17th May2019

Осигурени са 4 млн. лева за обезщетения от природни бедствия

by Орало

УС на Държавен фонд „Земеделие“-РА утвърди финансов ресурс за 2019 г. от 4 млн. лева по схема на държавна помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“.

От общо утвърдения бюджет по схемата 2,4 млн. лева сe разпределят за щети, причинени от неблагоприятни климатични условия през 2018 г. при следния интензитет от производствените разходи по култури:

  • Фуражни кулутури-30%;
  • Плодове, зеленчуци,етерично-маслени, технически-80%;
  • Зърнено-житни и Зърнено-бобови-30%;

На подпомагане подлежат земеделски стопани, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи от посочените култури в резултат на неблагоприятни климатични условия, настъпили  през 2018 г.

Съгласно схемата на помощта, земеделските стопани, които не са сключили застраховки, получават 50% от допустимия размер за подпомагане. На база данни от миналогодишни плащания по схемата за държавна помощ е установено, че около 80% от земеделските стопани не сключват застрахователни полици.

През 2018 г. пропадналите площи, заети със земеделски култури, за които са издадени констативни протоколи, съгласно държавната помощ са 73 382,30 дка.

Предстои да бъдат изготвени указания за предоставяне на помощта.

12th Apr2019

Министрите Румен Порожанов и Ни Юефън подписаха протокол за фитосанитарните изисквания при износа на български слънчогледов шрот за Китай

by Орало

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и министърът на Генералната митническа администрация на Китай Ни Юефън подписаха протокол за санитарните и фитосанитарните изисквания за износ на български шрот от слънчогледово семе. Това стана в рамките на Осмата среща на държавните и правителствени ръководители на КНР и страните от Централна и Източна Европа в Дубровник.

Съгласно този протокол българската страна ще предоставя на китайската списъци с предприятия за преработка, отговарящи на договорените изисквания. След проверка и одобрение Китай ще ги регистрира за осъществяване на внос.

С документа България се ангажира да упражнява засилен контрол и надзор върху предприятията за производство и преработка на слънчогледов шрот, за да гарантира качеството и безопасността на изнасяния продукт. Преди изпращане на всяка пратка Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще извършва инспектиране на място и карантинен контрол. Всяка партида слънчогледов шрот, изнасян за Китай, ще бъде придружена от необходимите сертификати, издадени от БАБХ.  Слънчогледовият шрот се използва за фураж на животни.

11th Apr2019

Зам.-министър д-р Янко Иванов: България ще приложи регламент за етикетирането на планински продукти със специална наредба

by Орало

България ще приложи регламент за етикетирането на планински продукти със специална наредба. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Янко Иванов на среща със земеделски производители в Смолян. Той уточни, че  за да ползват етикет за планински продукт фермерите трябва да получат специално удостоверение и да бъдат вписани в публичен регистър. Това предвижда проект на Наредба за условията и реда за използването на незадължителния термин за качество „планински продукт“, предложен за обществено обсъждане.

„Терминът за качество „планински продукт” се използва за описание на продукти от растителен и животински произход, включително и пчелни продукти, произведени и преработени в планински райони“, поясни зам.-министър Иванов. Понятието може да се използва и при извършване на директни доставки на непреработени продукти от животински произход от производители, регистрирани по реда на Наредба №26 от 14 октомври 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

За продукти, като например месо, животните следва да бъдат отглеждани в планински райони и да прекарат най-малко последните две трети от живота си в тях.

Контролът върху употребата на термина „планински продукт“ се извършва от Българската агенция по безопасност на храните на всеки етап от производството, преработката и дистрибуцията.

03rd Apr2019

Министър Порожанов се срещна с премиера на Ливан

by Орало

В рамките на посещението си в Бейрут министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов се срещна с министър-председателя на Ливанската република Саад ад-Дин Рафик ал-Харири.  Министър Порожанов запозна ливанския премиер с проведените разговори с министрите на земеделието и на комуникациите, както и с председателя на търговско – промишлената палата на Южен Ливан. Той представи основните теми, които бяха дискутирани по време на срещите, както и възможностите за развитие и задълбочаване на двустранното сътрудничество между България и Ливан в областта на земеделието и храните, и насърчаването на инвестициите.

Министър Порожанов сподели, че двете страни ще се фокусират върху увеличаването на двустранната търговия със земеделски продукти и храни чрез организиране на съвместни мероприятия за тяхното промотиране, както и ще се търсят начини за активизиране на инвестициите в сферата на селското стопанство.

14th Feb2019

Стратегията за цифровизация на земеделието ще помогне на българските производители да управляват по-успешно стопанствата си

by Орало

Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони ще е един от инструментите, който ще повиши производството и качеството на българската продукция.  „Цифровизацията е свързана с вземането на правилните решения, както и с контролирането на производството“.  Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на представяне на Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на България. Тя е част от пакета важни документи, свързани с Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. и подготовката на стратегическите планове. Основна цел на проекта е да се постигне по-добра конкурентоспособност в земеделието и увеличаване на доходите на хората в сектора.  Развитието на този вид услуги ще бъде в полза на производителите, те ще могат да излизат на международния пазар не само в Европейския съюз, но и извън него, каза ръководителят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова.

Цифровизацията на селското стопанство има потенциала значително да подобри живота в селските райони и с това да увеличи тяхната атрактивност сред по-широка част от населението, което на местно ниво да разработва, внедрява и използва високи технологии. Посредством цифровите технологии и датчици за влага в почвата би могъл да се намали значително разходът на воден ресурс. Датчици биха могли и да откриват навреме заболявания по животните и да ги предотвратяват. Данните за предишни добиви могат да помогнат на земеделските стопани да планират и прогнозират бъдещите добиви от посевите, както и стойността на земята си. Стратегията за цифровизация на земеделието ще допринесе и за опазването на околната среда и климата.

България е сред първите страни в ЕС, които вървят в правилната посока – цифровизацията и ползите от това се виждат, каза председателят на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.  Университетите, IT компании и институти обединяват усилията си, за да се създаде нещо, което да е в помощ на всички земеделски производители.

Предвижда се стратегията да бъде одобрена от Министерски съвет, за да може в идните години да се работи за цифровизирането на българското земеделие и селски райони.

15th Nov2018

Румен Порожанов: Започваме кампания в подкрепа на българските производители

by Орало

Производството на български храни бележи ръст през 2018 г.

„Желаем в този месец и половина до Коледа да акцентираме върху нашите постижения, върху българското земеделско производство и  българските храни. Целта е да  надградим постигнатото, за да може да продължим по правилния път.“ Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по времена кръгла маса, с която се даде старт на кампания в подкрепа на производителите на български храни под мотото„Аз подкрепям българските производители, подкрепи ги и ти“.

Във връзка с инвестициите, които са направени и модернизацията на предприятията, България вече има един добър опит като земеделска и производителка на храни страна, каза министър Порожанов.

Положителна тенденция се наблюдава с  ръст в производството на бели и червени меса.

 Само за първите 8 месеца на тази година, съпоставени с 8-те месеца на миналата година има увеличение при производството на бели меса с 18,4%, на червените меса – 7,6%.   Същата тенденция се отнася и за потреблението на готови млечни продукти и яйца. Делът на българското производство в общото потребление при киселото мляко, кравето сирене, кашкавала и яйцата е около или над 90%. За периода януари–август 2018 г. се запазва тенденцията на увеличение на обема на произведените млечни продукти, като най-голям ръст бележи производството на пресни млека (40%) и сирена (33%).

Същевременно производството на имитиращи продукти с растителни мазнини намалява

с около 17%, след като се предприеха промените в нормативната уредба и забраната за използването им в млекопреработвателните предприятия, подчерта министърът.  По предварителни данни за първите 6 месеца на тази година износът на селскостопански стоки, където се включват и храните, нараства с 13,5% спрямо 2017 г. и достига 1,9 млрд. евро. По думите на Румен Порожанов очакванията са износът да надхвърли 4 млрд. евро.

Той съобщи, че е направено проучване в 5-те най-големи хранителни вериги в страната затова какъв е делът на българските и вносните хранителни стоки и резултатите показват, че има значителен ръст в продажбата на български стоки. В малките хранителни магазини от семеен тип българските стоки също преобладават.

„Делът на хляб и хлебни изделия от българските производители в големите хранителни вериги е между  77% и 100%.

 В една от тях се продават само български хлебни изделия. По отношение на деликатесите и колбасите съотношението е между 55 и 80 на сто, а при млечните продукти то е между 57% и 75%. При сертифицираните български био продукти се забелязва сериозен ръст през последната година, като една от веригите декларира ръст от над 167%“, посочи министър Порожанов.

Над 2 млрд. лв. ежегодно се отделят за подкрепа на земеделските стопани. Министър Порожанов подчерта, че финансирането за следващата година в област земеделие ще бъде балансирано между всички сектори.

presentation_podkrepi_bg_hrani

15th Nov2018

Български стоки от хранително-вкусовата промишленост привличат вниманието на китайски бизнесмени

by Орало

Под мотото  „Нова ера, споделено бъдеще” икономическият и финансов център на Китай – 22 милионният Шанхай – бе домакин на първото в световен мащаб Международно изложение за внос на стоки (Chinese International Import Expo – CIIE).

В четирите огромни павилиона под формата на детелина на площ от над 3000 дка, типично по китайски, всичко е в превъзходна степен – най-голямо, най-сериозно, най-модерно, най-посещавано… Повече от 3600 компании от 175 държави, региони и международни организации показват възможностите си за износ в Китай, като идеята е да се споделят  съвсем реално шансовете за  международно икономическо развитие и общ просперитет.

Президентът Си Дзинпин откри изложението

В словото си при откриването Си Дзинпин нееднократно подчерта, че „…вратите на  Китай за внос  ще се отварят все повече и повече и  никога няма да се затворят.” Китай ще положи максимални усилия да разшири пазарите   си  и увеличи вноса, като се очаква общото количество на стоки и услуги, внесени в страната през следващите 15 години да  надхвърли 40 трилиона долара. „Китай е уверен в бъдещето на проекта „Един пояс, един път”, известен още като новия Път на коприната, макар че предстои да се извърви дълъг път, това е само началото  на дългосрочното начинание”, подчерта китайският президента.

България бе достойно представен от 32 фирми и компании,

разположени на три щанда, като акцент бе поставен върху хранително-вкусовата и селскостопанската продукция, семена, колбаси, козметика и парфюмерия, туризъм, вина, минерални води и т.н. Изключителен интерес отново предизвика българското розово масло, познато вече от доста време в Китай, но все още много търсено и високо ценено. Министърът на икономиката Емил Караниколов и водена от него делегация от бизнесмени обясняваха лично на многобройните посетители на българските щандове възможностите за търговия и туризъм между България и Китай. „За последните десет години българският износ за Китай се е увеличил десет пъти,  като само през първото шестмесечие на 2018 е нараснал с 10 процента спрямо същия период на миналата година” .  Министър Караниколов добави още, че има много възможности, които тепърва ще бъдат използвани за по-нататъшното разширяване на българския износ за Китай, и подчерта, че България ще продължи да работи усилено. Тази тенденция да продължава.

Малко ретроспекция

Българският бизнес има трайни интереси и търси възможности за ръст на експорта към китайския пазар, в резултат на което през последните години Китай заема второ място сред експортните дестинации на страната извън Европейския съюз Особено силно застъпени в това отношение са продуктите на селското ни стопанство и земеделието.  За периода 2006-2017 българският износ за Китай нараства близо десетократно – от 78 милиона щатски долара през 2006, до 763 милиона долара през 2017 г. България има необходимия потенциал да изнася качествени храни и селскостопански продукти за Китай, минерална вода, вино, напитки. В тази връзка българската страна е стартирала близо 30 процедури за изпълнение изискванията за внос в Китай на български земеделски и хранителни продукти, в това число кисело мляко и сирене. Сега се чака официален лиценз за тези два продукта, които вече са познати на китайския пазар. България е известна на азиатските пазарите със своите етерични масла  – най-вече розовото масло и продуктите от него, но сега вече има интерес и към лавандулата.

Участници и гости на изложението

Почетни гости на изложението CIIE бяха 12 държави – Бразилия, Канада, Египет, Германия, Унгария, Индонезия, Мексико, Пакистан, Русия, Южна Африка, Виетнам и Великобритания, а над 30 от 44-те развити страни са активни участници по време на изложението. Над 200 корпорации от списъка „Форчън Глобал 500”, както и  представители на бизнеса от страните на Г-20 присъстват  в мащабното събитие, като около една трета от участниците в изложението – над 1000 фирми от 50 държави  – са  в обхвата „Един пояс, един път”.

Повече от 5000  доброволци – специално подготвени за събитието, млади и красиви китайски момчета и момичета предлагат помощта си на посетителите  на английски, японски, руски, арабски, испански, португалски и френски езици.

Пътуване в бъдещето

Продукти на високите и смарт-технологии са разположени в една от най-големите изложбени зони, на площ от 60 хиляди кв. м. Представени са над 100 съвършено нови продукта в областта на новите технологии – всичко, което може да съществува – като се започне от най-съвременно високотехнологично индустриално оборудване, цифрови измервателни системи, автомобили,уреди за енергоспестяване и опазване на околната среда,, потребителска електроника и уреди,, онлайн игри и домашни развлечения, най-новите технологии, използвани в земеделието и селското стопанство, облекло, аксесоари, медицинска техника и оборудване,  здравни продукти, допълващи медицината, нови комуникационни и информазционни технологии, аутсорсинг на услуги, креативен дизайн, туристически ресурси, маршрути,, услуги,, логистично обслужване…

Когато говорим за Китай, в съзнанието на повечето от нас изниква представата за древна култура и традиции,  за страната с най-много население,  за Конфуций, за пътя на коприната, за Великата китайска стена…. Но това, с което Китай стана известен през последните десетилетия е неговото икономическо развитие и небивал икономически подем. Така Китай приковава погледа на целия свят  към „икономическото чудо”, което все повече  впечатлява, както  в технологично, така и в културно отношение. Всички знаем, че китайските стоки са залели пазарите в целия свят. Очевидна е тенденцията за превръщането на Поднебесната империа в нов световен икономически център.

За последните 9 години Китай запазва второто място в света по внос на стоки, чийто глобален дял е 10.2%. Страната е един от най-големите пазари в света за високотехнологични продукти като индустриални роботи, чипове и машинни инструменти. От 1 ноември в Китай влизат в сила намаления на митата за общо 1585 промишлени продукта, в това число машини, резервни части и суровини.

Ивета Балевска

07th Nov2018

Съвместна работна група ще развива сътрудничеството в земеделието между България и Азербайджан

by Орало

В най-кратки срокове ще бъде създадена съвместна работна група, която ще развива конкретни проекти и сътрудничество в земеделието между България и Азербайджан. Това стана ясно на среща на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов с азербайджанския му колега Инам Керимов. Работата на експертите от двете страни в земеделието беше активизирана след посещението на премиера Бойко Борисов в Баку в началото на годината, в делегацията участваше и министър Порожанов.

Утре България и Азербайджан ще подпишат споразумение за сътрудничество в аграрната наука. Министър Порожанов обърна внимание на многото сходства между земеделието на двете страни – като климат, традиции, дял от Брутния вътрешен продукт, борбата срещу заболявания като африканската чума по свинете.

Ползването на високи технологии с помощта на инвестициите от европейските фондове ни дават възможност почти всяка година да поставяме рекорди в производството на зърнени култури и в различните сектори, каза още министър Порожанов. Той акцентира на ролята на министерството да подкрепя активните контакти не само с ЕС, но и с Китай, Близкия изток и района около Каспийско море. Министър Керимов покани българския си колега да посети отново Азербайджан.

09th Oct2018

Румен Порожанов: Със Саудитска Арабия работим по конкретни проекти за инвестиции в земеделието

by Орало

„През последните месеци работим изключително активно с министерството на земеделието на Саудитска Арабия по няколко проекта за инвестиции в областта на земеделието. Има инвестиционен проект за завод за фураж в България, който е в напреднала фаза“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на среща с изпълнителния директор на генералния инвестиционен орган на Саудитска Арабия Ибрахим Ал Омар.

„Саудитска Арабия е много голям пазар и консуматор на хранителни продукти. Знаем, че имате добра храна и може да използвате Саудитска Арабия като хъб за целия арабски свят. Ние сме много голям и силен пазар. Виждам огромен потенциал в развитието на сътрудничеството ни в областта на земеделието“, подчерта от своя страна Ибрахим Ал Омар.

„Съвсем скоро България ще има посолство тук. Както аз, така и правителството на премиера Бойко Борисов, работим много сериозно и имаме голям напредък“, допълни министър Порожанов.  Вчера той посети една от най-големите кравеферми в Саудитска Арабия, собственост на компанията „Алмарай“.  Министър Порожанов бе посрещнат от принц Наиф бин Султан ал Сауд ал Кабеер. По думите на Ал Кабеер фермата е с много висока продуктивност, една крава дава 40-45 литра мляко на ден. „Алмарай“ отглежда над 170 000 крави в Саудитска Арабия, като компанията оперира в Северна и Южна Америка, Европа и Азия. За нея работят над 45 000 души по целия свят, като освен мляко и млечни продукти, тя произвежда плодови и натурални сокове, тестени изделия и детски храни.

Министър Порожанов е в Саудитска Арабия по покана на колегата си Абдулрахман ал Фадли.  Днес той официално ще открие българския щанд на изложението Saudi Agrofood, на което България участва за първи път със свой собствен щанд,  на който ще се представят девет български фирми и производители.

България и Саудитска Арабия подписаха меморандум за реализиране на инвестиции в областта на земеделието

България и Саудитска Арабия подписаха меморандум,  според който в следващите шест месеца трябва да се изготви бизнесплан и конкретни мерки за създаване на съвместна Българо-Саудитска държавна компания.  Един от конкретните проекти е изграждането на завод за фураж край Шумен. Документът бе подписан от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и Халед ал Абуди, директор на саудитската компания за инвестиции в земеделието и животновъдството Salic.

Министърът на земеделието, храните и горите се срещна със саудитския си колега Абдулрахман ал Фадли. Той подчерта интереса към българското месо, най-вече агнешко. „В България имах възможността да опитам вашето агнешко и то е чудесно“, допълни саудитският министър.

„За да реализираме внос на месо е много важно възможно най-скоро да се открие директна авиолиния между двете страни“,  подчерта Румен Порожанов и изрази увереност, че това ще стане възможно най-скоро.

Ал Фадли заяви още, че продуктите от рози и сътрудничество в областта на ветеринарната медицина също са обект на интерес от страна на Саудитска Арабия.

„Знаем, че ветеринарната медицина и здравеопазването на животните е на много добро ниво в България, имаме нужда от обмен на специалисти“, обясни саудитският министър на земеделието, околната среда и водите. Министър Порожанов припомни, че саудитски екип вече е посетил Българската агенция по безопасност на храните през юни. Той пое ангажимент сътрудничеството да се развие на най-високо ниво.

Министрите Порожанов и Ал Фадли откриха едно от най-големите изложения за храна и земеделски продукти в Саудитска Арабия – Saudi Agro- food.  Порожанов бе специален гост на събитието, в което България участва за първи път. Страната ни се представя с щанд, разположен на площ от 90 кв. м, на който 9 български фирми предлагат млечни и месни продукти, минерални води, пакетиран ориз, козметични продукти от етерични масла, мед и консервирани зеленчуци.

12th Jul2018

Зам.-министър Цветан Димитров: Законът за розата ще създаде ред в производството, селекцията и търговията на продукта

by Орало

„Законът за розата ще създаде ред в производството, селекцията и търговията на продукта. Ще се регулират взаимоотношенията между производители и преработватели, за да не се стига до случаи  на свръхпроизводство, ниски цени и недоволство  от двете страни “. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров при откриването на дискусия за обсъждане на проектозакона за розата в Казанлък.

По думите му  розите и розовото масло са традиционен поминък за българина от векове и е редно да бъдат със специален статут в българското законодателство. „Законодателната рамка, която със съвместни усилия разработваме  ще бъде представена от министъра на земеделието на народните представители още тази година. Законът от една страна ще защити поминъка на хората, а от друга ще даде възможност този български продукт да  бъде на необходимото ниво, както в България, така и по света“, посочи заместник-министър Димитров. Той уточни, че  все още има прецизиране на текстове, които са в процес на дебат, като един от тях са контролните механизми.

Участниците в дискусията  се обединиха около тезата, че е необходимо да действа контролен механизъм, който не трябва да спъва пазарните отношения.

„Крайният резултат от прилагането на новия Закон за розата е защитата за хората, които произвеждат този продукт и те да получат достойна отплата за своя труд“, обобщи заместник-министърът.

10th Jul2018

България и Румъния ще координират позициите си за бъдещето на ОСП

by Орало

„Особеностите на българското и румънското земеделие са сходни и двете министерства трябва да обединят усилия за решаването на общите проблеми свързани с ОСП и търговията със селскостопански стоки“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на работна среща с румънския министър на земеделието и развитието на селските райони Петре Деа.

В Букурещ, двамата министри се договориха за координиране на позициите на България и Румъния и разширяване на  сътрудничеството между двете страни в предстоящите преговори, както и обмен на информация относно превантивни действия за недопускане на разпространението на заболяването Африканска чума по свинете.

Министър Порожанов подчерта, че министър Деа и неговият екип могат да разчитат на пълна подкрепа от страна на експертите в МЗХГ във връзка с подготовката на румънската страна за предстоящото им Председателство на Съвета на ЕС.

По време на посещението двамата министри посетиха стопанство за отглеждане на зърнени култури, ферма за едър рогат добитък, лозови масиви и месопреработвателно предприятие.

20th Jun2018

В „Държавен вестник“ е публикувана наредбата, която забранява на производителите на млечни продукти да преработват растителни мазнини

by Орало

В „Държавен вестник“, бр. 51 от 19.06.2018 г., е обнародвана Наредба за допълнение на Наредба №1 за хигиената на храните на Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на здравеопазването.

С промяната на нормативния акт се въвеждат следните изисквания:

  • Производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, не могат да произвеждат, разфасоват и преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в един и същи обект, регистриран по Закона за храните.
  • В едномесечен срок от влизане в сила на наредбата производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, привеждат дейността си в съответствие с изискванията.
  • Посочените изисквания се прилагат за продукти, произведени на територията на България.

Министерството на земеделието, храните и горите предприе редица инициативи и мерки, имащи за цел от една страна да повишат търсенето на сурово мляко чрез стимулиране употребата му при производството на млечни продукти, а от друга – да засилят търсенето на пазара и потребителския интерес към различните видове млечни продукти. Това включва и усъвършенстване на законодателството за т.нар. „имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“.

От 2016 г. до настоящия момент МЗХГ проведе редица обществени обсъждания по проблемите, касаещи състоянието и развитието на млечния сектор в страната, в т.ч. аспектите свързани с млечните и имитиращите продукти. В резултат от състоялите се дискусии през настоящата година, отново е потвърдена необходимостта от въвеждането на допълнителни нормативни изисквания и мерки към производството, разфасоването и преопаковането на имитиращи продукти.

Беше изготвена също и цялостна оценка на въздействието на проекта на Наредба за допълнение на Наредба №1 за хигиената на храните, съвместно с проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Оценката на въздействието е извършена от външен изпълнител по възлагане от МЗХГ.

Наредбата беше нотифицирана съгласно Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (нотификация 2016/0345/BG). През януари 2017 г. след предоставена допълнителна информация от страна на България, Европейската комисия изрази положително становище (Съобщение от Комисията – TRIS/(2017) 00125) по проекта на нормативния акт.

Наредбата за допълнение на Наредба №1 за хигиената на храните заедно с актуализирания проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти представляват пакет документи, съдържащи взаимно допълващи се мерки, насочени както към производството, така и към наименованията, етикетирането и предлагането на пазара на млечни и имитиращи продукти.

Мерките, които са заложени в двата нормативни акта по същество имат характер и на действия насочени срещу „двойния стандарт“ при храните, тъй като допринасят за ясното разграничаване на имитиращите от млечните продукти, както в процеса на производството, така и при предлагането им в търговската мрежа. По този начин се постига защита интересите на потребителите и гарантиране правото за информиран избор не само за продуктите с произход от други страни-членки на ЕС, но и за продукти, произведени в България.

14th Jun2018

Д-р Лозана Василева: Иновациите са важен фактор за развитието на земеделието

by Орало

„Иновациите са важен фактор за развитието на земеделието. Фермерите трябва да имат лесен достъп до тях, да имат възможност да ги внедрят в своето производство много по-бързо и ефективно, отколкото досега“. Това заяви заместник-министърът на земеделието д-р Лозана  Василева по време на конференция „Храни 2030 – изследвания и иновации за продоволствена сигурност и повишаване на качеството и сигурността на храните и хранителните системи“ в Пловдив.

По думите ѝ научните изследвания до 2030 г. ще бъдат ключа към засилване на устойчивостта и разнообразието на хранителните системи. Те ще спомогнат за решаването на проблема с разхищението на храни (1,3 млрд тона на година) и световната загуба на биоразнообразие (почти 60%).

Целевите изследвания и политики в областта на селското стопанство и биоикономиката ще помогнат за справяне с трите основни предизвикателства, пред които са изправени тези сектори днес, като гарантира:

  • жизнеспособно производство на храни в отговор на нарастващото световно търсене;
  • устойчиво управление на природните ресурси и действия в областта на климата;
  • балансирано развитие на селските райони и техните общности.

„Устойчивите земеделие и хранителни системи следва да осигуряват работни места и достойни доходи в селските райони и по цялата верига на стойност, както и здравословна храна и различни други стоки и екологични услуги за всички. Когато говорим за продоволствена сигурност, не може да не адресираме проблема с хранителните отпадъци. Ако не бъдат предприети действия за намаляване на загубите на храни и хранителните отпадъци през веригите на доставки, се предвижда до 2020 година разхищението на храна да нарасне с 40% или 126 млн. тона“, подчерта Василева.

„Вярвам, че само чрез подобряване на координацията между усилията в областта на изследванията и иновациите и на връзките между дейностите, финансирани на регионално, национално и европейско ниво, ще можем да се справим по ефективен начин с предизвикателствата, пред които се изправени различните политики, свързани със земеделието и храните”, категорична бе заместник-министърът.

Конференцията Храни 2030 – изследвания и иновации за продоволствена сигурност и повишаване на качеството и сигурността на храните и хранителните системи“ се провежда на 14 и 15 юни 2018 г . в Аграрен университет Пловдив. Събитието се организира от Министерството на образованието и науката на България, с подкрепата на Европейската комисия и Община Пловдив.

Участие взеха европейският комисар по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис, заместник министрите на образованието и здравеопазването Иван Димов и Светлана Йорданова, професор Христина Янчева, ректор на Аграрния университет в Пловдив, който е и домакин на събитието.

27th May2018

Успешно приключи 43-тата конференция на директорите на РА в ЕС, чиито домакин беше ДФ „Земеделие“

by Орало

Успешно приключи 43-тата конференция на директорите на РА в ЕС която се състоя от 23-ти до 25-ти май в НДК и чиито домакин беше ДФ „Земеделие“– Разплащателна агенция. Форумът, част от програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС, беше открит от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Той изтъкна, че Разплащателните агенции имат изключително важна роля при оценката и предефинирането на Общата селскостопанска политика (ОСП), защото ежедневното й управление е в техни ръце. „Експертите от разплащателните агенции са хората, които най-добре разбират и осъзнават мащабите на разходите и административната тежест, която се генерира при прилагането на ОСП.  Те трябва да бъдат нащрек по отношение на ефективността на разходите“, подчерта Порожанов.

2018-а година е времето, в което не само трябва да анализираме и обсъждаме, но и правилно да планираме къде искаме да бъдем след 10 години. Сега е моментът, в който трябва да навлезем в експертните дискусии, за да постигнем желаното развитие. За целта нека се облегнем на нашата експертиза, на опита и на иновациите. Това заяви от своя страна изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция Живко Живков.

Основните теми, които предизвикаха дискусии сред делегатите, бяха основателността на разходите, възможностите за автоматизация на мерките извън ИСАК и прилагането на Мониторинговия подход за настоящата ОСП. Дискутирани бяха и предизвикателствата в ОСП след 2020. Тези елементи са част от инструментариума, чрез който разплащателните агенции следят правилното разходване на финансовите средства от националните бюджети и този на ЕС.

Интерес предизвикаха презентациите на ЕК, свързани с предложенията за новия модел на прилагане на Многогодишната финансова рамка в следващия програмен период след 2020 г. Те са основани на реформирането и опростяването на ОСП и намаления с 5% бюджет за земеделие, чиито първи вариант беше обявен в началото на май. ЕК заяви необходимост от модернизация и опростяване на ОСП с цел привеждането й в съответствие с новите технологии, климатичните промени и екологията. Директорът на дирекция „Ниво на увереност и одит“ в ЕК Кристина Борхман изтъкна, че Разплащателните агенции сами ще определят критериите, по които ще работят в следващия програмен период. Първо обаче, всяка страна – член трябва да разработи собствен стратегически план, основан на потребности за финансова подкрепа по първи и втори стълб на ОСП, които да постигат определени цели. Това означава, че ще има по-голяма свобода, но и много по-сериозни отговорности. За опростяване на разходите, следва да се подобри съвместимостта на информационните системи на институциите, да се опрости нормативната база и да се създадат ясни параметри на изпълнението на индикаторите, каза още Кристина Борхман.

В рамките на Конференцията на директорите на разплащателни агенции от ЕС бяха проведени три работни групи. Всяка от тях третираше отделна, актуална тема от областта на ОСП. Първата работна група беше посветена на ИТ инструментите за автоматизация при мерки, които не са базирани на ИСАК. Работната група се ръководи от членове на португалската и естонската делегации, координирани от българска страна. Втората работна група водена от представители на Литва се фокусира върху опростяване и основателност на разходите. Беше изнесена и презентация относно австрийския опит по темата. Третата работна група,  с председател г-н Лари Кашман от РА на Ирландия, се съсредоточи върху практическото използване на Мониторинговия подход. Делегатите се обединиха около становището, че заедно следва да продължат с коментарите и дискусиите по въвеждане на новата финансова и законодателна рамка на ОСП след 2020 г. Участниците отчетоха изключително успешно приключване на форума и благодариха за домакинството.

Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Живко Живков връчи на директора на Австрийската Разплащателна агенция Гюнтер Грийзмайер съдийското чукче – символ на ротационното домакинството на форума. Церемониалният акт се състоя при закриване на форума. Модератор на конференцията беше заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Атидже Алиева-Вели. На срещата присъстваха всички ръководители на сродни институции в Европейския съюз и от чакащите присъединяване страни – Черна гора, Турция и Македония. Присъстваха още и представители на Европейската комисия и Европейската сметна палата.

25th May2018

Изплатени са още 44 млн. лева по мярка 10 „Агроекология и климат“

by Орало

Държавен фонд „Земеделие“ преведе 43 952 530 лева по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014–2020 г. Подпомагане получиха 3 896 земеделски стопани. Изплатените средства по мярката за Кампания 2017 са за кандидати с поети ангажимент по направления „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“, „Поддържане на местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.2)“, „Контрол на почвената ерозия“, „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“, „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, както и всички бенефициенти заявили повече от едно от посочените направления.

Заедно с изплатените до момента субсидии по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ общата сума по мярка 10 за Кампания 2017 достигна 53 млн. лева. Финансовото подпомагане на земеделските стопани е осигурено 75% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и 25% – от националния бюджет.

Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, се определят с чл. 14 от Наредба 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014–2020 година.

18th Apr2018

Съветът на земеделските министри на ЕС обсъди как да се гарантира по-справедливо третиране на малките и средни фермери

by Орало

Министрите на земеделието на ЕС обсъдиха предложението на ЕК за директива относно нелоялните търговски практики по веригата на предлагането на храни по време на редовното заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Люксембург под българското председателство. Те приветстваха предложенията за осигуряване на по-справедливо третиране на малките и средни ферми и земеделски предприятия.

„Крайно време е да възстановим баланса в хранителната верига. Искаме да се уверим, че малките земеделски стопани и търговци на дребно функционират в справедлива и здрава търговска среда и че не се толерира злоупотреба или нелоялни практики. Приветстваме предложението на Комисията и сме готови да работим конструктивно с Европейския парламент, за да може директивата да бъде приета възможно най-скоро“, заяви министър Румен Порожанов. Той допълни, че намирането на решение на този въпрос е от ключово значение както за българското председателство, така и за много от държавите-членки на ЕС. Работата по директивата ще продължи подробно на техническо ниво.

На заседанието  българското председателство организира  и дискусия по темата за разхищението на храна. Близо 1/3 от храните, произведени за човешка консумация  (около 1,3 милиарда тона годишно) се губят или разхищават в световен мащаб. Това е постоянен проблем, който се нуждае от незабавни действия. Министрите направиха преглед на постигнатото по изпълнение на заключенията на Съвета от 2016 г. по въпроса и очертаха следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети.

„Не е приемливо една трета от цялата храна, която произвеждаме, да бъде изгубена или пропиляна, преди да достигне нашите маси. Особено в свят, в който има все повече хора, които трябва да се хранят. Днес Съветът препотвърди ангажимента си за справяне с този проблем в съответствие със заключенията си от юни 2016 г.“, каза министър Порожанов.

Министрите на ЕС проведоха и първи обмен на мнения относно многогодишния план за рибните запаси в западните води. Предложението, което е предназначено да възстанови дънните запаси и да ги поддържа на устойчиви равнища, засяга флотовете на Белгия, Германия, Франция, Ирландия, Испания, Португалия и Обединеното кралство в Атлантическия океан.

След срещата министър Порожанов даде пресконференция, в която участва и европейският комисар Витенис  Андриукайтис, отговарящ за здравеопазването и безопасността на храните.

Pages:12345»