14th Aug2017

Земеделие плюс 278/2017

by Орало

Биоземеделие и екология

Представяме Ви новия брой на списание „Земеделие плюс” за месеците юли–август 2017 г. В него четете за постиженията на Опитна станция Пазарджик, внедряване на прецизното земеделие в България, чувствителността на хибриди рапица към брашнеста мана, анализи на сектор „Зърно” и „Маслодайни култури”, изнесения форум в гората, за гората, сътрудничеството на България с Китай и още:

24th Jul2017

Животновъдство BG 35/2017

by Орало

Представяме Ви новият брой на списание „Животновъдство BG” за месеците май–юли.

Акцентите в броя: За да имаме животновъдство, Технологии на храненето на овцете, Разбираме ли какво ни казват кравите?, Ферми за редки породи и биопроизводство в Балкана, Заедно с Китай – Сътрудничество в селското стопанство, Най-големият развъден център за елитни породи в млечното говедовъдство в Китай и още:

16th Jun2017

Земеделие плюс 277/2017

by Орало

Розобер в провинция Юн Нан, Китай и розобер и Фестивал на розата в Казанлък

Представяме Ви новия брой на списание „Земеделие плюс” за месеците май–юни 2017 г. В него четете за новите органо-минерални продукти за фотосинтетичната активност на твърдата пшеница, розобера в Казанлък и Фестивала на розата, усвояването на естествени радионуклиди от земеделски култури при замърсени от антропогенна дейност почви, растежните прояви и добив на домати – късно полско производство, машините за растителна защита и още:

08th May2017

Животновъдство BG 34/2017

by Орало

Представяме Ви новият брой на списание „Животновъдство BG” за месеците март и април:

12th Apr2017

Земеделие плюс 276/2017

by Орало

Представяме Ви новия брой на списание „Земеделие плюс” за месеците март–април 2017 г. В него четете за биостимулаторите в растениевъдството, сорт Гинра – комбинация на висок добив и устойчивост на жълта ръжда, ефекта от прилагането на различни хербициди при кръмно цвекло, сроковете на напояване за репродуктивните прояви при ябълката и още:

23rd Feb2017

Животновъдство BG 33/2017

by Орало

Представяме Ви новият брой на списание „Животновъдство BG” за месеците януари и февруари:


15th Feb2017

Земеделие плюс 275/2017

by Орало

Представяме Ви новия брой на списание „Земеделие плюс” за месеците януари–февруари 2017 г.:

11th Dec2016

Животновъдство BG 32/2016

by Орало

Представяме Ви новият брой на списание „Животновъдство BG” за месец септември. В него четете за най-голямото френско изложение за животновъдство, мненията и позициите на експертите за бранша в страната, пазарите в България и чужбина за екопродукция и още:

animals-bg-2016-9-10-web-1

31st Oct2016

Земеделие плюс 274/2016

by Орало

Представяме Ви новия брой на списание „Земеделие плюс” за месеците септември–октомври:

z_274-za-sajta-gotov-1

20th Sep2016

Животновъдство BG 31/2016

by Орало

Представяме Ви новият брой на списание „Животновъдство BG” за месец септември. В него четете за постиженията на млечното говедовъдство на Европейския съюз, коментара на Йордан Малджански за проблемите в родното говедовъдство, породи от млечното направление в овцевъдството, пониженото качество на фураж и биохимичните промени при соята вследствие развитие и размножаване на тетранихови акари в условия на воден дефицит, състоянието на фуражната база у нас и още:

animals-bg-2016-7-8-web-1

10th Sep2016

Земеделие плюс 273/2016

by Орало

Представяме Ви новия брой на списание „Земеделие плюс” за месеците юли–август. В него четете за почвата и климатичните промени, за ефективността на селекцията на пшеница спрямо съвременните изисквания за устойчиво развитие на земеделието, за технологиите и машините за смъртността на пчелните семейства при химическа растителна защита, вредители по гипсофилата и още:

z_273-za-sajta-1

27th Jun2016

Животновъдство BG 30/2016

by Орало

Представяме Ви новият брой на списание „Животновъдство BG” за месеците май–юни. В него четете за коментар на проф. д-р Трифон Дарджонов за едрите и дребните кравеферми, подходящите фуражи за подхранване на овцете, как да решим проблема с белтъчното недохранване на пчелите, ферма в Тибет и „Покривът на света” и още:

Animals BG 2016 5-6 web-1

24th Jun2016

Земеделие плюс 272/2016

by Орало

Представяме Ви новия брой на списание „Земеделие плюс” за месеците май–юни. В него четете за Eфективност на селекцията на пшеница спрямо съвременните изисквания за устойчиво развитие на земеделието; Комплексни препарати за торене при пролетна маслодайна рапица; Оптимизиране на химичния контрол на заплевеляване в насаждения от млади нектарини; Тибет – цветовете на природата и още:

z_272_5-6_za sajta-1

02nd May2016

Земеделие плюс 271/2016

by Орало

Представяме Ви новия брой на списание „Земеделие плюс” за месеците март–април. В него ще прочетете за биологичното земеделие – добив и качество на пшеница и пивоварен ечемик в биологичното земеделие, Продуктивността на твърда пшеница сорт Предел при третиране с листен тор Амалгерол премиум, иглолистните култури – анализ на съхненето, Последиците от земетресението, цунамито и ядрената авария през март 2011 година върху агро-хранителните вериги в Япония и още:

z_271_za sajta-1

02nd May2016

Животновъдство BG 29/2016

by Орало

Представяме Ви новият брой на списание „Животновъдство BG” за месеците март–април. В него може да прочетете за породите прасета в България и кои са подходящи за угояване, основните принципи при изхранването на кравите-кърмачки, френските изложения за биопродукти, новата книга на проф. Н.Тодоров „Живот, отдаден на науката” и още:

Animals BG 2016 3-4 web-1

12th Apr2016

Производствена технология за непикиран разсад от пипер и домати

by Орало

 

z_270_33-35-1Производството на разсад е не само първата практика, която се извършва при отглеждането на някои от зеленчуковите видове, но и играе основна роля за получаването на високи добиви от тях.
За целта може да се използват отопляеми или неотопляеми култивационни съоръжения – оранжерии, полиетиленови тунели, парници, сандъчета и други. Ще разгледаме производството на непикиран разсад в неотопляеми политиленови тунели, т.е. отглеждане на разсад от домати и пипер за полско производство на студени лехи.
В зависимост от насоката на производство (ранно, средноранно или късно); от съоръжението, което ще се използва и от метеорологичните условия на района и годината, срокът за засяване на семената от пипер и домати е различен. За ранно и средноранно полско производство на пипер и домати в условията на Горнотракийската низина върху студени лехи в полиетиленови тунели, семената се засяват след 8–10-ти март. Необходими са 20–25 и 100–140г семена за производството на разсад за декар – съответно домати и пипер. Най-добре е те да се изсеят върху 14–15 кв.м площ, когато разсадът не се пикира. Полученият разсад е с много добре развита коренова система.
С тази технология се намалява необходимият ръчен труд и се скъсява времето за производство на разсада, които фактори са основни проблеми и стоят за решаване пред производителите.

ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА КУЛТУРИТЕ

Доматите и пиперът са топлолюбиви зеленчукови култури, които изискват за поникването си 18–20 0С. Резките температурни колебания довеждат до дълбоки физиологични смущения, а много високите температури (над 35 0С) водят и до абортиране на цветовете – каквито са условията на района.
Като светлолюбиви, културите не понасят засенчване. Интензивността на светлината и продължителността на осветлението указват положително влияние върху дължината на вегетационния им период. Фотосинтетичната активна радиация трябва да бъде около 30 000 лукса, които за района на Пловдив и Пазарджик не са проблем.
Доматите и пиперът са взискателни към плодородието на почвата. За разсадопроизводството са необходими бързо затоплящи се почви каквито са наносните или глинесто-песъчливите с южно или югоизточно изложение. Използването на добре угнил оборски тор е гаранция за производството на качествен разсад. Ограниченото му количество от една страна и наличието в него на плевелни семена от друга са причина за търсене на други компоненти на торо- почвената смес при производството на разсад.
Доматите и пиперът се отличават с лоша самопоносимост, което налага спазването на сеитбообращение. Използването на чисти от плевели и патогени почви, добре обогатени с органична маса, са гаранция и добра предпоставка за производство на качествен разсад.

ИЗБОР И ПОДГОТОВКА НА ПОЧВАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА РАЗСАД

Избира се слънчево, запазено от силните ветрове място с южно или югоизточно изложение. Почвата да е топла, да не задържа силно влагата, а площта – изчистена от растителни остатъци, плевели и плевелни семена.
Подготовката започва през есента на предната година с почистване на площта, наторяване с 5 до 10 тона на 1дка добре угнил оборски тор или друга органична маса. Площта се изорава възможно по-дълбоко още през есента. Излезлите на повърхността плевелни семена и вредни патогени през зимата загиват. Набраздяването на 160см се извършва през есента или най-късно до началото на февруари. По същото време се набавя добре угнил оборски тор и пясък – натлак, които ще се използват за покриване на лехите. Те се съхраняват на сухо място с цел да са годни за употреба и при продължителни валежи през пролетта.
Необходимостта от наличието на вода в близост до мястото за производство на разсад ограничава наличието на площи за целта. При по-продължително използване на едни и същи площи за разсадопроизводство, в почвата се натрупват и запазват големи количества зараза от различни патогенни микроорганизми, причинители на болести по растенията и някои почвени неприятели. Обикновенно това са гъби, причинители на вертицилийно и фузарийно увяхване, сечене на разсада, мана и бактерии – причинители на бактериийо изсъхване по доматите . Ефективно средство за борба с почвените патогени е обеззаразяването на почвата.
z_270_33-35-2Обеззаразяването на почвата и торопочвената смес, необходими за производството на зеленчуков разсад, се извършва най-често по два начина – термичен и химичен.
В по-малки количества торо-почвената смес се обеззаразява чрез пропарване при домашни условия. За целта може да се използва обикновен варел, след като се приспособи. На около 25–30см от дъното му към стените се прикрепва ситно надупчена желязна плоча. Под плочата се поставя вода, а върху нея – зебло. Върху зеблото се изсипва почвената смес за обеззаразяване. Отгоре се завива с брезент а варелът се затваря с добре уплътнен дървен капак. В средата на капака се прави отвор, в който се поставя термометър. При загряване на водата, температурата се покачва до 90 0С. Тази температура трябва да се поддържа в продължение на 90 минути.
В по-големи количества почвата се обеззаразява чрез пропарване или нагряване с ел.ток в специални за целта ремаркета.
Друг начин за обеззаразяване е използването на различни химически средства с фунгицидно действие. Към момента не са ни известни химически препарати с фунгицидно действие за обеззаразяване на торо-почвената смес да са включени в Списъка на разрешените за употреба продукти за РЗ 2016г. Все пак ще споменем някои, от доскоро употребявани фунгициди – например базамд гранулат. Той се прилага в доза 40 до 80 грама на квадратен метър в зависимост от патогените. За получаването на добър ефект почвата трябва да е добре наситнена и разрохкана на дълбочина 25см. Раздробяването се извършва с фреза.
Три до четири дни преди внасянето на фумиганта почвата се полива с цел овлажняване. В момента на фумигирането влагата трябва да бъде 75–80% от ППВ. Разхвърлянето на препарата се извършва ръчно с гумени ръкавици равномерно по цялата площт. Възможно най-бързо след разхвърлянето на препарата се извършва второ фрезоване с цел инкорпориране, следвано от бързо покриване с предварително подготвен полиетилен, който се уплътнява добре (без никакви отвори). Краищата на платната се затискат с цел задържане на образувалия се газ. Целта е да се използва на 100% действието на газа. Той прониква във всички посоки – надолу до 10см, нагоре до 25см, встрани до 12–15см. Покривалото се премахва след 7 дни , ако температурата е 10–15 0С и след 4 дни , ако температурата е 20 градуса С. След изтичане на необходимия срок, за по-бързо проветряване от останалия в почвата газ, се препоръчва ново преораване. Сеитбата е възможна след 3 до 6 седмици.
Друг химически препарат е вапам. Той има силна миризма, поради което не е удобен за работа. Формалинът пък има по-ограничен спектър на действие спрямо вредителите. Метилбромидът замърсява подпочвените води с бром. В Холандия той е забранен за употреба.
Най-подходящият срок за обеззаразяване на почвата в оранжерии и лехи е от средата на септември до края на октомври, когато температурата на въздуха и почвата е най-подходяща, но могат да се намерят такива дни и през зимата с приблизително благоприятни условия. Обеззаразяването се провежда в срок, който създава условия за проветряване на почвата преди засяване на семената.
В случаите, когато се използват нови (незамърсен ) площи, не е необходимо обеззаразяване на почвата.

ПОДГОТОВКА НА СТУДЕНИТЕ ЛЕХИ И СЕИТБА НА СЕМЕНАТА

През първите дни на март се оформят високи лехи с ширина от 100 до 120см – съобразно ширината на полиетилена. Останалите 40–60см се използват за пътеки. Добре подравнени и притъпкани, лехите се покриват с 1,5см пясък-натлак (подготвен от есента) и се напрашават с 10г на квадратен метър меден карбонат. Преди засяването на семената се внася 2/3 от предвидения хербицид (например девринол, дуал и т.н.) и необходимото количество вода за поникване на семената.
Предсеитбената обработка на семената е както следва: киснене в: 0,02 % разтвор на син камък в продължение на 24 часа срещу гъбни и бактерийни инфекции; в 30% перхидрол разреден 1:9 с вода за 25 минути за домати и 30 минути за пипер; в 5% калиев хипохлорид за 15 минути (отново не са включени ). В списъка е само Пенкоцеб 80 ВГ. Важно условие е продължителното промиване на семената в течаща вода веднага след кисненето и сушенето им на сянка. Срещу вторична зараза семената се обработват със смес от 0,1% апрон + 0,1% фундазол за 30 минути или се напрашават с ортоцид 75 по 2 грама на 1кг семена.
Сеитбата може да се извърши редово – с определеното количество (в грама) семена за ред – или разпръснато – с количество семена за квадратен метър. Разхвърлят се и примамки. Примамките могат да бъдат саморъчно направени и фабрични.
Пристъпва се към покриване на лехите с 1см пясък –натлак, но много вниманелно, без да се допусне разместване на семената. Върху натлака се разхвърля равномерно още 1,5 см добре угнил оборски тор. Прави се запечатка с останалото количество от 1/3 част хербицид, внесен с малко вода. Добре е използваната вода да бъде хладка с цел затопляне на лехата, но не вряла, за да не убие кълняемостта на семената. Препоръката на някои автори за обеззаразяване на семената по термичен път трябва да бъде извършена много внимателно и често пъти е рискова. Малко по-късно лехата се покрива с два пласта полиетилен – първият директно върху лехата, а с вторият се прави тунел. При необходимост върху тунела може да се поставят и други завивки до поникване на семената, както и през нощта. В този първи етап от производството на разсад най-важен фактор е температурата и нейната амплитуда. При поникване на първите семена лежащият полиетилен се премахва.
Силното затопляне под полиетилена в края на март често води до пригаряне на кълновете или младите растения. Необходими са постоянни наблюдения в такива дни и регулиране на температурата с даване на въздух.
При поникване на разсада до 3–5% в случаите на силно заплевеляване е възможно използването на хербициди с тотално действие (например реглон) или изгарянето на нежните плевели с бензинова лампа или горелка. Така се унищожава всичко поникнало до момента, но ефектът е безспорен.
Грижите по отглеждане на разсада не се отличават от тези, които се полагат за отглеждането му по стандартния начин.
Производството на разсад по този начин се нуждае от 80 % по-малко оборски тор, а ефектът не се отличава от стандартния метод (снимка). Не са редки случаите, когато разсадът е с по-мощна коренова система.
Това води до улесняване на производителите от районите с недостиг на оборски тор. Спестяват се от 7 до 10 дни от вегетацията на разсада – това е периода на прихващане на растенията по класическия начин с пикирането. Полученият разсад е с мощна коренова система, формирана в средата на добра аерация в пясъка – натлак с наличието на хранителен разтвор от намиращия се на повърхността оборски тор, което го прави устойчив към различни стресови фактори.
Необходимо е използването на подходящото количество обеззаразени семена и чисти от плевели и патогени пясък и тор.
Една седмица преди разсаждането се извършва подготовка на разсада. Внасят се фунгициди и инсектициди – най-често със системно действие. За борба срещу маната и черните листни петна при доматите се препоръчват редица фунгициди, а срещу почвените неприятели може да се полее разсада с видейт 10Г.

доц. д-р Христина Георгиева
ОСПЗ – Пазарджик

Pages:123456»