Предложение от

Проф. дбн Георги Танев

В последно време управници и медии непрекъснато ни обясняват ролята на кризата за определяне степента на обедняването ни. Тя, тази криза започна своето настъпление с войната на „първото демократично правителство” срещу  националното земеделие.

Като светъл лъч надежда в последно време от правителствени източници произтичат възторжени сигнали за засилен интерес на различни държави към продукцията на българското земеделие. Ако има такъв интерес, в повечето случаи той се дължи на далечни спомени  за търговски отношения от времето преди Ликвидационните съвети.

Съобщава се за интерес на арабски страни  към внос на агнешко и птиче месо от България. Преди години тези два продукта  се ползваха с отличен прием на този пазар и се радваха  на най-високата цена. В момента, такъв мащабен износ от България не е възможен защото броят на тези животни  у нас  е нищожен. Овцете са се свили до около 500 хиляди глави, а птиците за яйца и месо са половината от нужните за целта.

Другата съобщена мечта е „отварянето на руския пазар”. Този пазар не се е затворил сам за нашите стоки. Ние сами си го затворихме считайки го за  пазар, който е под нашето достойнство на демократи. Трябва да се знае, че руският пазар има една особеност, която  е задължителна. Тя е, че за него единицата мярка не е тон, а „влакова композиция”.

В момента 80% от консумираната храна у нас е от внос (и магданозът е от Турция), което показва, че със сигурност не е възможно осигуряването на такива количества земеделска продукция за износ!

Реализацията на такава износна програма би могло да се осъществи само ако броят на отглежданите овце достигне поне 7.5 милиона глави, свинете се увеличат с поне 800 хиляди глави, едрия рогат добитък с 300х. глави, а производството на птиче месо да достигне 35 х.т. годишно.

Зеленчуковото и овощно производство е в такова състояние, че те трябва да се възстановяват от нулата. Трудно и много скъпо е, но трябва да започне възстановяването на напоителните системи.

Тъй като понятието „реформа” съвсем не значи „стягане на коланите”, закриване, съкращения, уволнения, скрити зад „оптимизация” и финансово задушаване на научните институции, ние предлагаме едно друго развитие на този процес. Без претенции за истина от последна инстанция предлагаме  мерки, които биха помогнали за постигане на истински реформи с положително отражение върху икономиката на държавата и превръщането и от вносител в износител на земеделска продукция.

Държавата, защото няма кой друг, трябва да реши какъв тип земеделие иска да има. Възможностите са няколко, между които са: селско, фермерско или чокойско. По този начин тя, Държавата трябва да реши ще продължи ли обезлюдяването на селските райони или ще го спре. Избраният тип земеделие трябва да бъде законово и финансово подкрепен. Това може да става и индиректно, без да се афишира излишно. Такива примери има много в световната практика, като примерно субсидирането на земеделието в САЩ.

Министерството на земеделието трябва да разработи Стратегия за възстановяване и развитие  на националното земеделие, която да бъде свързана с със задължителни мерки за изпълнение по отрасли. Евросубсидиите трябва да се насочват за изпълнението на тази стратегия. Сегашното субсидиране, случайно или нарочно, създава хаос в производството. Един взема европари, за да гледа охлюви, друг червеи, трети щрауси, а малко хора се захващат с модерно говедовъдство, овцевъдство и зеленчукопроизводство.

Наложително е приемането Кодекс на земеделските закони. Законите, включени в него, трябва преди всичко, да осигурят създаването на действени структури, които да реализират, подпомагат и саморегулират земеделското производство. В момента земеделието е в насипно състояние. Липсата на структури затруднява, а понякога и спира, усвояването на субсидиите.  Особено място тук трябва да заемат кооперациите и акционерните дружества от производствен, снабдителен и търговски тип. Световната практика показва, че най-успешно е кооперирането по линията снабдяване-производство-преработка-реализация.

Необходимо е да се изградят действени браншови съюзи, чиито права и задължения да са стриктно определени със закон. Браншовите съюзи в Европа изпълняват голяма част от функциите на социалистическите държави от времето преди промените.

Чрез законови и икономически мерки изкупуването на земеделската продукция трябва да се насочи през тържища от германски тип. За тази цел е целесъобразно да се възобнови и реализира проектът „Земеделски тържища” от 1993/4г.

Особено значение за националното земеделие има Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Той не изпълни напълно официално обявената му цел – възобновяване правото на ползване от собствениците. Все още има цели села, където това не е направено. Този закон обаче преизпълни  целта на авторите си ( не на вносителите му, но това е друга тема), защото единственото, което постигна, е разрушаване на производствените възможности на националното земеделие и тотално обедняване на селското население. Той не е писан в България и от българи!  Същият закон е предлаган и в Република Чехия, но  там „ултрадесните в парламента спрели екстремистите да не направят като в България”. Цитатът е от персонално изявление на бившия министър на земеделието на Чехия г-н Лукс.

Този закон трябва да бъде заменен с нов, който да определя поземлените отношения в земеделието от избрания тип. Там трябва да се  уреждат въпросите по продажбата на земя, правото на онаследяване, правила за покупко-продажба, неделим размер на парцелите и др.

Нови закони трябва да се приемат и за дейността на агрономи, зооинжинери и ветеринарни лекари. Доскоро ветеринарите само дето не бяха поели управлението на обсерваторията в Рожен, но в последните седмици и това се случи.

Задължително е специално внимание  да се обърне на Селскостопанска академия – въпреки пренебрежението на някои управници към науката, ССА е институцията, призвана да осигури научните основи  на възраждащото се земеделие. За постигане на тази цел е необходимо да се приеме нов закон за Академията, който да гарантира:

  • Автономността и и изборното начало за ръководните постове, което означава Академията да излезе от състава на Министерство на земеделието и храните. Особено след последното налудничаво назначение на етногеограф за председател на ССА тази промяна е изключително наложително /нека си спомним за гения Лисенко и резултатите от неговата дейност!/.
  • Опитните станции на Академията да се лишат от научен статут и да се превърнат в демонстрационно-обучителни центрове. Там може да работят учени, но те да са към щата на института, който е най-близък по тематика.
  • Службата за съвети в земеделието да премине към Академията  и да води програмите в демонстрационните центрове. Изготвянето на проекти за субсидирането с европари да мине към станциите и да се спазва районирането.
  • Институтите, които са прехвърлени към различни агенции, да се върнат в състава на Академията

На Селскостопанската академия да се осигурят достатъчно средства за научната обслужване и осигуряване на разработената от Министерство на земеделието Стратегия за възстановяване и развитие на националното земеделие. Тук влиза и достойно заплащане на заетите учени!

Членството в ЕС е добра основа за интеграция вътре в съюза, но не пречи  на евентуална балканска, районна интеграция. Често възникващите епизоотични огнища, новите пандемични заплахи и климатичните промени, водещи до чести бедствия налагат силно районно обединение в противодействието. Това би помогнало координираната реакция при общи заплахи.

В това направление твърде ефективно би било да се създадат Балканска фитосанитарна, животновъдна и ветеринарна служби, Балкански противоградов чадър и Балкански бюра за регистрация на сортове и породи. Всичко това би дало широки възможности за усвояване на фондове, координирана защита от различни заплахи и пресичане пътя за нелоялна конкуренция.

Съвсем не съм сигурен, че предложените реформи изчерпват нуждите от ремонти за възстановяване на разрушеното от тайфуна на политическо слабоумие и тотална некомпетентност, но съм сигурен, че разработването на подобен проект е по силите само на колектив от високо ерудирани специалисти, които до са обединени от чувство за национална принадлежност и отговорност пред нацията. Място за Калинки няма!

С нещо добро трябва да се започне, а ние сме най-бедни защото произвеждаме малко или нищо!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете Вашият коментар!
Моля, въведете името си тук