02nd Feb2016

Специалисти от три държави търсят подходи за решение на трансграничния проблем със съхненето на горите

by Орало

Горски експерти и мениджъри от България, Сърбия и  Македония обсъдиха на конференция в Кюстендил проблемът със съхненето на горите.

Близо 2,5 % от горските насаждения, или 94 хиляди хектара иглолистни насаждения в България, са засегнати от заболяването „върхов корояд”, посочи заместник-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов. „Проблемът се разпростира по върховете на дърветата и не признава държавни граници, а изсъхналите дървета са потенциално опасни и за възникването на горски пожари. Затова е важно с общи усилия и на съседните държави, с които имаме общи горски територии, да се подходи към разрешаването му, посочи заместник-министър Костов.

По време на презентациите стана ясно, че и в трите държави-участнички в конференцията се наблюдава обща тенденция на засилване на интензитета на нападенията от вредители в последните 2 години – 2014 и 2015.

Общо 8 представители на Република Македония участваха в дискусиите – двама учени от Шумарски факултет към Университет „Св.Кирил и Методий” в Скопие и шест експерти от държавното горско стопанско предприятие „Македонски шуми” – Скопие.

Македонските колеги направиха подробна презентация на заболяванията по иглолистните гори по видове насаждения и райони, като представиха процеса на развитие на заболяването в историчен план. Проф. Стерия Начески от Шумарски факултет към Университет „Св.Кирил и Методий” в Скопие посочи, че първо такова съхнене в Македония е забелязано през 1993г. в района на Малеш, Беровско. Той посочи, че през 1996г. са били описани 80ха, нападнати от корояди, като през годините тенденцията е варирала двупосочно, но към 2004 поразените територии вече са над 3000 ха, със силно увеличение през последните две години.

Проф. Начески очерта и подробна картина на етапите на биологичното развитие на различните видове вредители, като акцентира върху връзката на увредата и съхненето на иглолистните горски насаждения със студоломите и ледоломите. Той сподели и конкретни методи за третиране на увредените насаждения и на подрастващите насаждения, като информира, че по научни изследвания са утвърдени 12 вида на корояди, които увреждат боровите насаждения в Македония.

Проф. Николчо Велковски от същия университет запозна с актуалния статус на горските иглолистни насаждения в Македония и с провеждането в страната на отгледните и санитарните сечи. Той представи и мерките за подобряване на здравословното състояние на иглолистните насаждения, като очерта най-честите причини за повреда по тях. Сред тях са физиологичното отслабване поради ненавременно провеждане или непровеждане на отгледни и санитарни сечи както и въздействие на биотични и абиотични фактори, което допринася за допълнително отслабване на насажденията и превръщането им в по-лесен таргет за вредители. Тук допълнително им влияят и климатичните въздействия и други инсекти, които допълнително ги отслабват.

Шестима бяха представителите на горската общност от Република Сърбия. Изследователят от Института по гората в Белград и в Факултета по гората към Белградския университет Д-р Иван Миленкович представи най-разпространените заболявания и вредни насекоми по иглолистните култури. Той специално обърна внимание на заболяванията по елата, като посочи, че най-честият сценарий на развитие на повредата е когато през сухите лета се появяват инфекции от имел и гъбни заболявания по корените. По отношение на черния и белия бор най-важните повреди са болестите по иглиците, летораслите и гъбите на корените, вследствие на населването с насекомни вредители. Подобна ситуация се наблюдава и при смърчовите стъбла, са установили сръбските изследователи.

Д-р Миленкович обърна внимание, че в повечето случаи освен директни повреди, се получава и ефект на верижна реакция. Такава реакция настъпва и когато насажденията са пострадали от горски пожари.

Зам.-изпълнителният директор на Държавното предприятие „Сърбияшуме” Гордана Янчич представи подробно организацията на горския сектор в Република Сърбия. Тя обърна внимание, че 53% са държавните гори в страната, управлявани в 17 регионални дирекции и 47% са различните форми на частна собственост в горите. Тя представи и актуалния статус на горите в Сърбия, като подчерта, че първите наблюдения на увреда от корояд в страната са били на единични стъбла, група стъбла или на различни площи. По-съществена изява процесът е добил през 2012г., като само за три години до 2015г. увредата е достигнала площ от 25 900ха с обем на увредената дървесина 247 965 куб.м.

Учени и експерти от трите държави се съгласиха с направения от македонските колеги извод, че постоянното наблюдение на здравословното състояние на насажденията и на развитието на популацията на короядите, както и навременното извършване на необходимите мерки за унищожаването им, а също и навременното извършване на огледни мерки в пълна мяра поддържа виталността на гората и допринася за по-добрия им здравен статус, което ги прави по-лесно устойчиви на корояди. Успоредно е важно при нападение на корояд, навреме да се извършва санитарни сечи, с което се ограничава обхвата на увредата в съответното насаждение.

Конференцията „Перспективи и насоки на стопанисване на изкуствените иглолистни гори” е организирана от Министерството на земеделието и храните, Югозападното държавно предприятие и Изпълнителната агенция по горите. В нея участваха близо 100 участника, сред които учени от Лесотехническия университет, БАН, Института за гората, представители на МОСВ, всички браншови и професионални организации от сектора, Асоциация  Общински гори. Доклади представиха държавните горски предприятия, както и регионални горски дирекции, на чиито територии се разпространява този проблем. Поканени да представят свои доклади по този огромен проблем за горското стопанство, бяха и неправителствени и зелени организации от сектора, които винаги проявяват активна позиция по проблемите в сектора, но този път не се отзоваха.

Инж. Дамян Дамянов

Директорът на Югозападното държавно предпирятие, инж. Дамян Дамянов: „Ще се наложи да се извършат „санитарни сечи” в засегнатите райони, за се спаси останалата „здрава” гора за поколенията. В това отношение разчитаме на разбирането на гражданите и на тяхното съдействие. По отношение на „незаконните сечи”, трябва да кажем, че горските служители също са хора и разполагат с ограничени възможности за противодействие. Те са оставени понякога в гората сами да се борят с нарушителите, а могат само да съставят актове на същите. След това е ред на други правоприлагащи органи да продължат процеса. Стига се обаче до това, че нашите служители многократно залавят и съставят актове на едни и същи нарушители, но в резултат не се получава необходимата превенция и нарушенията продължават”.

„Върховият корояд” масово унищожва иглолистни гори

Насажденията от бял и черен бор са на 40-50 години.Създадени с противоерозионна цел на неподходящи от екосистемна гледан точка места.Под въздействие на честите засушвания и други неблагоприятни климатични въздействия иглолистните насаждения започват да изсъхват масово.Това ще наложи санитарни намеси за отстраняване на болните дървета. Ще бъдат предприети мерки за запазване или обновяване на непригодните видове с местни широколистни видове подходящи за терените. Този подход е съгласуван със Стратегията на EС за горите.

Част от поразената от този вредител гора

Част от поразената от този вредител гора

Гергана Цветанова

3 Responses to “Специалисти от три държави търсят подходи за решение на трансграничния проблем със съхненето на горите”

  • Съхнещите в момента иглолистни култури са създадени от нашите предшественици лесовъди върху голи, силно ерозирани терени, бивши кози пасища или клоносечни закелевяли гори. Въпреки всичко, те са изиграли своята екологическа роля, а именно: укрепване на терените, създаване условия за поява на естествено възобновяване или облечени условия за залесяване; натрупали са значими количества дървесина. Като изкуствени екосистеми, те не могат да имат дълговечността на естественитеи сукцесионните (което на обикновеен език означава естествена закономерна смяна на една поколение от един или същи вид или от друг вид) процеси при тях започват по-рано и те започват да се разграждат и съхнат. В случая се пристъпва към извеждането на съответните отгледни, а при необходимост санитарни или принудителни сечи, а в това отношение са налице добре лесовъдски практики, не само в чужбина, но и у нас.
    При възникнали въпроси, може да разширим обясненията.

    • ПРЕДИЗВЕСТЕНО СЪСТОЯНИЕ НА НЯКОИ ГОРСКИ КУЛТУРИ
      Доц. д-р Янчо Найденов-директор на ЛЗС-София
      През последните години се наблюдава интензивно съхнене на иглолистните култури в долния лесорастителен пояс, а екстремни ветрове и мокри снегове, поразиха знакови за българското лесовъдство култури в района на Копривщица, Габрово, Трявна, Плачковци, които силно разтревожиха обществеността. В същност за специалистите това не е изненада, защото от много години се наблюдава постепенно влошаване на състоянието на културите, свързано от една страна с негативните промени на климата, а от друга с подценяването на някои лесовъдски мероприятия и навлизането на тези изкуствени гори в зряла възраст, когато по законите на сукцесионните процеси следва да бъдат подменени с нови гори.
      Един поглед върху историята на горските култури в районите на Копривщица, Габрово, Трявна, Плачковци показва много общи неща, те са създадени по идея на местната интелегенция с активното участие на учителите, като грижата за тези култури се поема от лесовъдската колегия. В тях в продължение на десетилетия са провеждани всички необходими лесовъдски грижи, създавани са условия за оптималното развитие на културите, като елемент от зелената система на населените места и важна част на околната среда, климаторегулиращ и средообразуващ фактор.
      От екологическа гледна точка, всяка горска екосистема преминава през няколко фази за развитие и всяка от тях изисква специфична лесовъдска намеса. От гледна точка на горската екология, горските култури, като изкуствени екосистеми, дори и при оптимални за тяхното развитие месторастения (хабитати), се отнасят към групата на екосистемите създадени при екстремни условия. От тази гледна точка те са особено чувствителни към проявата на природните явления с екстремен характер-бурни ветрове, мокри обилни снегове, повреди от ледовете, засушавания, високи температури на въздуха и почвата, антропогенно замърсяване, провокиращи каламитенто проявление на насекомите и масово развитие на епифитотии. Всички тези особености, налагат своевремено извеждане на предвидените по наредби и ЛУП (лесостройствени програми) от гледни, санитарни и главни сечи. От друга страна извеждането на различните видове сечи, в горите около населените места и курортните зони се посреща с неразбиране и най-често осъдително от НПО и обществеността. Така например в района на град Трявна в първите години на прехода много кратно сме се срещали с представителите на еко движенията във връзка с необходимостта от извеждането на от гледните мероприятия в културите около санаториумите в околностите на града.
      Поразените от екстремните ветрове и снегове иглолистни култури през 2014 година, в района на Копривщица, Габрово, Трявна Плачковци, в повечето случай са на възраст 80 до 110 години, пълнота над 07 (фиг 1), с наличие на короядни петна, огнища на нападения от кореновата гъба, с плоска, недоразвита коренова система, поради факта, че културите са създадени върху девастирани терени с плитки, каменливи почви. В същото време на местата с по-ниска пълното, около 03-04 се е формирал подраст от иглолистните и местните широколистни видове. Този факт, заедно с появата на короядните петна и единични, малки по площ повреди от действието на екстремните абиотични фактори – вятър, сняг, ледолом, са първите признаци, че гората е достигнала своя максимум на развитие и че процеса на смяната на екосистемата следва да започне (Отто Н., 1998; Найденов Я.,1993, 2013), а Димитров Хр.(1976), отбелязва, че турнусът на сеч на културите от бял и чер бор трябва да бъде около 40-50 годишна възраст. Проучванията извършени в иглолистните култури в Северна България, през седемдесетте години на ХХ век, показват, че на 38-40 годишна възраст оптималния брой дървета на хектар, не бива да превишава 1000 броя т.е гъстота приблизително равна на 3 х 3 метра.
      Както е известно от 1985 година до тази година( 2013 г). се наблюдава трето интензивно съхнене в иглолистните култури. Събраната по този повод информация в ЛЗС-София, ни дава основание да направим няколко извода : максимума на съхнене в този период е при културите на възраст 35-50 години, при пълнота над 0 7 , естествено без изведени всички етапи на от гледните сечи предвидени по правилата на лесовъдството, при надморска височина до 800 м. До подобни изводи, стига и експертната оценка направена на процесите на съхнене през 1991 г. (Донов В. и др.1991), както и авторски колектив от ЛТУ, ИГ при БАН и Агролеспроект през първото десетилетие на ХХІ век. Разбира се, разглежданите култури са на по-голяма надморска височина, при тях значителна част от предвидените отгледни сечи са извършени, но възрастта им е значително по-висока, както вече отбелязахме 80 – 110 г.
      При всички съхнещи насаждения вече сериозно се е появил ефекта на „супника”, понятие употребявано от нашите по-възрастни колеги и от някои западни автори, с което се определя недостига на влага и хранителни елементи при по-висока пълнота на горските насаждения, поради което те се намират в постоянен влажностен и температурен стрес. Този феномен се усилва в години след силни засушавания, придружени с екстремно високи температури на въздуха, например лятото и есента на 2012 година, и пролетта на 2013 г. Признаци на „ефекта на супника” са и силно източените, високи стъбла, със слабо развита рехава корона, избледняване на листната маса, които са неустойчиви на екстремни ветрове, мокри, тежки снегове и обледявания и силно намалена устойчивост към болестите и насекомните вредители на отслабването. Доказано е, че при условията на постоянен, изтощителен, влажностен и температурен стрес и наличие на повалена дървесина, добра хранителна база за различните видове корояди, масово се появяват короядните петна ( фиг.2)и огнища със симптоми на нападение от кореновата гъба и пънчушката ( фиг.3).
      С основание възниква въпросът, след като казаното по-горе е известно на по-голяма част от лесовъдската колегия, защо не са взети някакви превантивни мерки. Причините за това са няколко : в годините на прехода, по-голяма част на културите в района на Копривщица, Габрово, Трявна, Плачковци със промяната на собствеността в горите преминаха към категорията на общинските гори и гори на физически лица. В много редки случаи собствениците им са заинтересувани от фитосанитарните проблеми на своите гори. От друга страна стопанската дейност в горите се осъществява, като отдаването на насажденията за отгледни и главни сечи става на базата на държавните и обществени поръчки, а насажденията с от гледни сечи от технологична и икономическа гледна точка не са привлекателен обект за дърводобив. Не на последно място, обществената нагласа по отношение на каквито и да се сечи в край селищните и курортните гори е крайно негативна, като този негативизъм се подклажда от част от екологичните НПО, масмедиите и някои наши колеги. Всички те, често забравят, че тази красота е създадена от поколенията лесовъди и горски работници, работили всеотдайно и със сърце по създаването и отглеждането на тези култури от нежния поник до грамадното дърво. Разбира се, ние сме на ясно, че не рядко обществеността има право и сечи са изведени и там, където не са били необходими.
      При наличието на примерите с катастрофата на Витоша след ветровала на 21 май 2001 година в резервата „Бистришко бранище”, значимите по размери ветровали и ветроломи в районите на Копривщица, Габрово, Плачковци, Трявна, масовите съхнения на иглолистните културии в долния и средния лесорастителен пояс, какво би следвало да се направи : на първо място, следва да се изсечи падналата и суха маса и се пристъпи към подпомагане на естественото възобновяване или пълно залесяване на освободените площи. При преобладаващо участие на местните широколистни дървесни видове, културите да бъдат трансформирани в смесено иглолистно-широколистни. Това следва да бъде задължително в културите със специално предназначение или тези включени в зелените системи на населените места ; на второ място с приоритет извеждане на предвидените от гледни сечи в иглолистните култури, като се потърсят механизми това да се извърши и в общинските гори и тези на физическите лица.
      Лесопатологичните обследвания на Лесозащитните станции – София, Пловдив, Варна, показват, че при ветровалните култури в посочените райони, както и в повечето от смърчовите култури и насаждения на Витоша се наблюдават и нападения от кореновата гъба (Heterobasidium annosum), която се развива в сърцевината на смърча, елата, мурата, в продължение на десетки години, достига на височина 7- 8 m , в някои случаи и на по-голяма височина и то без външни видими признаци. При силни, екстремни ветрове или тежък мокър сняг, стъблата се пречупват на височината на развитието на гнилотата на дървесината, причинена от гъбата. Тези факти, трябва да бъдат осъзнати от ръководството на ПП Витоша, НПО и обществеността, защото съществува реална опасност един нов смерч, да засегне много по-големи площи от Бистришкото бранище.
      От много години повечето от експертите имащи отношения към стопанисването на горите от ПП Витоша са наясно, че те се нуждаят от адекватни лесовъдски грижи, по посока на създаване на разновъзрастни смесени насаждения, това е наложителна да бъде застъпено в плана за управление на Парка. Това налага, в смърчови култури и насаждения на Витоша да се започне с извеждането на от гледните и главните сечи водещи към снижаване пълнотата им и създаване на условия за тяхното естествено възобновяване. Това в никой случай няма да навреди на естетическите и рекреационните функции на горските екосистеми в парка.
      Анализирайки натрупаните през годините данни от лесопатолоигичните обследвания на ЛЗС, София, Пловдив, Варна, имайки предвид екстремните температурни показатели и засушаванията през последните години, може да се очаква и съхнене на издънковите дъбови, включително и церови гори на възраст над 35-50 години през следващите години. Място за тревога няма, защото лесовъдската колегия на България има достатъчно знания и умения да се справи с предизвикателствата, които ни поднася съхненето на иглолистните култури и без съмнение освободените площи отново ще бъдат възобновени и превърнати във високопродуктивни гори, гарантиращи високо качество на околната среда, климата на страната и красотата на ландшафта на нашата страна.

  • ОЧАКВАНО СЬСТОЯНИЕ НА ИЗКУСТВЕНИТЕ ГОРСКИ ЕКОСИСТЕМИ СЛЕД ВЛАЖНОСТНИЯ И ТЕМПЕРАТУРЕН СТРЕС ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1992 Г.
    Янчо Найденов Лесозащитна станция _- София
    Бьрзо променящите се екологични условия оказват съществено въздействие вьрху изкуствените и естествените горски екосистеми. През втората половина на 1992 г. в България (особено в равнинните части) са установени значително силни засушавания, придружени в края на ноември и в началото на декември с необичайни ниски температури. Особено силно е тяхното въздействие върху изкуствените горски еко¬системи. Резултатите от почвените проучвания показват силно изсушаване на двуметровия почвен хоризонт. От направените почвени профили през март е видно, че овлажняването на почвата е от 30 до 40 cm. Първи прояви на физиоло¬гична суша се наблюдават при иглолистните дървесни видове. Съобщения за това явление са направени най-напред за района на ДЛ Тетевен, а след това и за цялата страна.
    Целта на настоящата работа е да се посочат причините, които довеждат до съхненето на култури от бял и черен бор в долния лесо- растителен пояс в районите.на Берковица, Ловеч, Велико Търново и Русе.
    До средата на април площта на съхнещите иглолистни култури, предимно от бял и черен бор по районни дирекции както следва: Ловеч – 1520 дка, Велико _Търново – 2887 дка, Русе – 2247 дка, Берковица – 7609 дка или общо – 14 263 дка.
    Без съмнение създаването на иглолистни култури в долния лесорастителен пояс крие опасност от влошаване на здравословното със¬тояние в една по-напреднала възраст и при екстремални температурни и влажностни условия. В същото време поради ефекта на “изместването”, този тип култури са способни за кратко време да дадат значително ког .. личество дървесина. Като се има предвид нарастващото потребление на дървесината, в началото на 60-те години у нас специалистите по гори-те обръщат поглед към създаването на интензивни горски култури, които за кратко време при съответните грижи да произвежда нужното количество дървесна маса за разностранна употреба.
    Увлечени от гигантомания и от стремеж към бързи успехи някои специалисти от горското ведомство излизат с призива за създаване на 1,5 млн. дка интензивни горски култури – задача сама по себе си благородна, но не по възможностите на страната и ведомството. Оттук започват и изключително сериозните проблеми, които довеждат до сегашното състояние на по-голяма част от тези култури не само в, разглеждания район, но и за цялата страна. По-важните от тях са неизяснената гъстота на засаждане, неопределеният турнус, неясната цел на производство, неправилния избор на видове и разновидности, подходящи за такъв тип култури, неправилния избор на технология за създаване,отглеждане и стопанисване на културите, заниженият санитарен минимум и подценяването на лесозащитните мероприятия, непровеждането на отгледни сечи и на другите лесовъдски и агротехнически мероприятия, непознаването на биологичните особености на използваните видове и подценяване, на промените на екологичните фактори.
    Като се има предвид натрупаният опит и възникналите проблеми Министерството на горите и опазване на околната среда през 1976 -1977 г., възлага на научните колективи от Опитните станции при Свищов и Бургас и от Института за гората при БАН да направят анализ на дотогавашната работа с класическите и интензивните горски култури у нас и на тази база, съчетано с чуждия опит, да се дадат насоки за бъдещата работа по създаването и отглеждането на интензивните култури.
    Обобщените резултати от тези проучвания (първият етап на темата приключва през 1982 г.) обясняват сегашното състояние на по- голяма част от културите, наречени по-късно “интензивни”.
    Ефектът от изместването, описан от френските лесовъди в краяна деветнадесетии век, осигурява висока производителност накултурите до 10-, 15-годишна възраст, в зависимост от типа на месторастене, от използвания вид, от гъстота на засаждане, от отгледните и от фитосанитаните грижи.
    Културите създадени при гъстота от 1О ООО до 15 ООО дървета на 1 ha, започват да се склопяват на седмата – осмата година, от кой¬то момент е необходимо фиданките да сё изваждат периодически за на- . маляване на гъстотата до 4000 – 5000 на 1 ha (в някои от съхнещите култури до 20-годишна възраст се установяват между 8000 и 10 000 фи¬данки на 1 ha, което затруднява задоволяването им с хранителни елементи и влага което довежда до, съхненето. Турнусът на сечта в тези култури не трябва да надхвърля 20-, 25-годишна възраст.
    Културите създадени при гъстота между 5000 и 10 ООО’дървета на 1 ha, са със сравнително добър растеж. Прорежданията в тях трябва да започват между 10-ата и 15-ата година. В края на турнуса около 30-ата година броят на фиданките на 1 ha не бива да надвишава 1500 – 2000.
    Културите създадени при гъстота от 2000 до 5000 фиданки на I ha и подложени на отгледни грижи, характерни за интензивните гор¬ски култури – съответна агротехника и активна лесозащита, достигат турнус на сеч 30 – 35 години и размери на едра дървесина.
    От къде възникват фитосанитарните проблеми? На първо място от неадекватния избор на месторастения, неправилно избрана технологията за създаване и отглеждане на културиите, от неправилно подбраните видовете и разновидностите за създаване на този тип култури. Например корсиканската разновидност на черния бор е по-устойчива на температур¬ния и влажностния екстремум, по-рядко се напада от насекоми и болес¬ти и показва по-добър растеж. Проучванията, извършени от нас, показ¬ват, че незадоволителните резултати с лиственицата се дължат на не¬правилния избор ;на местарастенията и на подгъв.ането на корените при засаждането. При равни други условия първите 4-5 години тя изпре¬варва другите иглолистни по растеж, по диаметър и по височина и след това загива при първите по-сериозни засушавания и при нападения от паразити.
    Подценяването или изобщо непровеждането на отгледни сечи при по-гъстите култури поради липса на средства, и материален добив води до формирането на траен дефицит от влага и хранителни елементи,.до хронично заболяване на културите и в крайна сметка до тяхното изсъх¬ване. В пряка връзка със здравословното състояние на иглолистните култури е и неправилното завишаване на турнуса на сеч над 35 – 40 го-; дини.
    Отслабналите по една или друга причина дървета и цели пасаждения се атакуват от болести, на отслабването причинени от Gtaminiella, abietina, Cenangium abietis, а по-късна възраст и от Heterobasidium armosum и Armillaria melea Komplecs.
    Едновременно с това те се заселват и от корояди и други насекоми, По този начин те се явяват постоянен източник на заразяване и заселване на останалите култури и насаждении. Тези огнища трябва да бъдат изсичани, т.е, предписаните санитарни сечи и- тяхното изпълнение имат за цел да се подобри състоянието не останалите иглолистни култури.
    Всичко казано по-горе дава основание да се препоръча в кул¬тури, в които силно са засегнати над 70 % от общия брой дървета да се извеждат голи сечи, а при по-ниска интензивност на нападение – да се отсичат загиналите дьрвета и да се прореждат останалите.
    Освободените площи да се залесевят с местна широколистна растителност, която е по-устойчива на температурните и влажностни екстремуми.
    Като се има предвид конкретната екологична обстановка през втората половина на 1992 г., през пролетта на 1993 г. би могло да се очаква:
    – съхнене на акациевите култури, оставени за прерастване върху неподходящи месторастения и многократно издънково възобно¬вявани;
    – разширяване на площите на иглолистните култури, засегнати от съхненето;
    – съхнене ,на издънковите дъбови и церови насаждения върху сухи и плитки месторастения;
    – масово развитие на дотихизата и на други некрози по кора¬та на тополите.
    ИНСТИТУТ ЗА ГОРАТА ПРИ БАН НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ СЪЮЗ. ПО ЛЕСОТЕХНИКА КОМИТЕТ ПО ГОРИТЕ ПРИ МИНИСТЕРСКИ СЬВЕТ ВИСШ ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ ИНСТИТУТ БЪЛГАРСКО ЕНТОМОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
    НАЦИОНАЛНА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ЛЕСОЗАЩИТА
    Дом на науката и техниката 30 март 1993 г., София

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*