Съветът на министрите по земеделие и рибарство на ЕС на 19 март 2013 г. постигна Общ подход по законодателните предложения за ОСП за периода 2014-2020 година. Постигането на общ подход беше изключително важно, защото е предпоставка за започване на преговорите в т.нар. триалози между Съвета, Европейската комисия и Европейския парламент. България подкрепи Общият подход на Съвета по реформата на ОСП и защити националните приоритети с цел създаване на правна сигурност и предсказуемост на средата, за да могат земеделските стопани да планират и извършват дейността си, като разчитат на европейското субсидиране.

 

І. В областта на директните плащания бяха постигнати следните резултати:

  1. България постигна принципния си приоритет за опростено прилагане на директните плащания. Страната ще има право да прилага схема базирана на площ, без да въвежда права за плащане до 2020 г. С прилагането на схема без права на плащане отпадна проблема с референтна 2011 година и се гарантира подпомагане на всички новостартиращи земеделски производители.
  2. България постигна своя приоритет за обвързана подкрепа в размер над 10%, насочена към чувствителни и важни за нас сектори като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство. Общият подход на Съвета на министрите предвижда обвързано подпомагане в размер 12%. Ще има възможност и за преходно национално подпомагане за сектори, в които и до момента се прилагат национални доплащания- говеда и биволи, крави месодайно направление, овце и кози и тютюн. България за пръв път с реформираната ОСП ще има възможност да прилага и обвързана подкрепа за памук.
  3. Беше постигнат сериозен напредък в посока за облекчаване на „зелените” изисквания, които фермерите трябва да изпълняват. Предложеният от Европейската комисия размер на Екологично насочените площи беше намален от 7% на 5%.
  4. България ще може да прилага опростена схема за подкрепа на малки ферми, при която те ще бъдат изключени от зелените изисквания и контрола на кръстосаното съответствие.
  5. Беше постигнат сериозен напредък по отношение възможността за гъвкавост между двата стълба на ОСП. Първоначалното предложение за прехвърляне на средства от Втори към Първи стълб беше в размер на 5%. Общият подход отрази възможността за прехвърляне на средства от Втори към Първи стълб в размер на 15%, а за България 25%.

 

ІІ. В областта на пазарните мерки бяха постигнати следните резултати:

  1. Едно от основните искания на България беше запазване на системата от права на засаждане на лозя. Това искане беше удовлетворено, като системата за  права на засаждане се запазва до 2019 г., а след това се заменя от система за разрешения за засаждане на нови лозя. Предвидено е тя да се прилага до 2024 г., като съществува възможност за нейното удължаване и след тази година.
  2. Важен приоритет за България е запазване на възможността за подпомагане на групи производители на плодове и зеленчуци за инвестиции. Благодарение на настоятелното искане на България такава възможност беше изрично уредена в Регламента за развитие на селските райони през следващият програмен период. Групите производители могат да получат подпомагане за колективни инвестиции при ниво на публично финансиране в размер на 70%. Тази мярка през следващият програмен период ще може да се прилага не само в сектора на плодовете и зеленчуците, а и във всички други сектори на земеделието.
  3. Важен за България резултат е запазването на подпомагането по отношение на Националната програма за подпомагане в лозаро – винарския сектор и Националната програма за подпомагане на пчеларството. Подкрепата на тези традиционни за страната сектори ще има благоприятен ефект за тяхното по-нататъшно развитие и за подобряване на пазарните позиции и доходите на производителите на грозде, вино и мед.

 

ІІІ. По отношение на Развитие на селските райони беше постигнато следното:

1. В чл. 12 е въведен по-гъвкав подход при одобрението на изменения на програмите за развитие на селските райони на държавите членки.

2. На млади фермери, които създават за първи път земеделско стопанство, ще може да бъде предоставено подпомагане за инвестиции за постигане на стандартите на ЕС, приложими по отношение на селскостопанското производство.

3. Постигнат е напредък по отношение на възможностите за гъвкавост за продължителността на периода за поемане на агроекологичните ангажименти, като в определени случаи държавите членки могат да определят и по-кратък период от 5 години.

4. Постигнато е разширение на обхвата на бенефициентите по мерките в горския сектор, като са включени и публичните организации. Увеличен е процентът на субсидията по мярката, свързана с подобряването на икономическата стойност на горите, от 50% на 65%.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете Вашият коментар!
Моля, въведете името си тук