не са обвързани с производството и обществото не получава нищо. Това показва, че публичните и европейските средства не се управлявят ефективно. Това навярно устройва много хора, които получават добри доходи, без да работят, но народа и държавата са потърпевши. Затова трябва да се преразгледа моделът на подпомагане и незабавно де бъде сменен с друг.

Н.с.І.ст.Й.Малджански, гр.Враца


Текстът е публикуван, без редакторска намеса, получен в пощата на издателството.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете Вашият коментар!
Моля, въведете името си тук