29th Apr2017

Отворено писмо от Национална асоциация на животновъдите (НАЖ), малки и средни животновъди

by Орало

Публикуваме Отвореното писмо на НАЖ до президента, министър-председателя и министъра на земеделието и храните на Република България без редакция и съкращения.

                  ДО

ГЕНЕРАЛ РУМЕН РАДЕВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

   БОЙКО М. БОРИСОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

 

 ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА ЖИВОТНОВЪДИТЕ (НАЖ),  МАЛКИ И СРЕДНИ ЖИВОТНОВЪДИ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕМИЕР,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Изразяваме нашата позиция и крайно безпокойство, от изключително задълбочаващата се криза в сектор животновъдство. Която стигна своя връх през 2016–2017 г. 60% от фермерите са на ръба на тотален фалит. Не само, че не можем да обслужваме кредитите си, а и почти невъзможно да изхранваме и семействата си. Криза, която от 25 години се задълбочава все повече и повече. През последните 10 години 500 хиляди земеделски производители (ЗП) преустановиха земеделската си дейност и напуснаха страната. През тези годините никой не обърна внимание, никой не даде гласност на проблемите, никой не взе решение да ни помогне и да ни защити. Станахме свидетели на източване на милиарди, от които минимална част достигнаха до реалните животновъди; станахме свидетели на непрекъснато променящи се правила, толкова често, че не ни дадоха възможност да планираме дори месеци напред, а за да се развиваме е необходимо да планираме поне за три годишен период; налагане на, все повече и повече, непосилни изисквания и задължения към производителите; станахме свидетели на непрекъснат лобизъм и обслужване на едни и същи интереси, но не и на интересите на обикновения, реален български животновъд. Всяка година полагахме неимоверни усилия да оцелеем, с надеждата че следващата нещо ще се промени. Промени се единствено това, че с досегашната политика на управление, сектора е на път да се превърне в промишлен, а малкия и среден бизнес да бъде унищожен. А това ще превърне България в прецедент пред света, където навсякъде се толерира именно малкия и среден бизнес. Да вземем за пример Полша – там в повечето ферми се отглеждат по 7–8 до 10 крави. Някои от тях са под селекция. Дори и едно животно да е под селекция в стадото, то се субсидира. В Швейцария 98% е делът на малките и средни ферми. А при нас отново е поставено ограничение: минимум 20 животни от една порода е необходимо да бъдат под селекция, за да получат стопаните субсидии за тях. Ако отглеждаме, например общо 40 крави под селекция – 5 от тях са от една порода, 10 от друга, 15 от трета и 10 от четвърта, няма да получим субсидии за тях. Но ние сме преценили, че точно в такова съотношение на породите  са ни необходими, за да произведем например сирене, с определено качество и показатели. Едната порода е с висок – млеконадой, другата – с висок маслен градус, третата – дава мляко с по-високо съдържание на белтък и т.н. Кой и по каква причина реши, че ще ни го забрани, като ни лиши от субсидии – нима това е нарушение, за да бъдем санкционирани? И защо?

Изразяваме позицията на нашите членове, както и на хилядите животновъди,  чиито интереси са засегнати от проекта за изменение и допълнение на Наредба 3 от 17 февруари 2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания:

  1. Предложените промени в чл. 18, касаещи схемите за подпомагане на овце-майки и кози-майки, изцяло изключват от подпомагане и субсидиране хиляди български ферми, отглеждащи овце/кози, които не са под селекционен контрол, не са в планински район или ако са в планински район имат повече от 49 животни регистрирани в животновъдния си обект. Т.е. в проекта на Наредба 3 са предложени  само две схеми за подпомагане на стопаните:
    6. схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки в планински райони (10-49 животни);
    7. схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол;“

Това предложение според нас е изцяло нерегламентирано и подлагащо на дискриминация хиляди български фермери, които особено в такъв критичен момент за оцеляването си, ще бъдат лишени и от субсидиране, без което на този етап, е невъзможно да излязат от кризата, в която се намира целия сектор Животновъдство. Хиляди са земеделските производители в страната, които отглеждат овце/кози, които не са под селекционен контрол и не са в планински район, а има много които са в планински район, но отглеждат повече от 49 ДПЖ и стадата им не са под селекция. И Защо е необходимо да се стимулират с почти трикратно по-висока ставка на субсидията животни, които са под селекция, в сравнение с останалите. Именно неселекционните животни имат нужда от по-високо стимулиране, защото те са с по-ниска продуктивност, а разходите за отглеждането и на двата вида са еднакви.

  1. По същия начин стои въпроса и с предложените мерки за млечни крави: В планинските райони ще се подпомагат от 5–9 млечни крави и те нямат изискване за доказване на количество мляко през годината. А всички останали, които са в планински, в необлагодетелствани райони и други равнинни територии, и имат повече от 9 крави, как ще докажат необходимите количества мляко, за да получат субсидиране, при трудните условия, в които отглеждат своите животни и постефекта на ваксината срещу нодуларен дерматит, при което намаля повече 10 пъти млечната продуктивност на кравите.
  2. Обвързаната подкрепа, за ЕПЖ и ДПЖ, и наложеното изискване за доказване на определени количества мляко от животно, чрез представяне на счетоводни документи издадени единствено от Млекопреработвателни предприятия или лицензиран изкупвач, отново поставят фермерите в неравностойно положение, в крайна зависимост от Мандрите, които от своя страна, нямат вменени никакви задължения към животновъдите, нещо повече – ТЕ НЕ СА ДЛЪЖНИ ДА КУПУВАТ МЛЯКОТО НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ. Проблем, който касае хиляди български фермери. С какво право държавата задължава млекопроизводителите да предават 70% от продукцията си на Мандри – това не е ли лобизъм на нечии интереси – който продължава с години. В случая Държавата трябва да излезе с единна позиция като регулатор на взаимоотношенията Производител – Преработвател. До този момент са вменявани само и единствено задължения на Производителите и само и единствено права за Преработвателите, чиято дейност е изцяло защитена и подпомагана от страна на Държавата. Ако проекта за изменение на Наредба 3 бъде приет, ще се узаконят млеката, които се взимат по 0.20лв., ще стане едно надлъгване със системата. Всеки, който има в близост Мандра, ще изписва тези литри, а останалите просто няма да имат Договори с Преработвател или изкупвач(поради липсата им в близост до района на фермата) и няма да получат субсидия. Никой няма да си продаде кравата, ако тя не може да изкара 4000 или 2000 литра годишно,в зависимост от това дали е под селекция или не. Крава се води в регистъра на БАБХ, като навърши 24 месеца. А ние имаме крави на по 30 месеца, които още немогат да забременеят , но това не означава, че ще ги изхвърлим. Не можем да кажем на кравите си кога да забременеят, кога да абортират, кога да боледуват, колко дълго и на каква цена за лечение да боледуват и колко мляко да дават. Наред с това в ежедневната си дейност не рядко сме спохождани и от форсмажорни обстоятелства, които оскъпяват и утежняват допълнително и без това тежката ни работа. Не е тайна за никой – влиянието на ваксината за нодуларен дерматит върху млечната продуктивност на кравите и не само – зачестиха маститите и абортите. В едно със сушата през 2016г и тежката настояща зима. След ваксинацията фермерите добиват до 10 пъти по-малко мляко от животно, в сравнение с периода преди поставянето на ваксината през 2016г. В момента, при тези ниски добиви на суровина, те не са в състояние да покриват дори ежедневните си разходи, да не говорим за редовно обслужване на кредитите им. Сектора е пред тотален фалит. Тук вече не говорим за развитие, а за елементарно оцеляване. Това са форсмажорни фактори за животновъдите, които не зависят от тях и Държавата е длъжна не само да поеме отговорност за задължителната ваксинация с неизпитани за последствията от тях, ваксини, а и да компенсира животновъдите за загубите, които са понесли.
  3. Отпадане на ограниченията в Наредба 26, които изключително затрудняват регистрацията на фермерите. Наредба 26 поставя поредната „бариера“ пред българския фермер, за свободен достъп до пазара и получаване на реална цена, за произведената от него продукция. А това е в основата на проблемите и поражда нуждата от субсидиране. Ако имаме свободен достъп до пазара и нормални цени за продукцията си, в един момент ще се окаже, че субсидирането може да бъде само един допълнителен стимул, но не и задължително за съществуването на отрасъла, какъвто всъщност се предполага, че е замисълът му.

Спрете досегашното проамериканско налагане на безумни правила, в сектор Животновъдство, който за разлика от САЩ, при нас е в многократно по-малък капацитет на развитие, при многократно по-нисък стандарт и условия на живот. Не бихме приели и оправдателните Ви аргументи, за това че някои изисквания трябва да се приемат, понеже ги има и в Европа, защото България няма стандарта на живот, като останалите Европейски страни, ние нямаме условията,  които останалите страни членки на ЕС са осигурили на  нашите европейски колеги, не получаваме и техния размер на субсидиране, за да се изисква от нас достигане на европейски стандарти. Освен това всяка държава, независимо от членството си в ЕС, има право да решава какви изисквания и до каква степен е възможно да наложи на фермерите си, с оглед на специфичните им потребности, произлизащи от условията на живот в нея, с които са принудени да се съобразяват. Право, от което се е възползвала всяка страна членка на Европейския съюз, но не и България.

Секторът се нуждае от спешни и адекватни мерки, изразяваще се в смяна на модела, който доказа, че не е ефективен и не може да произведе нужните животински храни, от които обществото има нужда. Новият модел трябва да стимулира фермерите да произвеждат повече и по качесвена продукция, с която да задоволян нарастващото се търсене на пазара. Отстраняването на Проф. В. Николов като изпълнителен директор на ИАСРЖ е само първата стъпка към промяната. Настояваме да се назначи експертна комисия, която да провери дейността на РАЗВЪДНИТЕ АСОЦИАЦИИ и контролиращият орган ИАСРЖ. За 10 години в сектора са наляти повече от 1 милиард лева, а броя на животните намалява, средната продуктивност пада, намалява и общият обем на производство. За 10 години няма нито един доклад, който да показва тенденциите на развитиена животновъдството, и на отделните браншове също. Нуждаем се от кардинална, цялостна промяна на системата, от изцяло нови ръководни кадри и експерти. Настояваме пред държавните лица ПРЕЗИДЕНТА и ПРЕМИЕРА да органозират публичен дебат по проблемите на животновъдството и изхранването на нацията. Ние малките и дребните животновъди имаме решение и модел, който желаем да изложим пред цяото общество, защото нямаме никакъв достъп до обществени и други медии. Ако не извършим тази промяна на модела през тази година ще фалират над 60% от фермите и през следващте години ще бъде унищожено родното производсво на животинска продукция. Това ще предизвика обезлюдяване и заличаване на българските села. Изчезнат ли селата, изчезваме и ние българите, изчезва и България. Ето с това ще влезем в историята, като държава която се е самоликвидирала от политическа алчнос. Срамно е една такава велика нация която през 1939 година, с воловете и дървеноторало е успялвала да произведе храни ,с които може да се изхранят 30 милиона души, днес с техника и евпопейски субсидии да има 300 хиляди гладуващи и да разчитаме на милостта на хранителните вериги, да нахранят собственият ни народ. Българският народ и българският селянин никога не са подлагани на такова унижение – да го храни М.Манолова. С тази неадекватна политика и налагането на директиви, които не са свързани с традициите и бита на българският селянин, ликвидирахме животновъдството, което е основният поминък на българските села, а това доведе и до демографска катастрофа. Изчезнали са 200 села и са на път още 400, изчезва един цял регион – Северозападна България И НИКОЙ НЕ КАЗВА НИЩО И НЕ ПРЕДПРИЕМА НИЩО. Ако сте държавници и родолюбци, каквито претенции имате, ще се отзовете на нашите искания, които не са неизпълними. Ние искаме да останем в родните си села и да произвеждаме храни, от които обществото се нуждае. Крайно време е да се говори и по този въпрос, а не само за енергийните проблеми, защото храната, която консумираме е също енергия и то енергия, която няма алтернатива и благодарение на нея ние сме живи. Храната не е даденост, тя се произвежда от селяните, с много труд, любов и всеотдаденост. Затова в църковните обреди се боготворят даровете на селският труд – ХЛЯБА, ЖИТОТО И ВИНОТО. Ликвидирането на мирният селянин, който ни храни е ГОЛЯМ ГРЯХ. Надяваме се, тези които сториха това, да си получат божието наказание, защото от нас не го получиха.

Иван Михов, Камелия Генова, Иван Чанлиев, Н.с.І.ст. Йордан Малджански

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*