Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) Мариета Захариева ще участва в дискусионен форум на тема „Износът на агростоки – пробиви и нови възможности”. Събитието е на 29 октомври 2015г. от 10:30 ч. в БТА. Организира се от в. „Български фермер”. По време на дискусията ще бъде обявена и връчена наградата „Агробизнесмен на България за 2015г.”

Материал за форума:

  1. Износ на селскостопански стоки

България традиционно формира положително салдо в търговията си със селскостопански стоки. През 2014г. то надхвърля 1,6 млрд. щ. д., а през първите седем месеца на 2015г. възлиза на 519 млн. щ. д., което е с близо 8% повече на годишна база.

През последните години търговията с аграрни стоки представлява около 12–13% от общия стокообмен на България, около 17–18% от общия износ и около 9–10% от общия внос.

Външна търговия на България със селскостопански стоки, хил. щ. д.

Година
2012
2013
2014
01–07 2014
01–07 2015
Изменение
2014/2013
01–07 2015/2014
Износ – FOB
4 247 640
5 421 621
4 930 019
2 401 529
2 213 332
-9,1%
-7,8%
Внос – CIF
3 029 985
3 261 518
3 305 928
1 918 411
1 694 144
1,4%
-11,7%
Салдо
1 217 655
2 160 103
1 624 091
483 119
519 188
-24,8%
7,5%
Стокообмен
7 277 625
8 683 139
8 235 947
4 319 940
3 907 476
-5,2%
-9,5%

Източник: НСИ

След присъединяването на България към ЕС през 2007г. страните от Европейския съюз се утвърждават като основен партньор в аграрната търговия на страната, което се обяснява с по-изгодните условия за търговия на единния европейски пазар. През последните години ЕС формира около 75% от аграрния стокообмен на страната, като около 70% от българския износ е насочен за държавите-членки на ЕС, а около 80% от доставяните в страната селскостопански продукти са с произход от ЕС.

В рамките на ЕС, най-значителен е износът на селскостопански стоки за съседните Румъния и Гърция. Следват Испания, Германия, Италия, Франция, Нидерландия, Белгия, Полша, Португалия и др.

Сред страните извън ЕС, основни дестинации на българския селскостопански износ са: Турция, Обединени арабски емирства, Либия, Сирия, САЩ, Русия, Македония, Китай и др.

Водещи стоки в аграрния износ на страната в стойностно изражение са зърнени и маслодайни култури (пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, рапица), тютюни и цигари, сирена, тестени продукти, храни за животни, месо (основно птиче), вина и др.

  1. Перспективи за подобряване достъпа на български селскостопански стоки до външни пазари

Политиката на Министерство на земеделието и храните е насочена към насърчаване на износа на селскостопански стоки, както на съществуващи, така и на нови пазари. Добра перспектива в това отношение представляват пазарите на азиатските и арабските страни.

Освен осигуряване на подкрепа за производството и преработката на селскостопански продукти, което увеличава потенциала за износ, се прилагат и редица мерки, свързани директно с износа.

Така например, Министерството води кореспонденция с компетентни органи на различни страни за уточняване на условията, при които могат да се внасят определени земеделски стоки на съответния пазар и договаряне на необходимите образци на сертификати. Прилагат се и различни държавни помощи за участие на български производители в селскостопански изложения.

През последните няколко години специално внимание се обръща и на използването на възможностите за прилагане на промоционални програми, съфинансирани от ЕС, които могат да допринесат за увеличаване на износа на български земеделски стоки както в ЕС, така и в трети страни. От 2009г. насам са одобрени общо 16 промоционални програми за земеделски продукти с българско участие по Европейската схема за промоции.

Последните четири програми са одобрени на заседание на Комитета за обща организация на селскостопанските пазари към Европейската комисия, формат „Промоции на земеделски продукти”, проведено на 23 октомври 2015г. Това са:

  • „Информационна и промоционална програма за пресни череши” – предложена от Националния съюз на градинарите в България и е за промоция на пресни череши на пазарите на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Беларус на обща стойност 1 639 645 евро;
  • Информационна и промоционална програма за пресни плодове „Обичам плодове” – предложена от Асоциацията на земеделските производители в България и е за промоция  на пресни плодове на пазарите на Обединеното кралство, Литва и Румъния на обща стойност 4 053 397 евро;
  • „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни” – предложена от Националната лозаро-винарска камара и е за промоция на вина със ЗНП/ЗГУ на пазарите на САЩ и Китай на обща стойност 3 578 397 евро;
  • „Промоция на европейски спиртни напитки с географско указание” – предложена от Регионалната лозаро-винарска камара „Южно Черноморие” – Бургас и гръцкото сдружение „Tirnavos” и е за промоция на българска ракия и гръцка спиртна напитка „ципуро” на пазарите на САЩ, Русия и Беларус и е на обща стойност 3 910 309 евро.

От 1 декември 2015г. ще се прилагат нови правила относно мерките за информиране и насърчаване на европейското селско стопанство, съгласно Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави.

Основните елементи на новите правила за насърчаване са:

  • значително увеличение на помощта за информационни и рекламни кампании: европейската помощ следва постепенно да нарасне от 61 млн. евро в бюджета за 2013г. на 200 млн. евро през 2019 г. (111 млн. евро през 2016г.);
  • значително по-високи равнища на съфинансиране от ЕС в сравнение с настоящия режим (равнище на съфинансиране от ЕС 70% за обикновени програми, представени от организация от дадена страна членка, 80% за многонационални програми и програми, насочени към страни извън ЕС, 85% за кризисни програми, 75–85% за страни, получаващи финансова помощ, тоест Кипър и Гърция); в същото време националното съфинансиране отпада, като по този начин се създават еднакви условия.
  • въвеждане на европейска стратегия за насърчаване, което ще позволи действията да бъдат по-целенасочени. Тази стратегията трябва да доведе до:
    • увеличаване на броя на програмите, насочени към трети страни, и на многонационалните програми (програми на организации от няколко страни членки) чрез повишаване на равнището на съфинансирането в тези две категории;
    • преодоляване на недостатъчната информираност на потребителите на вътрешния пазар относно достойнствата на европейските селскостопански продукти като цяло и по-конкретно на продуктите, признати от европейските системи за качество.
  • разширяване на приложното поле на мерките чрез: включване на организации на производители в списъка на отговарящите на условията бенефициери; разширяване на гамата от продукти, най-вече чрез включване на преработени продукти на хранително-вкусовата промишленост, като например хляб, паста или шоколад; даване на възможност за посочване на произхода и марката на продуктите при определени условия;
  • опростяване на административните процедури, като оценката и подборът на програмите занапред се извършват на един етап в Комисията, вместо на два етапа — първо на равнище страна членка и след това на равнище Комисия, както е в момента;
  • улесняване на управлението на многонационалните програми, изготвени съвместно от организации в различни страни членки, благодарение на единично звено за контакт в Европейската комисия (чрез Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните — CHAFEA).

За да се гарантира цялостното изпълнение на този основен акт, наскоро Европейската комисия прие делегиран регламент и регламент за изпълнение (публикувани в Официалния вестник на ЕС на 13.10.2015г.).  Националното ни законодателство ще се приведе в съответствие с тези промени.

Важен елемент на новата политика за насърчаване е изготвянето на годишна работна програма (решение за изпълнение на Комисията), в която са посочени стратегическите приоритети за мерките за насърчаване по отношение на продукти, схеми и пазари, към които те трябва да бъдат насочени, и съответните предоставени за целта бюджетни средства. Целта е политиката да бъде проактивна и динамична и да се адаптира всяка година към възникващите пазарни възможности и нуждите на сектора.

Програмата за 2016г. предвижда европейска помощ в размер на общо 111 млн. евро за съфинансиране на програми, с цел намирането на нови пазари и насърчаване на потреблението на селскостопански продукти във и извън ЕС. Тя е насочена към подбрани страни извън ЕС, където има най-висок потенциал за растеж, най-вече в сектори с особено сложна пазарна ситуация, като производството на мляко и млечни изделия и на свинско месо. 30 млн. евро от общия пакет за подкрепа в размер на 500 млн. евро, обявен в началото на септември от ЕК, са предназначени специално за мерки за насърчаване в тези два сектора.

Предложенията за нови промоционални програми ще се подават онлайн, като се предвижда да бъде отворен прием в периода януари–април 2016г. МЗХ ще продължи да предоставя информация и да консултира заинтересованите организации.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете Вашият коментар!
Моля, въведете името си тук