02nd Aug2017

Интервю на път с д-р инж. Ценко Ценов, директор „Гори и лесовъдски дейности”, ИАГ

by Орало

Лятно утро, път през ширналите се зелени гори на Родопите и голям късмет за журналистите в буса, пътуващи заедно с г-н Ценко Ценов, който с охота отговаря на техните въпроси, защото много са нещата, които знае за гората и иска да сподели…

Г-н Ценов, ще споделите ли за нашите читатели, защо отиваме в района на Ардино и какво точно означава съхнеща гора?

Д-р инж. Ценко Ценов

Регионът, който ще посетим се намира в Източните Родопи и се характеризира с голямо биоразнообразие. Тук има влияние от Средиземно море, смесване от италианска растителност, колхидска растителност, която е от източната част и разбира се, умереноконтинентално влияние. Това дава възможност тук да бъдат представени едни от ендемитите на Балканите, какъвто е благунът например, той е само на балканския път, един от видовете дъб. Тук се намират и едни от най-пространните гори, именно най-южното разпространение на елата, което е на около 1200 м и се намира в местността Гюмурджински снежник, където е естественото разпространение на елата. Във времето този район е бил третиран масово от каракачаните. От тук са минавали стадата, следвайки своя миграционен път – през лятото са на Бяло море, през зимата се връщат към Балкана. Затова са били опожарявани тези райони многократно, с цел да се освобождават площи за паша, откъдето има и едно силно девастиране на територията, едни ерозионни процеси. През годините там е извършена епохална за времето си противоерозионна дейност, със строителство на баражи, укротяване на пороите, много мащабни залесявания за подобряване на горската среда и в резултат на това, в този регион са застъпени много иглолистни „изкуствени” гори. Ние ги наричаме иглолистни култури, защото са създадени по изкуствен начин. Тези култури са създавани при високи гъстоти, защото целта е била да се укрепи бързо земята и да се спре ерозията. Те са в комплект и със съоръженията, но това сега има своя обратен ефект, което прибавено и към някои грешки, които ще видите на място по време на дискусията, в момента възниква проблема със съхненето на горите, което се дължи и на възрастта, около 40–50-годишни вече са тези гори и при такава голяма гъстота започват да си пречат, конкурират се. Те изсушават още повече, издърпват влагата, тъй като аспирират през цялата година, понеже са вечно зелени. Когато растежът им отслабне, тези дървета стават гостоприемник на различни болести и нападения от различни насекоми. Като добавим и това, че от време на време имаме и такива природни, наричани абиотични фактори, каквито са различни снеговали, ветровали, ледоломи, при тях пада много дървесина, много дървета, които ако не се усвоят своевременно, всички фактори увеличават плътността на заболяванията. Интересно е и че това е регион, който има традиционни привързаности към гората. Тук хората, когато се е залесявало, са носили на гръб земя с торбички, за да създадат горска среда. Правили са прагчета, укрепвали са, носели са пръстта, залесявали са, само и само да се намали ерозията. Знаете, че там се намира една от най-поройните реки Върбица, която, мине не мине време и чуваме за нея. А не е само тя, има и други, като Арда…

Съхнене на горите в Кърджалийско.

Предполагам, вече имате изготвени стратегия и план за справяне с този отдавна наболял проблем за съхненето на гората?

Цялата горскостопанска дейност е уредена предварително чрез изготвянето на един план. За всяко горско стопанство, за всяка горскостопанска единица, защото вече освен горските стопанства имаме и общински лесничейства, имаме и частни собственици. Този план е горскостопански план, валиден за десет години. Изготвя се от специалисти: инженери, проектанти, които правят оценка на горите и планират мероприятия в тях за десетгодишен период. С тези планове се определя и възможният добив на дървесина и другите добиви – странични ползвания, прави се противопожарен план, прави се ловно-стопански план. По всичко това работят всички, ангажирани с гората. В такъв план се определя, че в конкретни гори трябва да се проведат конкретни сечи. Понякога това са редовни сечи, които се планират за десет годишен период, понякога се коригират, когато възникнат чрезвичайни ситуации.

Примерно, в настоящия случай е необходимо да се преборим със съхненето на горите или да минимизираме разпространението на корояда и тогава, наложително се организират санитарни сечи и те изместват другите редовни сечи. За всяка една такава сеч има процедура за нейното разрешаване, т.е. всичко подлежи на контрол. Процедурата включва предварително отбелязване на терен на дърветата, които ще бъдат отсечени, те се маркират, след което се прави опис на тези дървета. На базата на този опис се издава позволително в електронната система, която е в Изпълнителна агенция по горите. В нея имат достъп строго определени лица. Това са инженери, които отговорят на определени изисквания. Те получават един код, с който влизат в системата, кодът е персонален и след издаване на това позволително, ние виждаме в цяла България и колегите от структурите отдоллу, къде е издадено позволителното и за кой регион. С това позволително, те вече получават разрешение за сеч в съответната гора. Независимо че могат да бъдат включени в съответния план, ако не е издадено такова разрешително, не могат да осъществяват сеч в гората. Трябва да има маркиране, трябва да има граници на насажденията, трябва да има изготвен технологичен план, т.е. да се каже откъде ще мине дървесината, къде ще се стоварва, къде ще бъде складът. Всичко това е разписано. След като бъде изготвено всичко това, се предоставя правото за тази сеч на специализирани лица, не може всеки да води такава сеч. Това са фирми, които се регистрират в нашия регистър. Ние имаме регистър за тези фирми, имаме и регистър на лицата, които издават позволителни.

Фирмите започват да добиват дървесина. Всяка фирма има назначено лице с лесовъдско образование, което е задължително, за да бъде регистрирана с договор, който ние проследяваме. След като започне сечта, може да бъдат извършвани контролни проверки, както от органите на горските стопанства – те сами да си извършват вътрешен контрол, така и от нашите контролни органи, ние имаме регионални дирекции по горите с горски инспектори, които отиват на място, проверяват как се извежда сечта, какво се прави. След като приключи сечта се прави една оценка – как е извършена сечта, има ли нарушения, правилно ли е изведена, за което се съставя и съответният констативен протокол, който се качва пак в тази система. От същото лице, което издава позволителното: то прави оценка на сечта и слага подпис накрая в системата, с което казва – сечта е изведена правилно, или неправилно, има остатъци, което е възможно да има такива остатъци, изобщо всички обстоятелства около провеждането на сечта. Този констативен протокол е качен в системата – позволителното, транспортирането на дървесината се извършва с превозни билети и те също са в ситемата. Те, заедно с констативния протокол са в системата, която е отворена и може да се наблюдава от всички, независимо дали са служители или не са служители на Агенцията. Всичко това се вижда на сайта на Агенцията. Естествено нашите специалисти имат по-разширен достъп, те могат да видят вътре подробности, обеми, кой го прави, как го прави. Това може да се види на един монитор за цялата страна. Например за миналата година сме издали 66 хиляди разрешения за сеч. От тях около 26 хиляди са за частни недържавни гори и чрез системата ни може по всяко време да се провери дали има някакъв проблем, има критерии и показатели, по които може да се проверява. В тези планове също пише къде ще се залесява и колко ще се залесява, как ще се трасформира от стара гора към млада гора. Всичко това е разписано в тези планове. За всяко залесяване, допълнително в плана се прави един технологичен план, за всяка една предвидена за залесяване площ, в който план се разписват точно: видовете, бройката, начина на залесяване и това се утвърждава от нашите регионални дирекции. Ако липсва такъв план, не може да се залесява и да се следи за произход на фиданките, тяхното качество, наличието на сертификат или неговата липса – включва се целият процес. Там се описва как се извършва залесяването, как се почиства площта, как се извършва подготовка на територията, как се извършва самото залесяване – механизирано или с ръчни инструменти, дали с едроразмерни фиданки, дали с контейнерни фиданки, начина по който ще се извършва отглеждането на тези гори. След като се създаде културата, това се записва в регистър – за всяка нова площ, за всяка нова гора, ние водим регистър. Той се вади от контролните органи, т.е. от нас (ИАГ). Ежегодно се прави инвентаризация на тези гори. Това включва посещение на място и преброяване на прихваналите се фиданки, както и на тези, които са изсъхнали. Това е един мащабен процес, заложен в този план. Друго включено в плана е, че трябва да се направят противоерозионни елементи – това са такива мероприятия като направа на баражи, на кльонажи, на прагчета. Т.е. всичко необходимо е заложено в този план и се следи за неговото изпълнение. Изготвя се и противопожарен план, в който се класират горите по класове на пожарна опасност. В него се описват местата за депа за инструменти, площадки за хеликоптери, водоснабдяване, къде трябва да се направят минерализовани ивици, бариери. Той се изготвя независимо от собствеността за всички гори. Той се финансира от държавата, докато горскостопанските планове са по собственици. Там се планират другите мероприятия. По-малките собственици правят програми, а предприятията и общините правят планове, тъй като се касае за по-голям обем от дейности. В тези планове са разписани и ловните стопанства – разпределените райони на ловните дружинки, подхранване на дивеча, къде ще има ниви, къде ще са разположени хранилки, къде ще има убежища, където няма да се ловува, къде ще има интензивни участъци. Това се описва в отделен ловно-стопански план и той също е за всички гори, т.е. за цялата територия. Тези планове са актуализират на всеки десет години. Изготвя се една оценка на горския ресурс за цялата страна. Досега се правеше по територията на горските стопанства, но вече има заповед да се прави по територията на общините, тъй като така по-лесно ще се интегрира и координира с Министерството на териториалното развитие, където делението е по общини.

Складирана дървесина от санитарна сеч.

А как се отчита сечта в страната, с цел определяне на загуби или печалба за горското стопанство?

Самите сечи се отчитат два пъти годишно, оценяват се, а на всеки пет години се правят допълнително още пет отчета. Ежегодните отчети са свързани с площите и с добивите. Останалите отчети са свързани със запаса на горите, т.е. с прираста. Това е дървесината, която прераства за периода, с дървесните видове, разпределение по площи на дървесните видове, следи се как се развива структурата на горите, функциите на горите – специални предназначения, стопанско предназначение, защитни гори, всичко това влиза в едни отчет за цялата страна. Има го по региони и обобщен. И най-накрая се прави отчет, който дава представа как се развиват горите, каква е тяхната пълнота – дали са разредени, дали са в нормална пълнота, дали са много гъсти. Така се добива информация с натрупване на всеки пет години. Също така се прави и надзор на всеки пет години на проведените мероприятия. Например, от дъбова гора е трябвало да стане „млада дъбова гора”, от издънкова гора да стане такава, която е поникнала от семе, т.е. „семенна”, защото те са по-устойчиви. Така се получава информация за развитието на дадена гора и дали тя има проблеми, например – здравословни.

Тоест, отчетите са залегнали в определен порядък в горскостопанския план…

Да, също така в самия план се дава оценка и за здравословното състояние към момента, в който е минал проектантът, правещ оценката на ресурса. Освен всичко това, от тази година въвеждаме едно междинно планиране на по-високо ниво – на областно ниво. В него предвиждаме функциите на горите да бъдат определяни с участието на по-голям кръг от хора. Планът за областта трябва да бъде структуриран по общини. И всяка община, по принципа на обществени обсъждания, представяне на проекти, заинтересовани страни, включително с елемент за „екосистемните услуги”, да организира едно плащане на собствениците от страна на лицата, ползващи благата от една гора. Например, ако са въведени ограничения за сечене „на голо”, защото в по-ниските части има язовир и там има интерес да има постоянен дебит на водата, да се извърши доплащане до размера, в който се ограничава правото на собствениците да добиват приходи от своята собственост в пълен размер. За момента това ще се въведе експериментално за три области – Монтана, Смолян и Добрич. По този начин се опитваме да вкараме повече хора в управлението на горите и то предварително. Тези режими ще бъдат обсъждани от всички. Ще има и ескпертно мнение и когато се консесират (съгласуват), тогава на място вече може да се обсъжда. В някои отношения ние можем да искаме да се спре дърводобива, но местното население може да иска да сече, например дърва за огрев и тук трябва да се направи баланс и при този баланс ще се опитаме да въвлечем най-широк кръг от хора. Естествено, нямаме много големи очаквания за увличане на обществото, но това е подход и ние ще се опитаме да вкараме повече хора в управлението на горите и то да го направим предварително, защото след като сме определили този план, от тук нататък вече всички могат да си правят свои стратегии: дали искат да инвестират в пътища, в бизнес, примерно фирми, които ще изтеглят кредити, за да подсигурят техника, работници, те трябва да имат сигурност. А досега ние не сме привличали обществото по начин, по който да е активно, след това започваме някакви мероприятия, вкарваме пари, а не можем да си осъществим идеята, защото има някакви претенции, в повечето случаи основателни, за това какво да се прави на тази територия. Това ще се опитаме да направим с този областен план. Това е нещо ново за нас, по време на процеса на изработване ще включим и повече хора, ще разчитаме много на местните власти, на кметовете на общини, а и на нашите структури, защото те трябва да са активни. Ние сме заинтересовани да провокираме мислене в хората по тази тема, да участват, за да можем заедно да решим конкретни проблеми на териториите. Особено с тези водоохранни гори, също рекреационни гори, има и защитни гори, които са свързани със защита на инфраструктура, на пътища, особено в Добруджа, в Североизточна България това е много съществено. Това е нещо ново като планиране, имаме го разписано в Закона, имаме го в поднормативен документ – Наредба за планиране и организация. Ако няма такъв план не можеш да сечеш гората. Това е най-добрият начин за превенция за горите.

С наредба трябва да се даде методът за оценка на тази услуга и сумата, която трябва да се плаща. Тези екосистемни услуги в Закона са определени като екосистемни ползи. Те са девет на брой. Сега се спираме на три, защото за другите нямаме готвност, не сме „узрели” и психически и всякак. Затова сме се спрели на водоохранни, на рекреаоционни гори, защото имаме повече практика в България, там са летовища, имаме възможност да правим там оценка. Използваме три методики, които ще стартират в края на тази година или най-късно в началото на следващата, когато ние ще стартираме тази наредба за обществено обсъждане. В работната група сме привлекли експерт от Министерството на финансите, експерт от Министерството на околната среда и водите, неправителствени организации, които имат много проекти в тази насока, те самите наблягат много на тази услуга. Привлекли сме и хора от институти, които защитиха дисертации на такива теми. В момента се прави и една оценка на горите в България – ОМАЙАС, това е една методология свързана с биоразнообразието. Тя обаче няма за цел да направи финансова оценка, тя има за цел да сметне потенциала на нашите гори. Ще пуснем в пространството за дискусия тези три методики, свързани с екологичната рента. Във финансово отношение става дума за една оценка от стотинки на хектар, което е недостатъчно, за да мотивира хората, но истинската цена на екологичното въздействие на горите все още не се дооценява. То няма да даде резултат веднага на следващата година, но екологичното въздействие ще се оцени във времето. Ако обаче сметнем резултата през оценка на въглеводородните емисии, тогава той би могъл да се оцени на около стотина лева на хектар, защото гората е безценна като роля и като функция, извън значението на дървесината. Но понеже човечеството се прехранва и прехраната идва основно от дървесния ресурс, а и с другите недървесни ползи – гъби, плодове и други, получава се един много сложен пъзел и очакваме един голям дебат. Ние работим вече от три години по този проблем. Преди три години подготвихме проект, с който експериментирахме в района на Вършец и Берковица. Имаме и резултат – това, че подготвихме задание за областния план. Нямаме още точна представа колко ще струва този областен план, но сега сме спуснали задание и вече се явиха фирми. Такъв проект ще включва най-малко по три срещи в 26 общини, обществено обсъждане, ангажиране на специалисти, които да разясняват на населението, да го убеждват и всичко това в рамките на 80 хиляди лева. Това е недостатъчно и ние ще трябва да убедим бюджета, защото сме на бюджетна издръжка, да се отпуснат тези средства, защото ползите ще бъдат многократно повече. Там където са язовирите, които имат ползи от водоползването, са готови да плащат и го правят, но тези средства ги взима Министерството на околната среда и водите. Тук става дума за едни вземания и имаме съпротива от тях. Дано да имаме успех и средствата да отидат при този, който управлява горите и най-вече при собственика и то при малкия собственик. В България имаме около 600 000 имота на физически лица, от които са заангажирани над 2 милиона собственици, като 90% от тях са под 20 декара. Как да бъдат мотивирани да защитават една екологична кауза, ако няма мотивировка да получи нещо друго и да пази гората. Това ще бъде един опит, за който работим вече от десет години и ако успеем да го прокараме, това ще бъде венецът на нашите усилия.

Не на последно място ние се опитваме да направим една национална инвентаризация на горите. Тя се прави по определена методология, алтернативна на досегашния начин на оценка. Това е правено вече в европейските държави, правено е по 6–7 пъти вече. Получава се чрез „залагане” на неявни, скрити площи в гората, без да се обявяват, за да може да е истинска. Прави се от специалисти, които отиват и реперират с JPS-и площи в гората, правят пълни замервания на площите. В тази система ще бъдат включени около 4 000 пробни площи за България, от които се вади статистическа информация за целия ресурс на страната, алтернативно на досегашния начин на измерване, за да си сверим „мерника” – какво притежаваме и при отношение на обема на дървесината като запас, и по отношение на видовете вътре, и по отношение на сечите, които се водят и дали има проблем, по отношение на биоразнообразието също и по отношение на пътната инфраструктура. Това сега се подготвя и ще бъде стартирано в това предприятие, където отиваме сега – Южноцентрално държавно предприятие.

Може ли да поговорим малко за икономически параметри, например за цени на дървесината?

Тенденцията в Европа е вече да не се търси обем дървесина, а качество. С по-малко отстранени дървета да се гони същия икономически успех, като от голям обем дървесина. Наскоро бях на един пазар в Южна Германия, в провинция Саарланд, където един кубик дървесина стигаше 2000 евро, един кубик от Брекина – 12 000 евро, а имаше една секция от круша, която струваше 16 000 евро, приравнено към кубик, защото нямаше и един кубик. Това показва, че когато се произведе в една гора добра дървесина, изваждаш един кубик, който има добра цена, а останалата гора остава, защитаваш я. Ние се опитваме да приложим такъв подход в България, с помощта на специалисти от тази провинция – те дойдоха тук, да ни обучават да произвеждаме такава дървесина по един много стар френски метод. Навремето, преди 200 години, французите са искали да направят качествена букова и дъбова гора, за да имат качествена дървесина за производството на кораби. При този метод всяко едно дърво се оглежда чрез индивидуален подход към него. На територията винаги остава гора, което има по-голяма механическа устойчивост при природни явления, напр. бури, запазва се разнообразието от дървесни видове, за да може да се избере различно качество и се получават дървета, които имат развити добри външни белези, ние ги наричаме хабитус – това е характеристика с високи, големи корони, прави стъбла и дълбока коренова система. По този начин развито едно дърво може да живее по-дълго – да изкара 200–300 години, като си запазва качеството и можеш да го вземеш тогава, когато е крайно необходимо. Т.е. няма да се хаби дървесината, ти го имаш като качество, то си стои „на корен”, изпълнява си всички други функции и когато дойде време, ти го отсичаш, за да вземеш качеството, а не като при житото например, което узрява и ти задължително трябва да го ожънеш. Този подход е много правилен, защото дава възможност за създаване на смесени, устойчиви във времето гори. По този начин се защитаваме от изненади. Ако имаме повече такива гори в България, ние ще сме готови за бъдните поколения, когато може да се окаже, че имат много голяма нужда от такава дървесина и няма да чакат сто години, защото тя ще им трябва в момента, а не след сто години. Този подход го експериментирахме и сега го прилагаме частично във всички региони. Такова отглеждане започва от най-млада възраст, със система от грижи към гората, за да се формират такива дървета с такива качества. В България сме го кръстили „Саарландския метод”.

Сега ни предстои да посетим обекти, където ще видите най-ясно изразени петна болна гора, нападната от корояд и патогенни гъби, а това са: с. Бойно – обекта е на Държавно ловно стопанство Женда, община Кърджали; територията на горско стопанство Ардино, там ще видим как се работи в короядно петно, какви сечи се водят, ще видим друго корояадно петно, в което не се задейства сеч, тук ще представим малко информация за короядите, биология и ще покажем феромоновите уловки какво представляват; следващия обект е в с. Светулка, където има обект с продължаващо интензивно съхнене на иглолистни култури.

записа Красимир Пеков

02nd Aug2017

Горите на Родопите съхнат, предупреждават институции и учени

by Орало

Изнесен форум в гората, за гората…

Зам. министър Атанас Добрев

„Заедно с водещи представители на лесовъдската наука, неправителствени организации, централна и местна власт, трябва да уведомим медиите и обществеността, че гората на Родопите съхне. Голяма част от територията на страната е поразена от корояд и гъбни вредители, това налага взимането на спешни мерки“. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на инспекция в горските територии на ДГС Ардино и ДЛС Женда, поделения на Южноцентрално държавно горско предприятие. Присъстваха областните управители на Кърджали – Никола Чанев, на Смолян – Недялко Славов, зам. областен управител на Кърджали Владимир Гърбелов, зам.-кметове на община Ардино – Недми Ходжолов и Наско Кичуков, началник Сектор „Гори” – Ерсан Исмаил, директорът на Южноцентрално държавно предприятие Ботьо Арабаджиев, представители на следните дирекции: Регионална дирекция по гори – Венци Фурлански, Регионална дирекция по горите в Кърджали – Юсеин Ефендиев, областна дирекция „Земеделие”, Кърджали – Йорданка Гочева, и областна дирекция „Земеделие” в Смолян – Ваня Георгиева, РИОСВ Смолян – Екатерина Ганчева, както и акад. Александър Александров от СУ „Св. Климент Охридски” и проф. Иван Палигоров и директорът на ИАГ – Григор Гогов, Валентин Карамфилов – зам.-директор, от Лесозащитна станция Пловдив – инж. Пенчо Дерменджиев. Участие още взеха учени от Института по гората към БАН и Лесотехническия университет.

Григор Гогов, директор на ИАГ

Изнесеният форум в гората, за гората откри директорът на ИАГ – инж. Григор Гогов, който скицира какви са мерките за справяне с проблема – съхненето на горите. Основна причина за увеличаване на нападенията от корояди е добрата хранителна среда за развитие им. Голямото количество увредена дървесина – над 2 млн. куб. метра от абиотични фактори – ветровали, ветроломи, ледоломи и снеговали и невъзможността за бързото ѝ извличане и усвояване в рамките на 1 година, поради високия процент недостъпни терени, са фактори, изискващи адекватни мерки за спасяване на гората. „Мерките са набелязани преди месец и са в ход. Държавните предприятия, в едно с Изпълнителната агенция по горите започват работа по всички насаждения. В момента имаме проблем с работната сила, но смятам, че той ще се разреши с придвижване на техника и работна ръка от другите предприятия. Петната от съхнеща гора се развиват с една геометрична прогресия. Преди да започнем сечите сме набелязали мерки, с които да възстановим тези терени – тъй като предстои една промяна на ландшафта, ще изчакаме един вегетационен период, за да видим какво се е случило ….. Инвазивните и нежелателни видове ще бъдат отстранени и там, където е необходимо ще се предвиди залесяване с фиданки. Т.е. където естественото възобновяване не може да се справи само, там ще се намесим ние като специалисти и надявам се, тези терени няма да останат в един нелицеприятен вид.”

Академик Александър Александров

„Процесът е обезпокоителен и е наложителна спешна човешка намеса”, заяви академик Александър Александров от Института по гората към БАН. „Короядните петна се разширяват, понякога и с метър на ден и трябва да лекуваме тази гора и това става със сеч. На места се засяга и дървесината около короядните петна, където короядът се е преместил и започва да ползва хранителната среда”, каза още той. „Да се отсече сухото, обаче не само сухото, а и това, което е около сухите петна, тъй като короядите са напуснали сухите петна и те се преместват в съседните дървета, където започват да ползват хранителната среда. Поради тази причина трябва да обясним на обществеността, на неправителствени организации, на мас-медиите, че е необходима спешна човешка намеса, а тя е отсичане на изсъхналото и край него на всичко това, което има признаци за корояди. Там лесозащитните станции, а те са три в България, ще окажат необходимата помощ, тъй като те знаят как, а и другите колеги в практиката също така са наясно. Това, което има да се решава не е по силите само на нашата агениция, а и на Министерството. И други министерства имат отношение – това са Министреството на околната среда и водите, тъй като националните паркове са към тях. И там проблемът е същият, даже някъде е по-сериозен. Освен това –тези сухи петна след известно време стават огнища на пожари и това ще наложи и включването на Министерство на вътрешните работи да вземе участие. Може би Академия на науките и Лесотехническия университет имат дял в тази дейност и трябва да обясним нашите намерения, защото понякога някои неправителствени организации не са съвсем коректни, когато започват да обвиняват лесовъдската колегия, че тя сечала и т.н. Има лечение, което е само сеч. Това, което има да се решава не засяга само институциите, а и всички собственици на гори. Предстои труден период на извличане и усвояване на тази дървесина и нека да оставим лесовъдите да си свършат работата”, подчерта акад. Александров.

Валентин Карамфилов

Валентин Карамфилов – зам.-изпълнителен директор на ИАГ, заяви, че иска специално да акцентира върху две неща, използвайки присъствието на областните управители от Пловдив и Смолян, на кметове на общини и журналисти: „Първо, по силата на Закона за горите, защитата на горите е задължение на собствениците и се изпълнява за тяхна сметка. Три са формите на собственост – държавна, общинска и частна. За държавните горски територии, които доминират, отговорни са управляващите, това са държавните предприятия горски и ловни стопанства. За общините, това са общинските съветници, кметовете и структурите, каквито са длъжни да имат, когато са собственици на гори, за частниците – всеки носи отговорност, еднолично или като съсобственик. Проблем е, когато се започне усвояването на увредена от корояд и патогенни гъби гора и се окаже, че собствеността е мозайка от собствености, тя е заедно и държавна, и общинска, и частна. В момента сме в процедура по издирване на собсвеници на частни имоти. Ако общината или частния собственик са известени за заболяването и не могат да се справят, то биха могли да сключат договор с държавното горско или ловно стопанство и за сметка на стопанството да си получават парите от реализираната дървесина. При тези, които не можем да открием, ще влезем принудително в техните имоти, защото няма и как да оставим увреденото петно да продължава да заразява околната гора. На техните партиди, на среден кубик „обезличен” на средна продаваема цена, ще стоят пари на тяхна сметка и когато си ги потърсят, ще си ги вземат. Това е много важно и разчитаме на областните управи със съответната информационна кампания, включително и ние, което трябва да правим, да обясняваме на горовладелците какъв е проблемът и как трябва да се справят с него. Второ, много важно – това е една много желана трансформация. Тя трябваше да стане още преди години, досега трябваше да се започне усилена работа. Тези гори вече са си изпълнили предназначението и те вече са обречени. От тук нататък ще съхнат. Ако не е корояд, ще е сечко, ако не е сечко ще е гъботворка, патогени има най-различни. Номер едно задача сега е да се усвои тази дървесина, защото всички губим, ако се бавим. Тази дървесина, ако я оставим, тя ще се похаби, ще изгние и освен зарази и болести, няма да може народното стопанство, най-общо казано – всички собственици, да си получат това, което заслужават. Още, виждате, че отдолу почти навсякъде израстват и има хубав естествен подраст, така че с изсичането ще подпомагаме естественото възстановяване и така правим една трансформация, която ще бъде в полза на местното население. Защо? Тези монокултури, тези изкуствени иглолистни гори, които са създадени, те изсушават почвата. Местните знаят и са говорели, че: „Тук имаше рекички и ние ловяхме риба. Във всички кладенци имаше вода. Сега няма.” Кладенците са изсъхнали, защото иглолистната дървенсина транспирира няколко пъти повече влага, отколкото широколистната. С тази трансформация – иглолистни–широколистни, много бързо ще се залесят териториите и те няма да останат голи. Освен това хидроложкия режим ще бъде много по-добър. Това включва и всички други функции. И още, което г-н Карамфилов сподели е, че „Широколистната гора е „топла” гора. В нея има гъби, има билки. В иглолистните гори – отдолу няма нищо. Има кисел хумус и не бива да съжаляваме. Ако някой трябва да съжалява за тези гори, най-много ще съжаляват лесовъдите, защото това е тяхно дело. То е правено и с усилията и на българския народ. Било е време на крупни, мащабни залесявания. Няма защо обаче да роним сълзи, дошъл е момента, трябва да започнем активна трансформация. Това, което виждаме сега като проблем, е от бездействие, т.е. няколко ръководства просто не са имали досега куража да вземат решение за активна дейност, а процесът на трансформация ще трае около 15–20 години.”

Размерът на засегнатите площи е много динамичен и не може да се направи точна оценка, но по последна информация са приблизително около 300 хил. дка. В последните години проблемът се разраства и разширява. От средата на 2016 г. в страната се наблюдават тревожни тенденции за увеличаване на размера на засегнатите иглолистни култури. В сравнение с 2015 г. е регистриран ръст на засегнатите площи от 66 хил. дка на 180 хил. дка или близо 3 пъти. Само до месец юли 2017 г. засегнатите площи са колкото за цялата 2016 г. Съхнещите гори са с възраст 40–50 години, която се определя като пределна за тези изкуствени насаждения, посочиха представителите на научните среди.

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите Григор Гогов заяви, че в засегнатите райони са ограничени сечите на здрава дървесина и се дава приоритет на усвояване на увредената.

Станислава Пекова
снимки: Красимир Петков